Article_top

Остров Лесбос, известен доскоро предимно с райските си плажове и със строфите на Сафо, от години е арена на мащабна хуманитарна трагедия. Неотдавна от морето изплува поредното тяло на дете, загубило живота си в опасния път, които хиляди търсещи убежище предприемат от турския до гръцкия бряг. Броени дни по-рано във водите на друг гръцки остров малко по на юг – Самос – бяха открити телата на две други удавени деца. Вестта почти не си проби път в международните медии – индикация, че смъртта по мигрантските пътища към Европа се е банализирала и вече не може да трогне света. 

Местните разказват, че през 2015 г. от морето понякога са идвали по 2000 души на ден. Далеч от този пик днес броят им отново се увеличава. През 2018 г. пристигналите в Гърция са били с над 1/3 повече спрямо предишната година - близо 57 000 души. Все пак огромен спад от над 885 000-те души, преминали границите на страната през 2015 година.       

На острова има два основни бежански центъра. Най-големият – "Мория" – заслужено или не има славата на един от най-лошите лагери в Европа. Това е т.нар hotspot. Разположен е на хълмове, където някога е имало военна база, и може да приеме до 3500 души. Служи като регистрационен център, през който трябва да преминат всички пристигнали на Лесбос. Редовно в него има два пъти повече хора от максималния капацитет. Непосредствено до лагера, в т.нар. Олив гроув, е възникнал спонтанно незаконен лагер, построен от кандидати за статут, които не желаят да живеят в основния милитаризиран и ограден с високи огради и бодлива тел център. 

"Каратепе" се менажира от общината и е образцово място с превъзходни условия, което може да приюти до 1200-1300 души. Директорът му настоява, че това е "общностен център". Има и трето място с капацитет за много малко хора. Бивш детски лагер, "Пикпа" е бутиков център за настаняване, където намират закрила предимно най-уязвимите хора от различни малцинства. 

Ставрос Мироганис е важна фигура на Лесбос. Впрочем, без да го подозира, и за Балканите. Той е събирателен образ, ходеща метафора. Това е гръцкият Динко, но с обърнат знак. Ставрос говори популистки като политик, харесва своя началник – кмета – и с умиление показва снимки на деца бежанци, преминали през управлявания от него център "Каратепе". Това ли са терористите, жадни за кръв, пита той, докато рутинирано разгръща фотоси на красиви момичета и момчета. Мироганис е бивш военен, мачо с голямо сърце и гореща кръв. Ако динковщината покори България, ставросщината, поне засега, владее Гърция.

Директорът на "Каратепе" Ставрос Мироганис показва снимка на момиче, което е било в центъра за настаняване на бежанци, управляван от него. Сега тя е в Германия. Снимка Авторът

"Искате ли да знаете истината? Не спя добре. Вижте, дами и господа, това не съм аз, не е душата на Ставрос – "най-добрият мениджър на лагерите". Не! Това е задължение. Ние имаме гости. Наричаме ги жители, знаем технократските термини, но това е нашата стратегия. Може да сме капка в морето, може да сме камък в пустинята, но правим нещо… Като грък, като гражданин на ЕС, като човек от Лесбос чувствам дълга. Дългът към човечеството! Това е хуманитарна мисия", прехласва се Ставрос. 

Страни като Италия и Гърция, поемащи несъразмерна тежест да приемат търсещи убежище, са в риск от рязък политически завой в крайнодясно. В Италия този сценарий е в ход. Доколко е уязвима Гърция от подобно развитие, ще се знае след европейските избори през май.  

"Фашисти? Няма проблем. Никакъв проблем! Вие си вършете вашата работа, а аз ще си върша моята. Благодаря ви, че ме правите по-силен. Ние ги обичаме", обяснява той отношението си към светогледните "друговерци". 

Отчасти заради историята си Гърция е култивирала чувствителност към проявите на фашизма и червените лампички все още светват навреме. Ставрос Мироганис разказва за петима екстремисти, които един ден почукали на портата му.

