Буря в чаша вода ли са събитията в Алжир? *

Дали алжирският президент Абделазиз Бутефлика е загубил ума си, или поне досега с реалността? Според хора, които го познават, ако той успее само за половин минута да се фиксира върху репортажите за масовите протести срещу него и режима му в самия Алжир и в чужбина, по-скоро ще получи удар, отколкото да се кандидатира за пореден мандат. По всичко изглежда обаче, че става дума не толкова за здравословно състояние, а за тип манталитет.

Хиляди алжирци по улиците срещу 5-и мандат на президента си

Няма никаква логика 48 часа след като цялата страна бе разтърсена от протестите, да обявиш кандидатурата си за пети мандат в президентските избори, при това в нарушение на законите на страната (които повеляват, че кандидатът лично трябва да внесе кандидатурата си в Конституционния съвет). Наред с кандидатурата беше разпространено негово име послание-платформа, в което критиците заподозряха тактическа маневра. Очевидно е, че въпросното послание цели да печели време, което на свой ред е необходимо, за да бъде гарантирано излизането на Бутефлика от политиката с чест, осигуряване на приемственост на избран от него продължител на делото и гарантиране интересите на неговия кръг. В по-широк план предизборната програма на Бутефлика предвижда осъществяване на визията му в политиката на страната, присвояване лаврите за успешния бъдещ политически режим и, като резултат, запазване на политическото наследство с етикета „Бутефлика“ и след смъртта на титуляра.

Всичко това показва, че в случая политическият анализ трябва да бъде изместен от психологическия. Случилото се в Алжир през изминалата седмица до голяма степен е израз на мегаломанията на Бутефлика и на неговото непосредствено окръжение. Въпросното его на президента придобива фантастични пропорции: човекът вярва, че е бил създаден, за да управлява и да умре на поста си, тъй като е най-умният, най-кадърният и най-достойният. Така че алжирците трябва да са му благодарни и да не пречат на историческото му право да бъде лидер, нито да се съмняват в думите му. Неговите близки, приятели и просто облагодетелстваните от режима му „спътници“ добре разбират този манталитет на вожда и го подкрепят в заблудата му. Става дума за сплотена група от предприемачи, армейски генерали, шефове на разузнаването и политици, сред които са и командващият генералния щаб на армията и братята на президента. 

Те са убедени, че ако президентът беше с ума си и в добро здраве, щеше да прави същото, което правят те в момента, а именно – да предприема отчаяни стъпки, за да се увековечи като доживотен абонат на властта. На това се дължи упорството на Бутефлика и на онези, които го подкрепят в решението му да се кандидатира, въпреки всичките неблагоприятни обстоятелства. Това обяснява и посланието-програма, което той изпрати до алжирските граждани – късче хартия, в което се обещават поредните чудеса. 

Днес Бутефлика жъне плодовете на своето управление през последните две десетилетия: общ упадък, институционално насилие, разпространение на корупцията, ограбването на бедните и прикрита диктатура. Всичко това доведе алжирците до ръба на отчаянието и ги лиши от вяра в собствените си сили и в жизнеността на отечеството им. Дали ще последва бунт, или, по думите на политическия анализатор Абдул Рахман ал-Рашид, протестите са само „буря в чаша вода“?

Корупция и грабеж

Както видяхме, вкопчването на Бутефлика във властта се дължи на комбинация от политически и психологически причини. С този акт се прави отчаян опит за замазване истината за дълбоката криза, в която лично той и неговото окръжение хвърлиха страната. Но евентуалното оставане на власт на президента ще е фатално за режима - няма как да бъде дадено убедително основание за това, което да е приемливо за алжирската „улица“. Такъв ход ще превърне приближените на Бутефлика в прицел на недоволството и евентуално в изкупителни жертви. 

От друга страна, оттеглянето на кандидатурата на президента след като бе обявено, че ще участва в изборите, също ще бъде катастрофално от гледна точка на президентската „чета“. С това ще се сложи край на безразделното насилие и грабеж на страната и рано или късно ще бъде поставен въпросът не само за нравственото падение на представителите на режима, но и за отговорността им пред закона. В психологическо отношение това би означавало президентското окръжение да признае поражението си, което би било в разрез с манталитета на онези, които управляваха Алжир от независимостта до днес – хората, които предпочетоха да останат глухи за исканията на „улицата“ в надеждата да спечелят още време и да проперират в личен план.

