Не ме интересува, че Александър Йорданов няма да може в бъдеще да наддава на тегло в Брюксел. Не ме интересува, че Елена Йончева се унижи да обслужи ДПС и я ритнаха на пето място в листата. Не ме интересува колко страда в момента Мария Габриел, защото дори с пет грама мозък можеше да предвиди какво я чака. Не ме интересува как Кирил Петков е излязъл от някакво си нищо.

Интересува ме да ни лекуват и да образоват децата ни.

Интересува ме, че в Деня на книгата учителка се похвали във фейсбук, че ощастливила класа си със среща със Стойчо Керев - като че ли не са достатъчно глупостите, които децата учат, ами и да им ошашавят още повече главиците с конспиративни теории.

Интересува ме, че всички кадри на БКП и ДКМС след 89 година се скриха в образованието, където сега са директори на училища и пълнят главите на децата с пещерен патриотизъм.

Интересува ме лекарството, което ще вземам до края на живота си (при мен това са няколко лекарства) да мога да купувам с едно вписване в електронната рецепта, а не да се редя на опашка пред личния лекар в най-добрия случай на три месеца.

Интересува ме ще има ли най-после реформа в образованието и здравеопазването.

В съдебната система вече не ме интересува дали ще има реформа - не само защото могъщият Пеевски няма никога да разреши това да стане, а защото дори и по някакво чудо да направят реформата, няма да има откъде да вземат честни, почтени, смели прокурори и мъдри съдии.

Тук спирам защото бих могла да продължа с часове. И - както разбирате - ужасно ми писна.

И ако продължаваме така кротко да търпим - хак ни е!

---

Бел. ред. - текста на Веселина Седларска публикуваме от фейсбук профила ѝ с нейно съгласие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.