"Дошли са на три големи мотора. С черни дрехи, черни каски. Показват жест с ръка, че ще ме застрелят. Аз им казвам: "Здравейте, приятели, добре дошли, мога ли да ви предложа кафе? Не ме е страх. Ще чакам. Имам по-важни неща, които да върша, от вас. Познавам ви. За мен вие не сте нищо. Нула. Стойте си по домовете, като плъхове. И, повярвайте ми, ако се изпречите на пътя ми, аз ще ви унищожа. Имам силата да го направя."

Той разказва с гордост, че е изгонил част от неправителствените организации, които са искали да работят в "Каратепе+. Някои от тях са били от големите актьори. Твърди, че искали да осребрят кризисната ситуация. 

Условията на живот в центъра за настаняване на бежанци "Каратепе" са давани за пример. Снимка Авторът

Багажът на гостите

Понякога търсещите убежище пренасят тежък товар. Катарина*, която работи в европейска неправителствена организация, предоставяща гинекологична грижа за бежанките на Лесбос, твърди, че всеки ден се среща с жени, преживели сексуално насилие. "Днес имаше две пациентки", казва тя. 

"Смущаващо е, че можете да разберете, че една жена е била изнасилена, по начина, по който изглежда, когато влиза в клиниката, казва Катарина. – Те не присъстват там. Гледат, но не виждат. Много от тях, разбира се, се чувстват притеснени и засрамени да говорят. Страхуват се, че като ми споделят и аз съобщя за казаното от тях на ВКБООН**, ще се разбере. Най-често заради страх, че съпрузите им ще научат." 

Не всички пристигнали започват успешно новия си живот в Европа. Работеща в неправителствена организация разказва за жена от Африка, с която съдбата я срещнала в "Мория". Един ден тя отворила вратата на дома си в Демократична република Конго. На прага й стояли бойци от една от милициите, шестващи в страната. Поискали съпругът й да се присъедини към тях. Той не си бил у дома. Тогава мъжете отвличат жената. Държат я с тях два месеца. Изнасилват я системно, всеки ден. Изреждат се по четирима или шестима души, понякога всички накуп. Няколко пъти тя се опитва да избяга от тях, но е залавяна.

Наказват я, като я пребиват и измъчват след това. Най-накрая успява да се изплъзне. Предприема рискованото пътуване от Африка до Европа и пристига на Лесбос. В "Мория" я очаква новината, че е ХИВ позитивна.  

Български катер на Гранична полиция охранява гръцко-турската морска граница в рамките на мисия на Фронтекс. Митилини, Лесбос. Снимка Авторът

Геополитическата ситуация и войните в Близкия изток и Азия от последните десетилетия са създали серийни бежанци, които пътуват от място в място, без да могат да намерят сигурност по пътя си. Служител на "Мория" разказва, че е срещал едни и същи лица в различни лагери по света през годините.

"Когато работих в Дамаск през 2007 г., видях хора, които през 2015 г. бяха тук, в "Мория". Иракчани, избягали от войната в Ирак в Сирия, които след това избягали от войната в Сирия в Ливан. След това в Турция и вече тук. Сега имат две пораснали деца. Те бягат от 2003 година."

Европа към бежанците: "Не сте добре дошли!"

Гърция е многократно критикувана заради унизителните условия на живот в основния лагер на Лесбос "Мория". Защо ситуацията въпреки достъпното финансиране от ЕС не се променя през годините, остава загадка. Или може би не съвсем. Всъщност това е съзнателно поддържано послание на държавата и Европа към кандидатите за убежище: "Не сте добре дошли."

Издържалите административната репресия на мизерията в "Мория", по-уязвимите, поразените от болест и семействата на забременели жени с малко шанс могат да бъдат преместени в "Каратепе". В изключителни случаи и в "Пикпа". След това обикновено се разпределят към Атина, друг гръцки град, или европейска държава. Разбира се, ако молбата им за статут бъде одобрена и не ги върнат в Турция по силата на споразумението с Анкара.

