Алексей Пампоров е социолог, доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН.

- Г-н Пампоров, вицепремиерът Томислав Дончев предложи с промени в Конституцията да бъде въведено задължително основно образование и да се помисли за налагане на санкции за тези български граждани, които не го завършат. Как гледате на тази идея? 

Вицепремиерът направи важно изказване, защото съм напълно съгласен с него, че без да променим образователната система, че без да постигнем образователна интеграция на всички деца, от всички региони, не можем да имаме икономически растеж и висок стандарт на живот в страната. Изказването му обаче е необмислено и напълно неприемливо за едно демократично общество. От висотата на заемания от него пост дори е плашещо, защото мирише на фашизъм, макар и по един мек, рафиниран начин.

- Какви могат да бъдат мотивите на вицепремиера точно сега да предложи тази идея?

Периодът преди Нова година обичайно е период за равносметка и за нови обещания. От тази гледна точка, зад изказването могат да се видят един управленски мотив, един политически мотив и един личен мотив. Управленският мотив е, че широко разгласената от ГЕРБ кампания по „връщане на децата в училище“ претърпя значим неуспех, въпреки заплахите към училищата, че ще им орежат финансирането. По този начин Дончев се хвърля на амбразурата и поеме критиките, вместо Красимир Вълчев да подаде оставка. Нали разбирате колко нелепо е иначе да прави некомпетентно изказване в чужд ресор?

От политическа гледна точка обществените нагласи показват, че правителството е „пътник“ - гражданите очакват оставката на цялото правителство във всеки един момент. Нещо повече, коалиционният партньор изглежда нестабилен и разпадащ се тъкмо преди Европейските избори.

Политолозите дори вече обсъждат алтернативи на управлението. Подобно изказване от една страна приласкава коалиционните партньори – които имаха подобни мерки за ограничаване на правата на ромите още в политическата си програма. От друга страна е хвърляне на популистка мрежа в мътната вода. На последно място, но не и по значение е личният мотив на Дончев. През юни, съпругата на вицепремиера направи поредица от расистки изказвания за ромите около сентенцията „Морковите за циганите са на свършване, време е за тоягата“. Тогава Дончев запази мълчание, а обществото прояви разбиране, че не е виновен за глупостите на жена си. Е, с вчерашното изречение, че „трябва да се прилага и моркова, и тоягата“ той ѝ направи Коледен подарък, което дори придава цинична нотка на изказването му.

- Защо смятате, че това предложение е „рафиниран фашизъм“? 

Фашизмът стъпва на това – прехвърляне на вината за лошото управление на страната върху етнически и религиозни малцинства, върху болни и социално маргинализирани групи, макар че често вината за тяхната уязвимост произтича именно от некадърните и корумпирани политици. Дончев каза, че е „редно да има ограничаване на права за хората, които нямат поне основно образование“, че „трябва да се налагат санкции и на тези, които нямат основно образование”.

Това, не просто противоречи на Хартата на основните права на ЕС, но е в разрез с Конституцията, където пише, че "никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му", както и че "не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние". Подобно ограничаване на правата в България е правено вече през 1924 със Закона за защита на държавата и през 1941 със Закона за защита на нацията. Затова го наричам рафиниран фашизъм – зад привидно благовидния мотив „Икономика базирана на знанието“, се прокарва идеята за изключително дискриминираща и в същия момент неясна разпоредба.

- Не е ли въпрос на желание да завършиш основно образование? Как гледате на разбирането за „равен старт“ в живота? 

Ами, май вече го казах, ГЕРБ и настоящият министър са шампиони в правенето на глупости в образователната система. Именно те свалиха получаването на основно образование в 7 клас – което при нормално развитие на нещата означава 13 годишна възраст, за да си повишат индикатора „дял на завършилите основно образование“. Да, ама си влошиха индикатора „дял на отпадналите“ и то го влошиха драстично! Явно Красимир Вълчев няма куража да излезе и да  поеме отговорност и затова е оставил Дончев да му свърши работата.

А равният старт за съжаление е философска илюзия. По социално-икономически причини равен старт не съществува и именно затова е нужна изключително добре обмислена политика за най-уязвимите. В момента, например, имаме един „елит“, който се възпроизвежда през „елитни училища“ и чрез неформално развита система на частни учители и уроци и формализирана система на подготвителни школи; има една средна прослойка – която не може да си позволи школи и уроци, но децата посещават училище и приблизително 5% от тях имат шанс да пробият в „елитното“ образование; Имаме една огромна мрежа от сегрегирани или полу сегрегирани училища, в които децата не постигат необходимите нива на знание за съответната възраст, но все пак научават нещо; и накрая – имаме една нарастваща прослойка от ранно отпаднали или никога необхванати деца.

