Article_top

„С Владимир Путин се запознах през 90-те години и му се доверявах, когато беше заместник-кмет на Санкт Петербург. Сега, когато той е президент на Русия, е друг човек. Той не е привърженик на демокрацията”, пише за “Ню Йорк таймс” живеещият в САЩ германски предприемач Франц Зеделмайер. Той е автор на книгата “Добре дошли в Путинград”.

“Познавам Путин от началото на 90-те години на миналия век. Като бизнесмен в Санкт Петербург разговарях часове наред с Володя, както го наричаха по времето, когато беше заместник-кмет. Той е бил в моя офис на Каменния остров (в делтата на река Нева, б. р.) и разговаряхме на почти безупречен немски език, на който той обичаше да разговаря. Говорехме за бирата и баварската кухня. В онези далечни дни доверието ми към него се базираше на факта, че той действаше рационално и интересът му към Санкт Петербург изглеждаше искрен. Не вземаше подкупи, макар че прикриваше онези, които го правеха, включително и шефовете му - кмета Анатолий Собчак, както и бъдещия президент Борис Елцин.

Путин подписа документите за регистрирането на моята компания, работеща в сферата на сигурността, и лично ги входира. Той ме съветваше и консултираше. Помогна ми и да разширя бизнеса си. По негова молба създадох и тренирах първото подразделение за бързо реагиране към КГБ по западен образец по време на подготовката на Игрите на добра воля, проведени през 1994 г. в Санкт Петербург, спомня си Зеделмайер.

“От разговорите ни, водени през 1992 г., стигнах до извода, че Путин прозря – не Западът, а съветската социалистическа система е виновна за социалния и икономически крах на Съветския съюз. А ето че след това, когато през 2000 г. той стана президент, започна все повече да се тревожи за политическите и икономическите провали в Русия. Беше на мнение, че липсва нужното уважение от страна на Запада. Русия се затвори в себе си, за което спомогнаха идеологията и религията”, отбелязва Зеделмайер.

“Според мен ситуацията се промени през 1996 г., когато президентът Елцин експроприира компанията ми, в която бях вложил над 1 милион долара. Володя вдигна рамене и каза, че не може да направи нищо, за да ми помогне. Започнах да наблюдавам метаморфозата му от второстепенен бюрократ до авторитарен лидер, избран за четвърти път за президент на Русия. Мога да кажа, че Путин, за когото днес четат американците, няма нищо общо с онзи Путин, с когото се запознах, нито с този, когото познавам днес”, пише авторът на публикацията.

По думите на Зеделмайер Путин, когото познавал, по много неща приличал на Тръмп:

“Както и Тръмп, Володя взема спонтанно решения, провокирани от емоция, а не след дълъг размисъл. Той е отмъстителен и злопаметен. Помни обиди и изключително ненавижда, когато му се присмиват. Казват, че не обича дългите и сложни брифинги, смята четенето на стратегически документи за изморително. Както и Тръмп, Путин, когото познавам, реагира на събития, вместо навреме да разработи дългосрочна стратегия. Но има и коренна разлика. Като бивш офицер от КГБ той е наясно как се използват дезинформацията, лъжата и компроматите, за да се предизвика хаос на Запад и вътре в страната.”

“Преди няколко месеца се преселих в САЩ и основах компания, която помага на други хора, които са загубили бизнеса си или активи, или пък са ги обрали. С днешна дата вече 20 години се съдя с Руската федерация. Не само в Русия. Подавал съм искови молби в Швеция и Германия, където руската държава има собственост.”

“Живеейки в Америка, не мога да не отбележа, че тук средствата за масово осведомяване се въздържат, когато би следвало да разкажат на читателите си, че в Русия на Путин никога няма да има демокрация. Русия на Володя иска да разцепва и подрива демокрацията. За тази цел Володя използва кремълския си апарат, предимно неизвестната структура, наименована Управление на делата на президента на Руската федерация. Засекретеният бюджет на въпросната структура възлиза на милиарди рубли. От тази служба се контролират бонусите, раздавани на послушни кремълски апаратчици, но също така тайно се осъществяват програми от рода на тази, довела до привличане на вниманието към досието на Тръмп, съставено през 2016 г. от Кристофър Стийл. Абсолютно вярно е, че при Путин, когото познавам, Русия ще продължава разузнавателната си дейност срещу САЩ, като се използват дезинформация, лъжи и компромати. А сътрудниците на главната разузнавателна служба на Русия ФСБ и на военното разузнаване ГРУ ще участват в нови атаки и убийства на руски дисиденти и опоненти на Путин, живеещи на Запад. За Путин, когото познавам, няма граници.”