Що се отнася до посланието-платформа, в него се съдържат нереалистични обещания, дори ако допуснем, че авторите му си вярват. То косвено потвърждава провала на Бутефлика и отговорността му за сегашните беди, които се стовариха върху народа на Алжир. Всъщност, този документ съдържа повече въпросителни, отколкото решения на проблемите или реалистични упования. Когато го четеш, си задаваш множество въпроси от типа: Къде е отговорността на този президент, управлявал страната двадесет години? Как е възможно алжирците да постигнат успех за една или дори за пет години, след като за това не са били достатъчни две десетилетия? Какво биха могли да сторят алжирците в ситуация, в която хазната е празна, президентът – в инвалидна количка, а народът му – изгубил всякакво доверие в режима? Та нали същият този президент не е направил нищо за алжирци, когато е бил в добро здраве,  хазната – пълна, а корумпираните и крадците – не толкова нагли? Какви са резултатите от обещаните през 2012 г. проекти? Дали някой си въобразява, че алжирците ще продължат да вярват на подобни обещания днес? И защо трябва да се хабят ресурси и време за президентски избори след година, ако кандидатът вече е пътник? 

Има само един отговор на тези въпроси и той е, че Бутефлика и неговото окръжение отхвърлят категорично оттеглянето си от власт под обществен натиск. Според вестник „Ню Йорк таймс“, доскоро петролните ресурси и стабилността позволяваха на режима да избегне народните бунтове в арабския регион от 2011 г. и да продължи да упражнява политическо насилие в страната. След като цените на петрола обаче се срутиха, резервите на Алжир в твърда валута започнаха бързо да се топят, което пък ограничи възможността властите да потушават недоволството на населението. При това, безработицата сред младите, които съставят над половината от населението, е достигнала до 29%.

Ролята на генералитета

Алжирският режим до известна степен може да бъде сравняван с египетския – и в Алжир, подобно на Египет - стабилността му се дължи на опората върху военния истеблишмънт, смятан за гръбнака на държавата. Това означава, че промените във върха на управлението могат да се случат единствено със съгласието на генералитета. Армията ще се намеси, ако усети, че властта й се изплъзва или че стабилността на страната е застрашена. Досега призивите за промяна, скъсване с досегашните политики и обявяване на Втора република, все още не са поставили под въпрос стабилността на режима и неговите структури. Това на практика означава, че сегашната криза в страната все още остава в границите на позволеното, колкото и да са силни гласовете срещу режима. Нещата могат да се променят с продължаването на кризата с президента и евентуалното разширяване на протестите, които биха довели до вбиване клин между различните браншове на властта. Призивите за отлагане на изборите и за преходен период ще задълбочат противоречията. Решения могат да се намерят в сегашния изборен кодекс, който устройва мнозинството. 

Тук трябва да се отбележи, че целият афро-арабски регион преживява криза: в Судан от три месеца е налице протестно движение и народни бунтове срещу ислямистката диктатура на генерал Омар ал-Башир; в Либия от осем години насам има кръвопролитна гражданска война, финансирана от Турция и Катар, които подкрепят „Мюсюлманските братя“; в Тунис стабилността е крехка и под въпрос. Всичко това засилва интереса и вниманието към ставащото в Алжир, която е най-голямата по площ африканска държава и се смята за ключ към стабилността на северните и централни части на континента. Не на последно място това е важно и за сигурността на Европа, която е уязвима от миграцията на африканци от зоните на нестабилност и граждански войни. 

В заключение може да се каже, че от първия миг алжирците добре разбраха, какво им готви кандидатирането на Бутефлика за пети мандат. Те прозряха, че става дума за последен опит на управляващия елит да се измъкне от сегашните проблеми и да продължи да се ползва с привилегиите на властта. Затова алжирската „улица“ няма друг избор, освен да продължи с исканията за слагане край на това управление, чието лице и главен персонаж е Бутефлика.   

_____________________________

* Текстът е писан, преди Бутефлика да оттегли кандидатурата си за пети мандат и да отложи изборите.