"Мория" е основният бежански лагер на остров Лесбос. В момента, в който е направена снимката, в него живеят около 5000 души. Снимка Авторът

През миналата година през май в "Мория" избухва зловещ бой между сирийци и кюрди. Репортаж на "Дойче веле" твърди, че германските тайни служби са потвърдили информация за оперираща клетка на "Ислямска държава" в лагера. 

Високопоставен служител на "Мория" с дългогодишен опит в международни организации и бежански центрове, който е станал свидетел на случилото се и говорещ под условие за анонимност, описа следното: 

"Млади мъже доведоха деца и момчета, дадоха им метални тръби да удрят хора на земята, които вече бяха пребили почти до смърт, за да им покажат какво е сила и за да им кажат да участват в боя. Което беше ужасно. Много хора се преместиха извън "Мория". Част от тях казват, че са жертви, че се страхуват от репресии. Не! Мнозинството от тях не желаят да се върнат заради страха от отмъщение." 

Според него съотношението на силите било 500 души срещу други 500.  

Ефи Лацуди описва нетърпима ситуация в лагера тогава: голям брой хора, които чакат с часове за храна и вода; кюрди и араби, които на местата, откъдето идват от Близкия изток, се намират в конфликт, се оказали настанени в палатки едни до други. Според нея около 1000 души са напуснали "Мория" след случая. 

"Почти невъзможна е смислената терапия с жертви на насилие, ако след това те се връщат обратно в лагера", твърди Николин Кейфъс от "Лекари без граница".

След споразумението между ЕС и Турция известната организация решава да напусне "Мория", за да не го легитимира повече. Тя запазва дейността си и премества хората си в парцел срещу него.

"Не знам дали самото място причинява травми, но много от психичните проблеми, които наблюдаваме, са свързани с това, че хората живеят в такива условия", смята тя.

Умора от кризата 

Неправителствените организации и доброволците, работещи на Лесбос, срещат проблеми, които са умишлено създадени, за да затруднят работата им. Един от устойчивите трендове в Гърция е пълзящата криминализация на хуманитарната помощ и доброволческата дейност. Мнозина са с повдигнати обвинения за оказването на съдействие на бежанци. Когато Катарина пристига в Лесбос през март 2018 г., на острова има 4 организации, занимаващи се със спешна помощ по бреговете. Целта им е, след като лодките пристигнат, хората в тях, сред тях деца и бебета, да разполагат с адекватна медицинска помощ. Лекарите и преводачите им са били на разположение 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, спомня си тя. 

"Сега има само една организация без лекари и преводачи, защото хора бяха арестувани."

По думите й срещу чакащите лодките на брега са повдигнати обвинения за трафик на хора. Някои от тях са влизали в морето, за да помагат на пристигащите, които са в риск, докато не стъпят на сушата. 

Митилини, Лесбос. Снимка Авторът

Карл Содербег от "Майнорити райтс груп" разказва, че през последните 5 години ЕС предпочита да финансира големи организации, които след това аутсорсват работа към по-малките. Според него това намалява гъвкавостта и креативността на по-малките и средните актьори. 

Има и по-специфичен проблем, свързан с консуматорското отношение към даряването за каузи и умората от кризата сред европейските общества:

"Винаги, във всяка извънредна ситуация има риск от умора на донорите. Особено широката публика ще отговори много щедро, когато види първите репортажи – например за войната в Сирия, въоръжени конфликти или природни катастрофи. Но времевият отрязък, в който хората се ангажират с даден проблем, може да е доста кратък… Това е доста неудобно нещо, върху което да се размишлява.” 

45-годишният рибар и ресторантьор Никос, който заедно с жена си поддържа ресторант, където се хранят бежанци, е песимист за решаването на проблема:

"Гърците са гневни… виждат, че това е просто система и на системата не й пука. И са гневни, защото си имат своя собствена криза и огромни проблеми. Загубихме всичко освен човечността си. Гърците се опитват да дават, но виждат, че всичко е фалшиво."