Зеделмайер припомня и провала на Кремъл негов човек да оглави Интерпол:

“Преди пет месеца Володя се опита, макар да не му се удаде, да наложи свой приятел за шеф на Интерпол – международната полицейска организация. Най-вероятно Путин искаше да я превърне в лична дружина. В Русия корупцията е ДНК, тя е в кръвта на Путин.”

Според автора мнозина американски специалисти по руска политика не разбират, че през тези дни Путин е обезпокоен. Възможно е скорошното му преизбиране за президент да е било гарантирано, но бъдещето му е неясно. Защо? Отговорът на Зеделмайер е саркастичен:

“Защото никой не му прикрива гърба.”

 

 

 

„С Владимир Путин се запознах през 90-те години и му се доверявах, когато беше заместник-кмет на Санкт Петербург. Сега, когато той е президент на Русия, е друг човек. Той не е привърженик на демокрацията”, пише за “Ню Йорк таймс” живеещият в САЩ германски предприемач Франц Зеделмайер. Той е автор на книгата “Добре дошли в Путинград”.

“Познавам Путин от началото на 90-те години на миналия век. Като бизнесмен в Санкт Петербург разговарях часове наред с Володя, както го наричаха по времето, когато беше заместник-кмет. Той е бил в моя офис на Каменния остров (в делтата на река Нева, б. р.) и разговаряхме на почти безупречен немски език, на който той обичаше да разговаря. Говорехме за бирата и баварската кухня. В онези далечни дни доверието ми към него се базираше на факта, че той действаше рационално и интересът му към Санкт Петербург изглеждаше искрен. Не вземаше подкупи, макар че прикриваше онези, които го правеха, включително и шефовете му - кмета Анатолий Собчак, както и бъдещия президент Борис Елцин.

Путин подписа документите за регистрирането на моята компания, работеща в сферата на сигурността, и лично ги входира. Той ме съветваше и консултираше. Помогна ми и да разширя бизнеса си. По негова молба създадох и тренирах първото подразделение за бързо реагиране към КГБ по западен образец по време на подготовката на Игрите на добра воля, проведени през 1994 г. в Санкт Петербург, спомня си Зеделмайер.

“От разговорите ни, водени през 1992 г., стигнах до извода, че Путин прозря – не Западът, а съветската социалистическа система е виновна за социалния и икономически крах на Съветския съюз. А ето че след това, когато през 2000 г. той стана президент, започна все повече да се тревожи за политическите и икономическите провали в Русия. Беше на мнение, че липсва нужното уважение от страна на Запада. Русия се затвори в себе си, за което спомогнаха идеологията и религията”, отбелязва Зеделмайер.

“Според мен ситуацията се промени през 1996 г., когато президентът Елцин експроприира компанията ми, в която бях вложил над 1 милион долара. Володя вдигна рамене и каза, че не може да направи нищо, за да ми помогне. Започнах да наблюдавам метаморфозата му от второстепенен бюрократ до авторитарен лидер, избран за четвърти път за президент на Русия. Мога да кажа, че Путин, за когото днес четат американците, няма нищо общо с онзи Путин, с когото се запознах, нито с този, когото познавам днес”, пише авторът на публикацията.

По думите на Зеделмайер Путин, когото познавал, по много неща приличал на Тръмп:

“Както и Тръмп, Володя взема спонтанно решения, провокирани от емоция, а не след дълъг размисъл. Той е отмъстителен и злопаметен. Помни обиди и изключително ненавижда, когато му се присмиват. Казват, че не обича дългите и сложни брифинги, смята четенето на стратегически документи за изморително. Както и Тръмп, Путин, когото познавам, реагира на събития, вместо навреме да разработи дългосрочна стратегия. Но има и коренна разлика. Като бивш офицер от КГБ той е наясно как се използват дезинформацията, лъжата и компроматите, за да се предизвика хаос на Запад и вътре в страната.”

“Преди няколко месеца се преселих в САЩ и основах компания, която помага на други хора, които са загубили бизнеса си или активи, или пък са ги обрали. С днешна дата вече 20 години се съдя с Руската федерация. Не само в Русия. Подавал съм искови молби в Швеция и Германия, където руската държава има собственост.”