- Кои са основните групи, в които се наблюдава ранно отпадане от училище и ниска образованост? На какво се дължи това?

В най-голям риск, не просто от отпадане, а от необхващане са децата в големите градски гета в Сливен, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Казанлък, София и Пазарджик. Трябва изрично да се подчертае, че става дума не само за деца, с майчин език ромски, а и такива, говорещи у дома си на български, турски или румънски. В случая погрешно лепим етикета „цигански работи“ - не! Този феномен се наблюдава навсякъде по света, където има такава концентрация на бедност и безработица, например в отделни зони на Чикаго, Рио де Жанейро, Хамбург, Барселона.

Втората група са деца от селски райони. Особено децата от онези села, в които поради оптимизацията на училищната мрежа с цел пестене на разходи, бяха закрити училищата. България се провали в съдаването на същински средищни училища, провали се в изграждането на работеща система с училищни автобуси. Допълнителните разходи, които т.нар. „оптимизация“ донесе за семействата в селските райони, са толкова големи, че доведоха до естественото отпадане на тези деца.

Третата група са децата на цикличните трудови мигранти. Ние имаме изключително консервативна учебно-срочна система, която отказва да се адаптира към ритъма на тези семейства, а те започват да стават все по-голям дял от активното население. Тези деца са с единият крак в България, с другия – в Испания, Гърция, Италия, Франция и т.н. Имаме деца, които не знаят добре български, но свободно говорят и пишат на някой от тези езици. Системата се опитва да ги върне в първи клас. Системата не признава уменията им и знанията им, придобити в чужбина, защото били „неграмотни“. Глупости! Децата са грамотни, но не на български, а на друг език. И после се изтъпанчва един вицепремиер и казва: „Ама те са на 16 пък нямат основно образование“. Ами как да имат, господа министри, като поддържаната от Вас система е ретроградна и подходяща за 19 век или в най-добрия случай за времето на Желязната завеса!

- Кой има интерес да държи големи групи необразовани? 

Никой няма такъв интерес. Правят го от предразсъдъци и невежество. Хората, заемащи ръководни функции в държавната администрация, са там заради политическите си връзки и егоцентричната си амбиция, а не заради своята експертиза. Шуробаджанащината и корупцията в управлението водят до този резултат.

- Все пак вицепремиерът обвързва идеята за задължително образование с повишаването на гражданската култура в страната, като инструмент срещу ранното отпадане от училище, неграмотността като фактор за формиране на престъпност. Какви трябва да бъдат мерките срещу тези явления? 

Примерите с изискване за образователен ценз при заемане на някои административни длъжности, както и примерите за изискване на степен на образование при издаване на свидетелство за правоспособност за управление на МПС показват, че самият вицепремиер има пропуски в гражданската си грамотност. Това не са права, а квалификация и умения.
А иначе социолозите и психолозите в България от поне 15-20 години говорим за нуждата от гражданско образование в училищата. Но срещу това има огромна съпротива поради невежество. В момента се обмислят ретроградни и направо вредни идеи за едно модерно общество – искат да връщат вероучението, искат да пречат на сексуалното образование и гражданските права. Разбирате ли, връщаме дебата в 19-ти век?!

- До колко е основателно да се смята, че липсата на основно образование създава институционално неграмотни граждани? 

Огромна част от населението на България е институционално неграмотно, включително някои от министрите в кабинета. Иначе хората нямаше да се връзват на твърдението, че Конституционният съд е „забранил“ Истанбуската конвенция, а щяха да знаят, че наличието на несъответствие между двата документа, съгласно Конституцията, изисква промяна на самата Конституция. Абсурдна ситуация, която разкри колко е ниско нивото на функционална грамотност в страната като цяло, камо ли за „институцинална грамотност“ да говорим.

- Ако не сте съгласен с тезата на вицепремиера, какви решения може да предприеме държавата за образоването на маргинализираните социални групи? 

О, възможните решения са много. Като начало правителството трябва да престане да се държи толкова лицемерно. Ако наистина иска да има качествено образование, наука и иновации за „интелигентен растеж“, трябва бюджетът на МОН, бюджетите на училищата и университетите да се увеличат поне четири пъти. И трябва министрите да спрат да мислят в категориите на „моркова и пръчката“ - това е знак за интелектуална импотентност. Има много други промени в начина на преподаване, структурни промени в образователната система като цяло, които трябва да се направят, стартирайки с индивидуален подход към всяко дете. Тогава ще постигнем нужните нива на интеграция.