Засега Ставрос надделява над Динко. Гърция няма как да затвори херметически стотиците километри сухоземна и морска граница с Турция. Избрала е и да не търси срамни договорки с Ердоган: безопасни граници срещу експулсиране на политически противници, както направи България. Случаите с отблъснати турски граждани през Марица са действително трагични, но по-скоро са изключение от правилото. Това поведение си има цена, която се плаща, и Гърция видимо се задъхва. 

По-поносима ли е цената на българския избор? Отказът от съпричастност към хуманитарните проблеми доведе до доброволна маргинализация и самоизолация от света. Докато държавата тихомълком продължава да изнася оръжие за милиарди за горещите конфликти в Близкия изток, произвеждащи все повече и повече бежанци.

 

*Името е сменено поради желанието на събеседника за анонимност.

** ВКБООН – Върховен комисариат към ООН за бежанците.     

 

 
СВЯТ обзор лесбос 1cr

Остров Лесбос, известен доскоро предимно с райските си плажове и със строфите на Сафо, от години е арена на мащабна хуманитарна трагедия. Неотдавна от морето изплува поредното тяло на дете, загубило живота си в опасния път, които хиляди търсещи убежище предприемат от турския до гръцкия бряг. Броени дни по-рано във водите на друг гръцки остров малко по на юг – Самос – бяха открити телата на две други удавени деца. Вестта почти не си проби път в международните медии – индикация, че смъртта по мигрантските пътища към Европа се е банализирала и вече не може да трогне света. 

Местните разказват, че през 2015 г. от морето понякога са идвали по 2000 души на ден. Далеч от този пик днес броят им отново се увеличава. През 2018 г. пристигналите в Гърция са били с над 1/3 повече спрямо предишната година - близо 57 000 души. Все пак огромен спад от над 885 000-те души, преминали границите на страната през 2015 година.       

На острова има два основни бежански центъра. Най-големият – "Мория" – заслужено или не има славата на един от най-лошите лагери в Европа. Това е т.нар hotspot. Разположен е на хълмове, където някога е имало военна база, и може да приеме до 3500 души. Служи като регистрационен център, през който трябва да преминат всички пристигнали на Лесбос. Редовно в него има два пъти повече хора от максималния капацитет. Непосредствено до лагера, в т.нар. Олив гроув, е възникнал спонтанно незаконен лагер, построен от кандидати за статут, които не желаят да живеят в основния милитаризиран и ограден с високи огради и бодлива тел център. 

"Каратепе" се менажира от общината и е образцово място с превъзходни условия, което може да приюти до 1200-1300 души. Директорът му настоява, че това е "общностен център". Има и трето място с капацитет за много малко хора. Бивш детски лагер, "Пикпа" е бутиков център за настаняване, където намират закрила предимно най-уязвимите хора от различни малцинства. 

Ставрос Мироганис е важна фигура на Лесбос. Впрочем, без да го подозира, и за Балканите. Той е събирателен образ, ходеща метафора. Това е гръцкият Динко, но с обърнат знак. Ставрос говори популистки като политик, харесва своя началник – кмета – и с умиление показва снимки на деца бежанци, преминали през управлявания от него център "Каратепе". Това ли са терористите, жадни за кръв, пита той, докато рутинирано разгръща фотоси на красиви момичета и момчета. Мироганис е бивш военен, мачо с голямо сърце и гореща кръв. Ако динковщината покори България, ставросщината, поне засега, владее Гърция.

Директорът на "Каратепе" Ставрос Мироганис показва снимка на момиче, което е било в центъра за настаняване на бежанци, управляван от него. Сега тя е в Германия. Снимка Авторът

"Искате ли да знаете истината? Не спя добре. Вижте, дами и господа, това не съм аз, не е душата на Ставрос – "най-добрият мениджър на лагерите". Не! Това е задължение. Ние имаме гости. Наричаме ги жители, знаем технократските термини, но това е нашата стратегия. Може да сме капка в морето, може да сме камък в пустинята, но правим нещо… Като грък, като гражданин на ЕС, като човек от Лесбос чувствам дълга. Дългът към човечеството! Това е хуманитарна мисия", прехласва се Ставрос. 

