След 17 часа дебати в две пленарни заседания парламентът прие най-големия като разходи бюджет в най-новата ни история, а министърът на финансите Владислав Горанов обеща, че догодина ще сме по-успешни и по-богати.

"Обществото ни през следващата година ще бъде по-успешно и по-богато. Бюджетът е прогноза, която според мен за следващата година е добра. Оптимист съм, че бюджетът ще може да бъде изпълнен“, заяви Горанов от трибуната, благодарейки на "колегите от опозицията, че тази година дебатът беше насочен към това какви политики да се водят през следващата година".

Градусът на напрежението в пленарна зала се вдигна заради колата от НСО за омбудсмана, община Видин, семейните помощи и бюджетите на обществените медии. Но депутатите показаха колко са задружни и единомишленици, одобрявайки да запазят и догодина партийната субсидия от 11 лева за глас. Макар в "Шоуто на Слави" премиерът Бойко Борисов да обеща, че ще внесе предложение за намалението й.

Чрез бюджета парламентът реши от 1 януари НИМХ да се отдели от БАН и да премине в МОН. Бюджетът на Националната служба за охрана (НСО) се увеличава с близо 3,5 милиона лева спрямо тазгодишния от около 37 милиона лева - макар че резиденция Бояна и ловно стопанство "Кричим" вече няма да се управляват от НСО и би трябвало разходите за държавни гардове да намалеят.

Общата субсидия на 266-те общини за 2019 г. е 3,2 млрд. лева. Предвиденият трансфер за общините за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища е 38,2 млн. лева - малко повече от отпуснатите тази седмица от МС допълнителни 18,8 милиона лева за довършване на спортната многофункционална зала "Арена Бургас".

За капиталови разходи в бюджета са разписани 179,1 млн. лв. За Столична община са предвидени трансфери в размер на 488,552 млн. лв. За община Благоевград са предвидени 42,9 млн. лв.; за Бургас – 103,47 млн. лв.; за 142,053 млн. лв.; за Велико Търново – 47,151 млн. лв.; за Видин - 29,753; за Враца 41,224 млн. лв.; за Габрово 30,432 млн. лв.; за Добрич 45,853 млн. лв.; за Кърждали 41,131 млн. лв.; за Кюстендил – 28,984 млн. лв.; за Ловеч – 26,404 млн. лв.; за Монтана – 29,089 млн. лв.; за Пазарждик – 57,157 млн. лв.; за Перник – 39,804 млн. лв.; за Плевен – 60,787 млн. лв.; за Пловдив 151,921 млн. лв.; за Разград – 29,746 млн. лв.; за Русе – 71,382 млн. лв.; за Силистра – 28,352 млн. лв.; за Сливен – 64,646 млн. лв.; за Смолян – 26,956 млн. лв.;Стара Загора – 75,159 млн. лв.; за Търговище – 33,078 млн. лв.; за Хасково – 45,544 млн. лв.; за Шумен – 49,939 млн. лв.; за Ямбол – 38,430 млн.

От държавния бюджет се дават 9,5 млн. лева на Столична община за вътрешноградски транспорт, докато за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии в планински и други райони държавата отпуска близо два пъти повече - 18,5 млн. лева. За Националната компания "Железопътна инфраструктура" са предвидени 145 млн. лева и за капиталови разходи още 120 млн. лева. За БДЖ "Пътнически превози" са гласувани 39 млн. лева, а за Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" 211 млн. лева.

Предложението за повече пари в обществените медии на БСП срещна отпора на шефа на медийната комисия Вежди Рашидов (ГЕРБ), който настоя за реформа. Соцдепутатът Стефан Данаилов поиска с по 5 милиона повече за БНТ и БНР, като БТА не беше включена, а в залата представиха предложението колегите му Александър Симов и Иван Ченчев.

"Време е за дебат за реформа в обществените медии и едва след това може да се мисли да им се увеличи субсидията", заяви Рашидов, докато депутатите от левицата бранеха държавните телевизия и радио.

Според Симов с добре финансирани обществени медии опасността от фалшиви новини ще бъде намалена, защото ще има нормален коректив. Тома Биков от ГЕРБ обаче заяви, че повечето пари няма да решат проблема с фалшините новини, които били въпрос на национална сигурност. По думите на Биков обществените медии изпълняват функциите си - и посочи БНР като едни от най-критичните към властта.

Иван Ченчев от БСП похвали БТА като "един оазис на липсата на фалшиви новини". 

Но Рашидов се възпротиви.

"Три обществени медии с по един генерален директор, с по трима заместници. За една новина в Министерски съвет седят по седем журналисти. Време е да обсъдим каква реформа да се направи в тях", заяви бившият министър на културата, отбелязвайки, че реформа в БНТ, БНР и БТА отдавна не е правена.

Накрая БНТ и БНР се оказаха с бюджети, близки до миналогодишните - съответо 67 милиона и 44 милиона.