Article_top

Повече от 10 години България е член на Европейския съюз. И, ако все още някой смята, че не сме получили достатъчно от присъствието си в елитния клуб на Стария континент, може би не е вникнал много добре в облагите. Стига ни да се огледаме, за да видим как животът ни се е променил през изминалите години, макар все още да оставаме най-бедната държава в ЕС. И най-корумпираната...

И, може би, точно тук е проблемът. Всяка от 28-те (все още) държави членки на ЕС е начело на някаква класация. Предимно по просперитет в някоя област. България обаче има няколко челни позиции, с които, ако се вярва на усърдието ни да удържаме първото място, сякаш се гордее повече от необходимото.

Държави като Австрия, Унгария, Чехия и Франция също изненадващо често попадат на дъното на статистическите проучвания. С какво обаче ние водим другите членки? Не вярвам да сте много изненадани – на първо място сме в класациите на Европейския съюз по... престъпност, вандализъм и насилие, сочи Евростат.

Горди ли сме?

Три истории с неочакван край

Малко „по-надолу“ в листата на победителите, а именно на 4-то място, България се класира като държавата с почти най-голям брой умишлени убийства. Невъзможният момент идва с твърдението, че в същото време коефициентът на криминалната активност у нас значително намалява.

Според данни на Националния статистически институт за 10 години на 100 хиляди души население криминално проявените лица са станали със 150 по-малко. Да се върнем малко назад. Всъщност нека се върнем точно 12 месеца назад, когато още януари 2018 г. ни показа, че тази статистика е или абсолютен фалш, или вече средно на един престъпник се падат с 1,3 убийства повече от „обикновеното“. Твърдение номер две печели.

Всяко криминално престъпление обаче носи своето ярко обществено послание.

Шесторното убийство в Нови Искър не направи малкото градче туристическа дестинация №1. Но пък вече всеки може да покаже на картата къде точно се намира мястото, където шестима души загубиха живота си, празнувайки новото начало. Посланието бе видимо – неудовлетворени мащабни интереси. Приказката за Ромео и Жулиета свърши така, както трябваше – по сценарий на пиесата. И засегна най-ценното – любовта на младите. Казано иначе, последната заплаха винаги е отнемане на най-скъпото. Бъди послушен и не пречи, тогава всичко ще е наред. Така започна 2018 година.

Броени дни след трагедията, виден български бизнесмен загуби живота си по средата на... столична улица. Даже не беше в някоя закътана пряка. Случи се, може би, в момент, в който хората отиват към работните си места. Убиецът, разбира се, е неизвестен. Кой, как и защо са въпросите, чиито отговори липсват година по-късно. А оръжието? То няма никакво значение. Защото всеки, позволил си да препречи пътя на интересите, губи себе си.

По-голямата част от публикуваните материали, свързани със случая, споменават и връзката на убития с управляващата вече трети мандат политическа партия. Въпросът е чии интереси са засегнати и коя от двете страни е по-виновна. Разбира се, основната работа на управляващите бе, да омаловажат случилото се – убийството някак странно съвпадна със старта на българското европредседателство и хич не изглеждаше като подходяща рекламна брошура на всички правителствени „усилия“. Е, замитането под килима беше успешно, 12 месеца по-късно – отговори все така няма. Няма и никакъв шанс скоро да оглавим някоя класация за успешна разкриваемост на престъпленията.

И ако и този пример остана някак скрит „по домашному“, то със сигурност в престъпната история на отиващата си година, имаме и убийство, което бе публикувано в световния новинарски обмен, че даже „украси“ и страниците на британските вестници. Предизвика и немалка политическа буря у нас, до степен, че министър-председателят се обиди на партньорите си от ЕНП, заподозрели политически мотиви  (колко странно защо ли) в убийството тв водещата Виктория Маринова. Дали и защо масово хората не вярват на версията за бързо заловения извършител, е друг въпрос.

За финал

И за финал, една изключително символична история. Всеки, който е чел Вазовия роман ,,Под Игото“, вероятно харесва името Бяла черква. Мястото, в което дори скептикът е готов да скочи в името на народното дело. Днес обаче идеята за свобода там е някак невъзможна. Защото едно 18-годишно момче успя да всее страху всички жители. Изнасилвач и удушвач. Това е новото лице на страха в Бяла черква. А един тийнейджър се чувства велик, защото е изнасилил и убил 70-годишна жена.

Сигурно е хубаво България да заема челни позиции в класации?

Като се имат предвид класациите, не, определено не е така. 2018-а беше и все още е мрачна година. След 11 години в ЕС още нищо не сме научили. За съжаление... 

А каква е прогнозата за 2019?

Всяка година тенденцията да се „катериш“ все по-високо в класациите, се засилва. И, ако 2018-а е била тежка година, какво ли ни очаква през следващата? Защото описаните по-горе примери са само малка част от годишната престъпна активност.

Остава ни да се помолим. Покрай всички фойерверки и пиратки, да не гръмне отново някой и друг куршум!

Весела Нова година!

