На 3 декември 2018 г. само на 800 км на запад от София се случи нещо, което във времето може да се окаже един от най-черните моменти в историята на Европейския съюз (ЕС).  На този ден Централноевропейският университет (ЦЕУ) в Будапеща обяви, че всички студенти, които трябва да започнат обучението си през септември 2019 г., ще следват в новия кампус на университета във Виена.

Вузът предприе този драстичен ход след 20-месечна сага, която започна под формата на поправки в Закона за висшето образование, чрез които унгарското правителство имаше една-единствена цел: да направи невъзможно оставането в страната на един от най-добрите университети в Централна и Източна Европа.

„ЦЕУ беше прогонен, - заяви Майкъл Игнатиев, президент и ректор на ЦЕУ от август 2016 г. - Това е безпрецедентно. Една американска институция беше прогонена от страна членка на НАТО. Една европейска институция беше изгонена от страна членка на ЕС.“

Прогонването на ЦЕУ е много повече от безпрецедентен акт в рамките на ЕС. Събитията от последната година и половина показаха недвусмислено, че лидерите на европейските институции, лидерите на Европейската народна партия (ЕНП), към която принадлежи партията на унгарския премиер Виктор Орбан, и лидерите на останалите страни членки на ЕС предпочитат да държат здраво властта, до която са се добрали, вместо да отстояват принципите, които проповядват на хартия. Казусът, станал известен като Lex CEU, даде да се разбере, че ЕС страда от остра липса на лидери визионери, готови да взимат тежки, но съдбоносни решения дори с цената на загубата на политически съюзници или спечелването на по-малко гласове на следващите избори.

Еднолична власт, маскирана като демокрация

Случаят Lex CEU илюстрира докъде е готов да стигне един политик в стремежа си към утвърждаване на еднолична власт, замаскирана като демокрация. Действията на унгарското правителство ни най-малко не са продиктувани от желание за подобряване на висшето образование в Унгария. Ако Орбан и компания действително искаха да повишат качеството на образованието в страната, те щяха да взимат пример от институция като ЦЕУ, а не да правят всичко възможно, за да ѝ пречат.

Като неин възпитаник аз вярвам, че тя притежава всички елементи на университета на бъдещето. Като човек, чието обучение съвпадна с началото на драмата Lex CEU и последвалите протести по улиците на Будапеща, аз вярвам, че подобни институции са по-нужни от всякога, особено в онези части на света, където псевдопатриоти действат на принципа „Или си с нас, или си срещу нас“.

Завърших магистратурата си по международни отношения в ЦЕУ през юни 2017 г. и се прибрах в България с ясното съзнание, че едногодишното ми обучение там е едно от най-ценните преживявания в живота ми. Тръгнах си не просто като млад човек, който е придобил някакви (потенциално полезни) знания и е получил (потенциално полезен) лист хартия с печат, а като щастлив член на общност, която ми даде урок по свободолюбие, трудолюбие, прозрачност, кураж и уважение към различните.

Благодарение на стипендията на CEU Budapest Foundation, която покри таксата ми за обучение за цялата магистърска програма (приблизително 13 000 евро) и допринасяше към изръжката ми всеки месец, аз имах шанса да получа превъзходно образование и да се уча от студенти и преподаватели от над 100 страни. Най-близките ми колеги идваха от страни като САЩ, Мексико, Швейцария, Литва, Босна и Херцеговина, Косово, Турция и Индия. Всекидневното общуване с представители на толкова различни страни и култури е не просто обогатяващо, а животопроменящо.

Там, където си свободен сред равни

ЦЕУ е място, където можеш да срещнеш американка, която е била доброволец в България и Македония в продължение на 4 години и днес е лудо влюбена в Балканите. Или своя сънародничка, израснала в Канада и САЩ. Това е и място, където можеш да разбереш по-добре живота на бежанците, защото учиш заедно с такива хора - като онази моя приятелка от Косово, която е била бежанец преди по-малко от две десетилетия заради конфликта в родината ѝ.

Там можех да се готвя за лекции и да пиша курсови работи в една от най-красивите и добре поддържани библиотеки, които някога съм посещавал, да работя с преподаватели, които се отнасят към студентите като с равни и се стремят да учат през цялото време, и да слушам на живо разсъжденията на интелектуалци от ранга на Марио Варгас Льоса, Тимъти Гартън Аш, Ян-Вернер Мюлер и Йоаким Гаук.

Това е университет, чийто президент и ректор още на първата си церемония по откриването на академичната година заяви, че иска „да чува смях по коридорите“, защото така ще знае, че „учим заедно“.

Ако в тази част на света съществува висше учебно заведение, където студентите могат да се обогатяват в интелектуален и духовен план във вдъхновяваща среда, това е ЦЕУ.

Това е място, където студентите могат напълно свободно да изразяват мненията, копнежите, мечтите, страховете и притесненията си.

Ако в тази част на света съществува висше учебно заведение, където няма теми табу и неуместни въпроси, това е ЦЕУ.

Персоналът в този университет – от охраната на входа през касиерите в ресторанта до библиотекарите – ви поздравява с усмивка, която помага дори на най-срамежливите да се почувстват като у дома си.

Ако в тази част на света съществува висше учебно заведение, където взаимното уважение и добрите обноски са начин на живот, това е ЦЕУ.

Страховете на Орбан, Ердоган и Путин

Подобно на всички университети като него, ЦЕУ изпълнява изконната си мисия: да подхранва любопитството на хората, да ги приучава да задават правилните въпроси, да им показва как и къде да търсят отговорите и да им отвори очите за богатството на идеи, начини на живот и модели на поведение.

С други думи, ЦЕУ олицетворява всичко, което политици като Виктор Орбан, Реджеп Таийп Ердоган и Владимир Путин ненавиждат и от което се страхуват: свобода на мисълта, свобода на словото, прозрачност, отчетност и ненаситен глад за знание. Все пак е в пъти по-лесно да управляваш стадо, отколкото от осъзнати и активни граждани.

Въпреки че университетът планира да продължи дейността си и в Будапеща, доколкото това е възможно, на 3 декември 2018 г. Унгария на практика загуби учебно заведение, за каквото мечтаят управляващите на всяка демократична и стремяща се към просперитет страна. Освен студентите, преподавателите и служителите му, на страната на губещите са и всички унгарски граждани, тъй като става въпрос за университет с 1200 младежи и стотици служители, който допринася към унгарската икономика с 25 милиона евро годишно под формата на данъци, осигуровки и плащания на доставчици.

За да не загуби целият ЕС, лидерите на демократична Европа трябва час по-скоро да дадат ясен знак, че политиците, които потъпкват основни принципи и ценности на общността, към която уж принадлежат страните, които те ръководят, докато продължават да се възползват от финансовите и всички други облаги, произтичащи от това членство, ще понесат възможно най-тежки санкции.

Защото демокрацията, интеграцията и произтичащите от тези процеси ползи за всички нас не са даденост, а резултат от всекидневни усилия и придържане към определени правила.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".