Светът, в който живеем, се променя толкова бързо в толкова различни посоки, че на практика обезсмисля всяка дългосрочна прогноза. Дори в този динамичен контекст обаче има едно нещо, в което можем да бъдем 100% сигурни: качеството на живот на хората ще зависи все повече от качеството на образованието, до което те имат достъп.

В края на 2018 г. препрочетох „Да прецакаш Дявола“ на американския писател Наполеон Хил, по-известен с книгата си „Мисли и забогатявай“. Хил написва „Да прецакаш Дявола“ през 1938 г., но книгата е публикувана едва през 2011 г. – т.е. повече от 70 години след написването ѝ и 41 години след смъртта на автора.

Причината за забавянето: близките на Хил са се опасявали, че публикуването на книга, изградена като интервю с Дявола, която изразява критични възгледи към религията и системата на публичното образование, може да създаде сериозни неприятности на автора.

Още след като прочетох „Да прецакаш Дявола“ за първи път преди няколко години, вече знаех, че това не е обикновена книга, а истинска находка. Докато я препрочитах, отново се удивих колко актуални са разсъжденията на Хил, особено тези за дефицитите на публичното образование и предложения от него модел за реформиране на тази система.

Макар да се отнасят за САЩ, препоръките му са приложими във всяка страна, защото той се фокусира върху механизмите на самия процес на обучение, а не върху специфичния контекст. Отдолу представям основните елементи на концепцията му за образование и показвам къде се намира родната образователна система спрямо тази визия.

Учениците на първо място

Наполеон Хил: „Обърнете принципа на образование в училищата си така, че да дадете на децата възможност да водят в процеса на обучение, вместо да спазват класически правила, чиято цел е единствено да им натрапи абстрактни знания. Нека учителите служат на учениците, а учениците да бъдат водещи в учебния процес.“

Управляващите в България вероятно са попадали на някакъв вариант на тази препоръка на Хил, но явно са я разбрали погрешно. През последните години те приемат всякакви закони, които поставят учениците пред учителите – по възможно най-порочния начин. Българските ученици са водещи в обучението не заради своите нужди и интереси, а заради парите, които носят на училищата. Резултатът: учениците правят каквото си пожелаят, а учителите носят цялата отговорност за последствията от действията им.

Насърчаване на критичното мислене

Наполеон Хил: „Обяснете на децата как да изразяват свободно собствените си мисли и да приемат или отхвърлят по своя воля идеите на другите хора, запазвайки винаги за себе си възможността да разчитат на собствената си преценка. Учете децата да не си създават мнение, базирано на нещо друго освен на фактите и на схващанията, които могат да бъдат сметнати за факти. Обяснете на децата, че е опасно да вярват в нещо само защото техните родители, свещениците или някой друг им е казал, че то е вярно.“

Семената на критичното мислене покълват в ограничен брой български училища. Всяко мнение, различно от това на учителя по съответния предмет, може да създаде проблеми на неговия притежател, тъй като много български учители дори не могат да си представят, че един ученик може да постави тяхното мнение под съмнение. Учениците, чиито учители ги насърчават да изразяват свободно мнението си и да задават всякакви въпроси, трябва да са благодарни за тази привилегия и да се възползват максимално от нея.

Стимулиране на въображението

Наполеон Хил: „Учете децата да стимулират развитието на шестото си чувство, като изследват всички идеи, изплуващи в съзнанието им и идващи от непознат източник, внимателно и задълбочено.“

Подобно на критичното мислене, въображението рядко има плодородна почва за развитие в българските училища. Тук отново всеки светъл лъч се дължи на отдадеността и смелостта на отделни учители, а не на системата, която насърчава най-вече запаметяването и възпроизвеждането на чужди идеи.

Организиране на личното време

Наполеон Хил: „Покажете на учениците как да планират и разпределят времето си и най-важното, учете ги на това, че времето е най-ценният актив, с който разполагат всички човешки същества – а също така и най-евтиният.“

Ситуцията в българските училища по отношение на изграждането на умения за управление на личното време може да се обобщи така: „Грешка 404 - страницата не е намерена.“

Изграждане на добри навици

Наполеон Хил: „Научете децата на това какво значи добър и лош навик, използвайки примери, които да илюстрират казаното от вас чрез историите на възрастни и деца. Разкрийте на децата как (с времето) навиците стават трудноизкореними (…) и им помогнете да усвоят – още докато са в началното училище – навици, които ще им помогнат да разсъждават самостоятелно! Учете децата да бъдат конкретни и определени във всяко нещо – като се започне от избора на главна конкретна цел в живота им!“

Изграждането на добри навици отсъства от родната учебна програма. Това твърдение се доказва от огромния брой ученици, които завършват средно образование, без да разполагат с каквито и да било навици за поставяне на конкретни цели и планиране на стъпките за тяхното постигане, ефективно учене, осигуряване на добър сън, балансирано хранене и редовно спортуване. Още по-лошото е, че те обикновено излизат от училище с изобилие от лоши навици като отлагане на днешната работа за утре и показване на пренебрежение към околните, които никой уважаващ себе си работодател не би търпял прекалено дълго.

Възприемане на трудностите като възможност за израстване

Наполеон Хил: „Научете децата на разликата между временното поражение и провала и им покажете как да търсят семената на възможността, които се съдържат във всеки неуспех. Обяснете на децата, че не съществува проблем, който няма подходящо решение, и че често това решение се съдържа в обстоятелствата, причинили проблема.“

Тази тема е прекалено философска и затова рядко е на дневен ред в българската класна стая. Дори и двете страни в учебния процес да желаят да говорят по темата, те трудно могат да го направят в час, защото трябва да бързат да вземат уроците, заложени в програмата.

Практика, практика и още практика

Наполеон Хил: „Доколкото е възможно, организирайте цялата училищна работа по определени методи, чрез които учениците могат да се учат практически, и водете класните занятия така, че всеки ученик да бъде въвлечен в някаква форма на практическа дейност, свързана с всекидневните житейски ситуации и проблеми. Всяко училище трябва да има спомогателна група от инструктори, която да се състои от хора от бизнеса и професионалисти в различни области – учени, инженери, артисти, журналисти. Тези хора (споделят с учениците) практически познания от своята професия или бизнес. Подобни уроци трябва да се преподават на конферентен принцип, за да се пести времето на инструкторите.“

През последните няколко години Министерството на образованието и науката (МОН) прави стъпки към увеличаване на практиктическите занимания, например чрез въвеждането на дуално обучение в някои професионални гимназии. Идеята е добра, но мащабът и ефективността на нейното прилагане остават ограничени. За „спомагателна група от инструктори“, включваща хора от бизнеса и различни професионални области, въобще не може да се говори. Вземете например една професионална гимназия по туризъм и вижте колко ресторантьори, хотелиери или масажисти са посетили училището, за да споделят опита си с учениците. Или вземете една езикова гимназия и проверете колко преводачи, посланици или културни аташета са говорили пред учениците. Ще ви подскажа: отговорът клони към нула.

П.П. Само преди няколко дни МОН обяви, че премахва модулите от изпитите по български език и математика след 7. клас. Съдържанието на изпитите ще остане същото, но вместо в две части те ще се провеждат в една. С други думи, „реформите“ в родното образование продължават...

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".