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Повече от 10 години България е член на Европейския съюз. И, ако все още някой смята, че не сме получили достатъчно от присъствието си в елитния клуб на Стария континент, може би не е вникнал много добре в облагите. Стига ни да се огледаме, за да видим как животът ни се е променил през изминалите години, макар все още да оставаме най-бедната държава в ЕС. И най-корумпираната...

И, може би, точно тук е проблемът. Всяка от 28-те (все още) държави членки на ЕС е начело на някаква класация. Предимно по просперитет в някоя област. България обаче има няколко челни позиции, с които, ако се вярва на усърдието ни да удържаме първото място, сякаш се гордее повече от необходимото.

Държави като Австрия, Унгария, Чехия и Франция също изненадващо често попадат на дъното на статистическите проучвания. С какво обаче ние водим другите членки? Не вярвам да сте много изненадани – на първо място сме в класациите на Европейския съюз по... престъпност, вандализъм и насилие, сочи Евростат.

Горди ли сме?

Три истории с неочакван край

Малко „по-надолу“ в листата на победителите, а именно на 4-то място, България се класира като държавата с почти най-голям брой умишлени убийства. Невъзможният момент идва с твърдението, че в същото време коефициентът на криминалната активност у нас значително намалява.

Според данни на Националния статистически институт за 10 години на 100 хиляди души население криминално проявените лица са станали със 150 по-малко. Да се върнем малко назад. Всъщност нека се върнем точно 12 месеца назад, когато още януари 2018 г. ни показа, че тази статистика е или абсолютен фалш, или вече средно на един престъпник се падат с 1,3 убийства повече от „обикновеното“. Твърдение номер две печели.

Всяко криминално престъпление обаче носи своето ярко обществено послание.

Шесторното убийство в Нови Искър не направи малкото градче туристическа дестинация №1. Но пък вече всеки може да покаже на картата къде точно се намира мястото, където шестима души загубиха живота си, празнувайки новото начало. Посланието бе видимо – неудовлетворени мащабни интереси. Приказката за Ромео и Жулиета свърши така, както трябваше – по сценарий на пиесата. И засегна най-ценното – любовта на младите. Казано иначе, последната заплаха винаги е отнемане на най-скъпото. Бъди послушен и не пречи, тогава всичко ще е наред. Така започна 2018 година.

Броени дни след трагедията, виден български бизнесмен загуби живота си по средата на... столична улица. Даже не беше в някоя закътана пряка. Случи се, може би, в момент, в който хората отиват към работните си места. Убиецът, разбира се, е неизвестен. Кой, как и защо са въпросите, чиито отговори липсват година по-късно. А оръжието? То няма никакво значение. Защото всеки, позволил си да препречи пътя на интересите, губи себе си.

По-голямата част от публикуваните материали, свързани със случая, споменават и връзката на убития с управляващата вече трети мандат политическа партия. Въпросът е чии интереси са засегнати и коя от двете страни е по-виновна. Разбира се, основната работа на управляващите бе, да омаловажат случилото се – убийството някак странно съвпадна със старта на българското европредседателство и хич не изглеждаше като подходяща рекламна брошура на всички правителствени „усилия“. Е, замитането под килима беше успешно, 12 месеца по-късно – отговори все така няма. Няма и никакъв шанс скоро да оглавим някоя класация за успешна разкриваемост на престъпленията.

И ако и този пример остана някак скрит „по домашному“, то със сигурност в престъпната история на отиващата си година, имаме и убийство, което бе публикувано в световния новинарски обмен, че даже „украси“ и страниците на британските вестници. Предизвика и немалка политическа буря у нас, до степен, че министър-председателят се обиди на партньорите си от ЕНП, заподозрели политически мотиви  (колко странно защо ли) в убийството тв водещата Виктория Маринова. Дали и защо масово хората не вярват на версията за бързо заловения извършител, е друг въпрос.

За финал

И за финал, една изключително символична история. Всеки, който е чел Вазовия роман ,,Под Игото“, вероятно харесва името Бяла черква. Мястото, в което дори скептикът е готов да скочи в името на народното дело. Днес обаче идеята за свобода там е някак невъзможна. Защото едно 18-годишно момче успя да всее страху всички жители. Изнасилвач и удушвач. Това е новото лице на страха в Бяла черква. А един тийнейджър се чувства велик, защото е изнасилил и убил 70-годишна жена.

Сигурно е хубаво България да заема челни позиции в класации?

Като се имат предвид класациите, не, определено не е така. 2018-а беше и все още е мрачна година. След 11 години в ЕС още нищо не сме научили. За съжаление... 

А каква е прогнозата за 2019?

Всяка година тенденцията да се „катериш“ все по-високо в класациите, се засилва. И, ако 2018-а е била тежка година, какво ли ни очаква през следващата? Защото описаните по-горе примери са само малка част от годишната престъпна активност.

Остава ни да се помолим. Покрай всички фойерверки и пиратки, да не гръмне отново някой и друг куршум!

Весела Нова година!

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?