Понеделник вечер. В малката столична галерия „Стил 2“, сгушена между Френската гимназия и Първо РПУ, цари необичайна суматоха. Десетки малки акварели са осветени от свещи, звучи джаз, а отвън е опънат червен килим. Журналисти са се струпали около лидера на „Атака“ Волен Сидеров и единствено плакат с надпис „Вежди - малкият акварел“ дава да се разбере, че това не е обикновен политически пърформанс.

„Това е стара покана към Вежди, която съвпада с неговия рожден ден“, обяснява с равен тон собственикът на галерията Волен Сидеров.

По-късно се разбира, че „Стил 2“  е част от „верига галерии“. Но домакинът увлекателно се впуска да разказва защо и как е решил първата изложба в нея да бъде с изкуството на депутата от ГЕРБ, председателя на парламентарната комисия по култура и медии, член-кор. на БАН и не на последно, но важно по значимост място - скулптора Вежди Рашидов.

Хубавото е в малките неща 

The small is beautiful, казва лидерът на „Атака“, като насочва поглед към „малките прекрасни и прелестни акварели, които биха били украса за всеки дом“. По думите му те „представят Вежди по различен начин“, припомня, че двамата се познават от години и между другото го нарича „гений“. 

„Той няма нужда от представяне, прославил е България по цял свят“, казва галеристът.

И продължава с една случка отпреди време, когато Рашидов е имал заболяване:

„Аз му подарих една рисунка на неговия учител, гуру, кумир Сезар“, споделя той.

Вмъква, че „това е един френски скулптор, художник“, а подаръкът му „просълзил“ скулптора.

„Викам, виждаш ли съдбата какво направи, дето аз, даже политически сме били някога опоненти, ти подарявам нещо, което те зарадва“, спомня си Сидеров. И мъдро добавя: „Политиката може да е поле на сблъсъци, но тук, където сме, е поле на удоволствието, на насладата и на бягството от простотията.“ 

Нетърпелива журналистика притиска лидера на „Атака“ да продължи с откровенията за приятелството си с Рашидов, а той въздържано казва, че „говори твърде много“. И отново насочва вниманието към картините на скулптора.

„Както той обича да казва, малка пластика, малка водка“, усмихва се националистът и посочва около себе си „красотата на малките неща“.

„Къде ви е пърформансът, г-н Сидеров“, провокативно пита същата журналистка, като уточнява: „...да спасявате жените например“. Явно се опитва да измести фокуса към колежката на Рашидов - Ода Жон, но не й се получава, защото овладяно Сидеров отвръща: „Да насочим към течната част пърформанса, към правилната посока.“

Усеща обаче у себе си мотив да разкаже, че е бил на много пърформанси с негови приятели художници и скулптори.

„Някои неща в България идват по-късничко. Поп арт, такива неща, които се водят абстракционизъм, такъв от 20-те години, сега виждам, че някои неща малко със закъснение се появяват. Истината е, че имаме страхотно талантливи художници, дори повече от глава на населението. И това създава проблема, че те не могат да бъдат оценени. Има малко на брой български художници, които са признати в чужбина. Те пък стават малко известни у нас“, изкуствоведски разяснява галеристът.

Журналистката обаче отново бута към пърформанса в Националната художествена галерия, а Сидеров накрая й казва: „Е, то и яденето е нужно в крайна сметка, не може само картини.“ И сменя ракурса, като насочва вниманието към група музиканти, намерили уединение в малкия ъгъл на галерията.

Галерията е тясна за моите барабани

Лидерът на „Атака“ представя групата като Scotch Time Band и докато споделя, че това е негова джаз банда, журналистката нетърпеливо пита: „Ама ще свирите ли на барабаните си?“

Той бързо пресича ентусиазма й с уточнението, че помещението е малко за неговите барабани. Сидеров разказва, че са се запознали на едно тяхно участие в заведение. Попитал ги защо нямат барабанист, те му отговорили, че нямат, той решил да донесе своите барабани и така започнали да свирят заедно.

„Последното парче, което измислихме, се казва „Госпожо еврокомисар". Още сме в процес на измисляне. Посланието е европейско, разбира се, предстоят евроизбори“, казва Сидеров, по-познат в уличните среди със заглавия „Извини се, бе“ и „Бойко к..во“.

Обръща се към своите колеги от бенда и им казва, че последното, което е измислил, е към парчето „Госпожо евркомисар“ да се добавят елементи от „Одата на радостта“.

„Ще стане страхотно. Идея Сидеров, изпълнение Scotch Time Band", казва галеристът музикант.

 

Идва ли Дали и целувки без Истанбулска конвенция

Авторът на „малките акварели“ закъснява вече артистично с четвърт час. Но появата му бързо отключва откровения за „братската любов“, дългогодишно приятелство между приятели от различни политически бои. „Дали като Салвадор Дали ще се появиш като с ролкови кънки?“, със закачка посреща Сидеров скулптора Вежди Рашидов. 

„За рождения си ден представям непоказвани мънички аквалери, най-интимните“, откровено открива своята изложба Рашидов.

Нарича домакина „моя приятел, прекрасния журналист, есеист и прозаик Волен“.

„Както видяхте, не се притеснявам, стария си приятел го прегръщам“, казва Рашидов, а след това уточнява: „Няма да се целуваме толкова често, защото и двамата сме срещу Истанбулската конвенция.“

И продължава да разлиства спомени за това как немалко сол са изяли двамата със Сидеров по време на демокрацията:

„Най-странното е, че това е един приятел, с когото много дълги години - почти 40, по един или друг случай сме били винаги заедно. Един човек, с когото сме били обявени за врагове на българската държава. Един човек, с когото сме били разработвани в списъка асистенти на новата Държавна сигурност. На старата сме работени, това е ясно. Аз затова съм казал - по-чисти ли са новите доносници от старите, когато правят същото. Днес имам едно щастие и радост, че този стар мой приятел е един прекрасен журналист.“

Три пъти любов

Развълнуван, авторът на „малките акварели“ уточнява, че е безпартиен, за разлика от Волен Сидеров, който бил длъжен да има политически виждания. „Всеки по своя път в политиката, но в живота сме заедно“, разкрива чувствата си той.

 „Човек първо се влюбва в себе си. След това в жена си и накрая в пространството, където живее. Това пространство на мен никак не ми е чуждо. Още по-симпатично става, когато един ден се събуждам. Тук съм правил много изложби. Няма я старата галерия. Тук вече е „Стил 2“, завършва Рашидов.

А до него галеристът Волен Сидеров тихичко добавя: „Тук е истинското място, а не в парламента, където се прескачаме.“

Scotch Time Band приглася с джаз. Гостите се отправят към течната част на пърформанса.