Article_top

Добромир Банев е юрист, поет и писател. Автор на множество стихосбирки, през февруари излезе и последното му томче със стихове. Клуб Z представя три фрагмента от най-новата книга на Добромир Банев „Любов до синьо“ (Издателство „Персей“).

 

Объркан като трилър е светът.

„Любов“ е тухличка в игра на „Лего“.

Излиза пасиансът всеки път –

като в роман

тя предпочита него.

Животът е шампанско и сълзи,

и ягоди, и хрупкави череши...

Като в картина е неотразим –

„мечта“ е емнация на „беше“.

Дъждът вали. Но само пролетта

на прага на пристигащото лято

разбира: тихо плаче любовта...

„Обичам те“ се пише,

всъщност,

слято.

 

Накрая всичко ще се подреди.

Морето е лицето на безкрая –

каквото се е случило преди,

не ще повтори залезите, зная.

 

Ще стиснем в шепи пясък и тъга,

защото радостта не идва лесно...

С вълните ще споделяме брега,

напук на тази неизбежна есен.

 

Накрая.

Там, където ти и аз,

блажени в най-любовната умора,

ще си крещим „обичам те“ без глас –

случайно да не ни подслушат хората.

 

Създадохме си свои правила,

напук на обичайните сезони.

Не се развива любовта по план –

тя гони вятър,

ние – нея гоним.

 

Годините се сляха във една.

Изглеждаме измамно остарели.

Очите на пораснала жена -

убежище за нашите недели.

 

В очите на един пораснал мъж

все още си играе детска радост...

Целувки до несвяст в мъгла и дъжд

са обещание за вечна младост.

 

Препъвахме се в чужди светове,

докато се надбягваме с безкрая.

Не гоним вече бързи ветрове.

Сега ни стига тази тиха стая.

 

Сега ни стигат всичките звезди,

които през прозореца надничат...

Момче, което просто ще заспи

в прегръдката на своето момиче.

 

Добромир Банев е юрист, поет и писател. Автор на множество стихосбирки, през февруари излезе и последното му томче със стихове. Клуб Z представя три фрагмента от най-новата книга на Добромир Банев „Любов до синьо“ (Издателство „Персей“).

 

Объркан като трилър е светът.

„Любов“ е тухличка в игра на „Лего“.

Излиза пасиансът всеки път –

като в роман

тя предпочита него.

Животът е шампанско и сълзи,

и ягоди, и хрупкави череши...

Като в картина е неотразим –

„мечта“ е емнация на „беше“.

Дъждът вали. Но само пролетта

на прага на пристигащото лято

разбира: тихо плаче любовта...

„Обичам те“ се пише,

всъщност,

слято.

 

Накрая всичко ще се подреди.

Морето е лицето на безкрая –

каквото се е случило преди,

не ще повтори залезите, зная.

 

Ще стиснем в шепи пясък и тъга,

защото радостта не идва лесно...

С вълните ще споделяме брега,

напук на тази неизбежна есен.

 

Накрая.

Там, където ти и аз,

блажени в най-любовната умора,

ще си крещим „обичам те“ без глас –

случайно да не ни подслушат хората.

 

Създадохме си свои правила,

напук на обичайните сезони.

Не се развива любовта по план –

тя гони вятър,

ние – нея гоним.

 

Годините се сляха във една.

Изглеждаме измамно остарели.

Очите на пораснала жена -

убежище за нашите недели.

 

В очите на един пораснал мъж

все още си играе детска радост...

Целувки до несвяст в мъгла и дъжд

са обещание за вечна младост.

 

Препъвахме се в чужди светове,

докато се надбягваме с безкрая.

Не гоним вече бързи ветрове.

Сега ни стига тази тиха стая.

 

Сега ни стигат всичките звезди,

които през прозореца надничат...

Момче, което просто ще заспи

в прегръдката на своето момиче.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?