“Живеейки в Америка, не мога да не отбележа, че тук средствата за масово осведомяване се въздържат, когато би следвало да разкажат на читателите си, че в Русия на Путин никога няма да има демокрация. Русия на Володя иска да разцепва и подрива демокрацията. За тази цел Володя използва кремълския си апарат, предимно неизвестната структура, наименована Управление на делата на президента на Руската федерация. Засекретеният бюджет на въпросната структура възлиза на милиарди рубли. От тази служба се контролират бонусите, раздавани на послушни кремълски апаратчици, но също така тайно се осъществяват програми от рода на тази, довела до привличане на вниманието към досието на Тръмп, съставено през 2016 г. от Кристофър Стийл. Абсолютно вярно е, че при Путин, когото познавам, Русия ще продължава разузнавателната си дейност срещу САЩ, като се използват дезинформация, лъжи и компромати. А сътрудниците на главната разузнавателна служба на Русия ФСБ и на военното разузнаване ГРУ ще участват в нови атаки и убийства на руски дисиденти и опоненти на Путин, живеещи на Запад. За Путин, когото познавам, няма граници.”

Зеделмайер припомня и провала на Кремъл негов човек да оглави Интерпол:

“Преди пет месеца Володя се опита, макар да не му се удаде, да наложи свой приятел за шеф на Интерпол – международната полицейска организация. Най-вероятно Путин искаше да я превърне в лична дружина. В Русия корупцията е ДНК, тя е в кръвта на Путин.”

Според автора мнозина американски специалисти по руска политика не разбират, че през тези дни Путин е обезпокоен. Възможно е скорошното му преизбиране за президент да е било гарантирано, но бъдещето му е неясно. Защо? Отговорът на Зеделмайер е саркастичен:

“Защото никой не му прикрива гърба.”

 

 

Коментари

Kalina Hristova's picture
Kalina Hristova
Kalina Hristova

В Русия корупцията е ДНК, тя е в кръвта на Путин.”

Рассия е тумор. За нас е важно да я избягваме за да предотвратим разсейките...А те са много и навсякъде по света и у нас...Светът ще стане едно по-спокойно място, когато Вл.Владимирович легне до Вл.Илич в Мавзолея, а световният тероризъм почти ще изчезне, ако се удари само една сграда в Москва - тази на „Люблянка“ ( бившият КГБ )
godo1952's picture
godo1952
godo1952

Калин

Относно политиката на Русия едва ли някой вече си прави илюзии.
. Ето какво пише военният министър Куропаткин на цар Николай Втори: „Ваше императорско величество! През 18 и 19 век Русия в продължение на 128 години води войни, мирни са едва 72 години. От общо 128-те войни само пет са отбранителни, останалите са грабителски”.
Русия окупира половин Европа и наложи азиатски комунизъм с танковете си. Пред 1956 смаза унгарците, които се опитаха да вдигнат главо, през 1968 същото стана и с Чехословакия. Заграбени бяха Балтийските държави, Украйна , Казахстан, Армения Грузия, Чечня, Молдова, Беларус, всичко бе смазано с руските танкове и стотици хиляди невинни жертви. Само Финландия им се опъна, там руснаците дадоха 300 000 убити.
Невзоров пише : „В Томск и в други градове в събота и по празниците на пенсионерите им раздават безплатен бял хляб. Вече се печатат купони за храна. Държавата икономисва от парите за най-бедните, за да харчи за война. Но да не си мислите, че някой ще излезе на улицата да протестира. Не! Непрекъснато чувам едно и също: „Да, обаче си върнахме Крим. Трябва да стискаме зъби . От Донбас пристигат ковчези, тайно погребват мъртъвците в безименни гробове. При бомбардировките в Сирия бях избити хиляди невинни люде.”
А тези неща знаете ли ги, тъй като ги нямаше в комунистическите учебници ?
14 октомври 1915 година остава една от най-черните дати в българската история. Руски кораби и самолети вероломно нападат Варна, бомбардират морската столица и Добрич. Тези драматични събития обаче години наред се крият от комунистическия режим в България, който представя Русия и СССР като нашите единствени спасители и закрилници. Преди 101 години обаче българите изпитват реално силата на руската „любов“. От неочакваните бомбардировки жителите на Варна изпадат в стрес. Ужасени бягат по улиците, спасяват се по мазета и подземия. Грохотът от срутващи се къщи се смесва с викове и стенания на ранените и убитите.
Без да се намираме във война със Съветския съюз и без каквато и да било причина или повод, град Добрич е бомбардиран от съветската авиация.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате през лятото?