Страни като Италия и Гърция, поемащи несъразмерна тежест да приемат търсещи убежище, са в риск от рязък политически завой в крайнодясно. В Италия този сценарий е в ход. Доколко е уязвима Гърция от подобно развитие, ще се знае след европейските избори през май.  

"Фашисти? Няма проблем. Никакъв проблем! Вие си вършете вашата работа, а аз ще си върша моята. Благодаря ви, че ме правите по-силен. Ние ги обичаме", обяснява той отношението си към светогледните "друговерци". 

Отчасти заради историята си Гърция е култивирала чувствителност към проявите на фашизма и червените лампички все още светват навреме. Ставрос Мироганис разказва за петима екстремисти, които един ден почукали на портата му.

"Дошли са на три големи мотора. С черни дрехи, черни каски. Показват жест с ръка, че ще ме застрелят. Аз им казвам: "Здравейте, приятели, добре дошли, мога ли да ви предложа кафе? Не ме е страх. Ще чакам. Имам по-важни неща, които да върша, от вас. Познавам ви. За мен вие не сте нищо. Нула. Стойте си по домовете, като плъхове. И, повярвайте ми, ако се изпречите на пътя ми, аз ще ви унищожа. Имам силата да го направя."

Той разказва с гордост, че е изгонил част от неправителствените организации, които са искали да работят в "Каратепе+. Някои от тях са били от големите актьори. Твърди, че искали да осребрят кризисната ситуация. 

Условията на живот в центъра за настаняване на бежанци "Каратепе" са давани за пример. Снимка Авторът

Багажът на гостите

Понякога търсещите убежище пренасят тежък товар. Катарина*, която работи в европейска неправителствена организация, предоставяща гинекологична грижа за бежанките на Лесбос, твърди, че всеки ден се среща с жени, преживели сексуално насилие. "Днес имаше две пациентки", казва тя. 

"Смущаващо е, че можете да разберете, че една жена е била изнасилена, по начина, по който изглежда, когато влиза в клиниката, казва Катарина. – Те не присъстват там. Гледат, но не виждат. Много от тях, разбира се, се чувстват притеснени и засрамени да говорят. Страхуват се, че като ми споделят и аз съобщя за казаното от тях на ВКБООН**, ще се разбере. Най-често заради страх, че съпрузите им ще научат." 

Не всички пристигнали започват успешно новия си живот в Европа. Работеща в неправителствена организация разказва за жена от Африка, с която съдбата я срещнала в "Мория". Един ден тя отворила вратата на дома си в Демократична република Конго. На прага й стояли бойци от една от милициите, шестващи в страната. Поискали съпругът й да се присъедини към тях. Той не си бил у дома. Тогава мъжете отвличат жената. Държат я с тях два месеца. Изнасилват я системно, всеки ден. Изреждат се по четирима или шестима души, понякога всички накуп. Няколко пъти тя се опитва да избяга от тях, но е залавяна.

Наказват я, като я пребиват и измъчват след това. Най-накрая успява да се изплъзне. Предприема рискованото пътуване от Африка до Европа и пристига на Лесбос. В "Мория" я очаква новината, че е ХИВ позитивна.  

Български катер на Гранична полиция охранява гръцко-турската морска граница в рамките на мисия на Фронтекс. Митилини, Лесбос. Снимка Авторът

Геополитическата ситуация и войните в Близкия изток и Азия от последните десетилетия са създали серийни бежанци, които пътуват от място в място, без да могат да намерят сигурност по пътя си. Служител на "Мория" разказва, че е срещал едни и същи лица в различни лагери по света през годините.

"Когато работих в Дамаск през 2007 г., видях хора, които през 2015 г. бяха тук, в "Мория". Иракчани, избягали от войната в Ирак в Сирия, които след това избягали от войната в Сирия в Ливан. След това в Турция и вече тук. Сега имат две пораснали деца. Те бягат от 2003 година."

