За пръв път от доста време с Катя сме решили да излезем вечер. Намираме се в любимия бар в Нант, Франция – ирландския пъб Fleming’s, където си говорим с германец и двама испанци, докато отборът на девойките от Чехия и Бразилия се изправя в епичен сблъсък срещу младежите от Дания и Индия в турнир по beerpong. Празнуваме деня на международните студенти.

Само във Факултета по комуникационни науки чуждестранните студенти сме повече от една четвърт от обучаващите се. С изключение на студентите от няколкото партньорски университета на други континенти, повечето сме попаднали в Audencia Business School като част от програмата за студентска мобилност Еразъм+.

Няма смисъл да ви разказвам за плюсовете на обучението в чужбина по принцип – за всеки е ясно, че не само знанията и уменията, придобити в чуждестранните университети, ами и контактите и въобще опита, който дават няколко месеца или години престой в чужда държава, са безценни. За много студенти, които не биха могли да си позволят висше образование в чужбина, Еразъм+ отваря тази врата.

Следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз предвижда удвояване на настоящото финансиране за програмата за студентска мобилност. От 14,7 милиарда евро бюджетът на Еразъм+ ще стане над 29 милиарда за периода от 2021 до 2027 г. От тях най-голяма част - 33,3% отиват за висше образование. Това значи, че поне два пъти повече студенти, докторанти и преподаватели ще могат да се включат в обмена по думите на еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер.

За какво отиват парите?

Студентите, които се обучават или провеждат професионална практика в чужбина в рамките на Еразъм+, получават месечен грант, който представлява най-голямото перо в бюджета на програмата. Размерът на финансирането е различен в зависимост от това в коя държава се провежда обучението, и дали става дума за обучение или практика.

Контролът върху раздаването на тези пари, съвсем логично, е доста строг. Отпускат се само след  предоставяне на одобрена от двата университета учебна програма, подписан от приемащото висше учебно заведение сертификат, че сте пристигнали и сте им се представили, както и всички билети, които сте употребили за целта, договор за наем, здравна застраховка и пр.

Ако задължителният брой ECTS кредити не е покрит, тоест не сте си взели изпитите, сумата се връща. Ако не се предоставят съответните документи – също.

Европейските данъкоплатци могат да бъдат убедени, че поне тази част от парите им се разпределя адекватно.

Освен това обаче част от средствата, предвидени по програмата за висшето образование, отиват за „логистика“ – сайтове, информационни материали, платформи за кандидатстване и пр. Тук нещата не са толкова розови, сочи опитът.

Освен неизбежната игра на счупен телефон покрай кандидатстването за обмен по програма Еразъм+ в Софийския университет тази година, много студенти имаха „щастието“ да качат всичките си документи в платформата, да получат потвърдителен имейл, че те са получени, а след това да се окаже, че половината липсват. За най-големите късметлии – изчезна цялата им кандидатура. А имейлите, които са получили за потвърждение, се оказаха… „фалшифицирани“.

Важно уточнение е, че след като веднъж кандидатства по програма Еразъм+, студентът няма право до го направи втори път, независимо одобрен ли е или не. След известни разправии и консултации с ИТ-специалисти, засегнатите от очевидно техническите проблеми студенти успяха да убедят комисията да разгледа документите им, които за най-сигурно занесоха с съответния кабинет в папки.

Платформата за кандидатстване е създадена от „Отдел "Международна дейност и протокол" на СУ "Св. Климент Охридски" с финансовата подкрепа на Европейската комисия“. От кого точно – не е ясно. Липсва информация за изпълнителя, както и за размера на предоставените средства. Не е ясно също защо след като е имало подобни проблеми и предходни години, не е предприето нищо за справянето с тях.

А учебните програми?

Всеки факултет на всеки университет, участващ в програмата, има право да сключва договори с факултети на чуждестранни университети. За целта учебните програми трябва да са сходни поне донякъде. Замисълът на това да прекараш един семестър или една година във висше учебно заведение в друга държава е да продължиш обучението си по специалността, съответно този семестър или тази година да не бъде загубена в твоя университет. Нещата обаче често не стоят така.

Когато с Диего от Испания обсъждахме програмите и изпитите, той беше потресен от факта, че на мен и Катя ще ни се наложи да вземем изпити по десет предмета във Франция, след което ще се приберем и ще трябва да вземем още седем в България. Обикновено изпитите по повечето предмети се признават, за да не е необходимо да ги държите в изпращащия университет. Такава е ситуацията при повечето ни колеги – взимат си изпитите във Франция, за да не се налага да го правят в Испания, Полша, Чехия и т.н. Не и когато програмите и методите на обучение са напълно различни, какъвто е случаят при нас.

Ние обаче сме избрали съвсем съзнателно да прекараме семестър в чужбина по програма Еразъм+. От самото начало ни беше ясно, че програмата, която избираме, е практически ориентирана и няма много общо с тази в Софийския университет. Предпочетохме да научим нещо различно. И да използваме опита да направим заключения за учебната програма както в Софийския университет, така и във френското висше училище.

Струва ли си?

Учебната програма на френския университет, където се набляга на придобиването на практически умения и разнообразни форми на обучение, определено е коренно различна от тази в СУ. Всъщност най-много учим един от друг, а преподавателите са по-скоро ментори, които помагат при нужда. Този подход дава ценни знания и умения, но съвсем не е безпроблемен. Липсата на ясни изисквания, неяснотите около поставените задачи и понякога огромните разлики в уменията на студентите предизвикват немалко главоболия.

В Софийския университет от друга страна получаваме знания на тепсия, а от нас зависи дали и как ще го прилагаме (ако не е безнадеждно остаряло и може да се прилага все пак). Но пък желаещите могат все пак да усвоят важно за оцеляването умение – критично мислене.

От тази гледна точка комбинацията между двата подхода дава ако не друго, то критичен поглед и върху двата. И в добрия случай – някои полезни знания и умения. При всички положения напускането на зоната на комфорт си струва.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".