„Не смятам, че някой трябва да бъде заложник на украинската вътрешна политика.“

Така отговори на въпрос на Клуб Z американският специален представител в преговорите за Украйна - посланик Кърт Волкър. Той участва във видеоконферентна връзка с журналисти в Брюксел.

Клуб Z помоли Волкър да коментира изказването на българския президент Румен Радев от 30 ноември, че Европа не трябва да става заложник на украинските вътрешна политика и амбиции. Молбата към дипломата бе да направи коментара в контекста на разногласията сред страните членки на ЕС относно бъдещи действия срещу Русия.

След като каза, че никой не трябва да бъде заложник, Волкър продължи:

„Но те (украинците - б.р.) имат здрава и жизнена демокрация и имат много хора, които се борят да станат сега президент. Ще има доста навалица.“

След това обаче американският представител каза:

„Но това, за което говорим днес, няма нищо общо с украинската вътрешна политика. Говорим за руската агресия срещу Украйна, правото на Украйна на самоотбрана в опита й да възстанови мира в Донбас и да възпре Русия от по-нататъшни актове на агресия. Това не е част от вътрешната политика на Украйна.“

Конфликтът в Източна Украйна продължава. Всяка нощ има насилие, минохвъргачен, снайперистки, артилерийски огън. Това трябва да спре, смята посланик Волкър.

„Ние, Франция и Германия сме ангажирани, Украйна спазва своята част от Минските споразумения. Но, честно казано, не виждаме сериозен напредък към прекратяване на огъня от страна на Русия, изтегляне на тежки оръжия, отстраняване на чуждестранни бойци, разпускане на въоръжени групировки, които са там. Така че този конфликт продължава“, изтъкна емисарят на Вашингтон.

Позицията на САЩ и това, което всички искат да видят, е мир и сигурност за местното население. Прилагане на Минските споразумения ще се наблюдава тогава, когато хората в Донбас ще имат достъп до хуманитарна помощ и ще могат да се завърнат по домовете си.

Спазването на договореностите обаче означава още нещо:

„Това означава специален статут за Източна Украйна в рамките на Украйна и нейната конституция, амнистия за хора, извършили престъпления като част от конфликта – не за всички престъпления, а за тези, които са част от конфликта – и местни избори, които биха дали на хората там възможност зда изберат кои да бъдат техните законни лидери в законните местни административни единици.“

Колкото до проведените през ноември избори в самообявилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР), Волкър отбеляза, че вотът е проведен в контролирана и окупирана среда в две незаконни единици.

Едни истински местни избори биха помогнали за възстановяването на украинския суверенитет и териториалната цялост на страната.

Руската страна обаче не желае споразумение, каза Волкър. Той стигнал до този извод след кореспонденция с руския си колега, водена през лятото и ранната есен. Москва продължава да отрича, че е замесена в събитията в Източна Украйна.

Волкър бил готов да пътува до Москва. В това време обаче Русия нападнала украински кораби в Черно море пленила моряците на тях. И при това положение американският дипломат няма как да отиде в Москва.

Украинските моряци трябва да са военнопленници

Руската атака срещу украинските кораби е много сериозна, тъй като е свързана с две неща.

• 1. Претенциите на Русия за едностранен контрол върху Керченския проток. След като тя обяви, че е анексирала Крим, сега смята и териториалните води около полуострова за изцяло свои. Това нарушава двустранното споразумение с Украйна от 2003 г. Москва блокира опита на кораби на Киев да преплават разстоянието от Одеса до Мариупол предз уксраински териториални води.  А корабите са обстрелвани и моряците са пленени в международни води.

• 2. Русия обвинява украинските моряци съгласно своя Граждански кодекс. Това също противоречи на всички международни правила. Според тях една чужда военна сила, действаща в официалното си качество, не може да бъде субект на този кодекс, а на определени закони на войната. Технически украинските моряци би трябвало да са военнопленници, ако това е начинът, по който Русия иска да действа.

„Важното обаче е, че това е нова ескалация от страна на Русия в конфликта й с Украйна и се извършва директно от Русия. Този път тя не се крие зад свои протежета в Донбас. И това е нещо, което смятам, че безпокои всички в Европа“, изтъкна Кърт Волкър.

Русия категорично отказва да освободи украинските моряци, отговори дипломатът на журналистически въпрос. В Москва твърдят, че има някакъв законен процес, който ще отнеме месеци. Но той всъщност не е законен, тъй като тези хора са задържани незаконно.

Но Волкър се надява, че Кремъл ще направи жест преди Коледа.

Американският представител е убеден, че режимът на санкции се отразява на Русия. Налагането на нови санкции при всеки нов случай на агресия от страна на Москва би могло да доведе и до възпиращ ефект.

Волкър сподели също, че е обсъждал с представители на ЕС нов пакет от санкции срещу Русия заради кризата в Азовско море. Дебатът в Европа ще бъде за това дали това да бъде отделен пакет или да бъде свързан с този за Крим. Дипломатът обаче намекна, че няма да е изненада, ако в близките месец или два бъдат взети допълнителни наказателни мерки и да бъдат добавени още имена на санкционирани лица.

Представителят на САЩ посочи, че има правителства като например това на Италия, които биха искали да могат да вдигнат санкциите срещу Русия. Те искат да насърчат търговията и да подкрепят дребния  средния бизнес.

„Смятам обаче, че те признават, че причините за налагането на тези санкции не са се променили. Русия продължава да окупира Донбас, продължава да твърди, че е анексирала Крим. А сега направи още някои неща. Имаше атака срещу Скрипал във Великобритания, нападение преди две седмици в Черно море. Смятам, че всяко разумно правителство, включително италианското, ще види това и ще каже: „Не можем да го направим сега.“ И те се присъединяват към консенсуса в ЕС за оставяне на санкциите в сила“, подчерта той.

Кърт Волкър е на мнение, че твърденията за предстоящи украински провокации в Донецка област и Мариупол са дело на проруски сепаратисти, които се опитват да отвлекат вниманието от това, което върши Русия. Тези твърдения биха могли да бъдат и начин за прикриване на възможни руски атаки. Американсктият емисар се надява това да не се случи, но признава, че е възможно.

Унгария блокира сътрудничеството между Киев и НАТО

Посланик Волкър разкритикува Унгария, която в момента блокира сътрудничеството на Украйна с НАТО.

„Смятаме, че това е много неуместно. Има страна, която е нападната от Русия. Русия превзе украинска територия. Битките все още продължават всеки ден в Донбас. И те търсят партньорство и координация, сътрудничество с НАТО. Не можем да насрочим среща на ниво министри на Комисията „НАТО-Украйна“, защото Унгария я блокира“, каза Волкър.

Причина са претенциите на Будапеша за правата на унгарското малцинство в бившата съветска република. Според Волкър и двете страни имат право. Украйна – че настоява всички живеещи там да знаят местния език, а Унгария – че малцинствата имат правото да изучават майчиния си език. Това нещо би могло да бъде разрешено двустранно на базата на европейските ценности. И то не би трябвало да превръща в заложник отношенията между Киев и Северноатлантическия пакт.