Европа към бежанците: "Не сте добре дошли!"

Гърция е многократно критикувана заради унизителните условия на живот в основния лагер на Лесбос "Мория". Защо ситуацията въпреки достъпното финансиране от ЕС не се променя през годините, остава загадка. Или може би не съвсем. Всъщност това е съзнателно поддържано послание на държавата и Европа към кандидатите за убежище: "Не сте добре дошли."

Издържалите административната репресия на мизерията в "Мория", по-уязвимите, поразените от болест и семействата на забременели жени с малко шанс могат да бъдат преместени в "Каратепе". В изключителни случаи и в "Пикпа". След това обикновено се разпределят към Атина, друг гръцки град, или европейска държава. Разбира се, ако молбата им за статут бъде одобрена и не ги върнат в Турция по силата на споразумението с Анкара.

"Мория" е основният бежански лагер на остров Лесбос. В момента, в който е направена снимката, в него живеят около 5000 души. Снимка Авторът

През миналата година през май в "Мория" избухва зловещ бой между сирийци и кюрди. Репортаж на "Дойче веле" твърди, че германските тайни служби са потвърдили информация за оперираща клетка на "Ислямска държава" в лагера. 

Високопоставен служител на "Мория" с дългогодишен опит в международни организации и бежански центрове, който е станал свидетел на случилото се и говорещ под условие за анонимност, описа следното: 

"Млади мъже доведоха деца и момчета, дадоха им метални тръби да удрят хора на земята, които вече бяха пребили почти до смърт, за да им покажат какво е сила и за да им кажат да участват в боя. Което беше ужасно. Много хора се преместиха извън "Мория". Част от тях казват, че са жертви, че се страхуват от репресии. Не! Мнозинството от тях не желаят да се върнат заради страха от отмъщение." 

Според него съотношението на силите било 500 души срещу други 500.  

Ефи Лацуди описва нетърпима ситуация в лагера тогава: голям брой хора, които чакат с часове за храна и вода; кюрди и араби, които на местата, откъдето идват от Близкия изток, се намират в конфликт, се оказали настанени в палатки едни до други. Според нея около 1000 души са напуснали "Мория" след случая. 

"Почти невъзможна е смислената терапия с жертви на насилие, ако след това те се връщат обратно в лагера", твърди Николин Кейфъс от "Лекари без граница".

След споразумението между ЕС и Турция известната организация решава да напусне "Мория", за да не го легитимира повече. Тя запазва дейността си и премества хората си в парцел срещу него.

"Не знам дали самото място причинява травми, но много от психичните проблеми, които наблюдаваме, са свързани с това, че хората живеят в такива условия", смята тя.

Умора от кризата 

Неправителствените организации и доброволците, работещи на Лесбос, срещат проблеми, които са умишлено създадени, за да затруднят работата им. Един от устойчивите трендове в Гърция е пълзящата криминализация на хуманитарната помощ и доброволческата дейност. Мнозина са с повдигнати обвинения за оказването на съдействие на бежанци. Когато Катарина пристига в Лесбос през март 2018 г., на острова има 4 организации, занимаващи се със спешна помощ по бреговете. Целта им е, след като лодките пристигнат, хората в тях, сред тях деца и бебета, да разполагат с адекватна медицинска помощ. Лекарите и преводачите им са били на разположение 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, спомня си тя. 

"Сега има само една организация без лекари и преводачи, защото хора бяха арестувани."

По думите й срещу чакащите лодките на брега са повдигнати обвинения за трафик на хора. Някои от тях са влизали в морето, за да помагат на пристигащите, които са в риск, докато не стъпят на сушата. 

Митилини, Лесбос. Снимка Авторът

Карл Содербег от "Майнорити райтс груп" разказва, че през последните 5 години ЕС предпочита да финансира големи организации, които след това аутсорсват работа към по-малките. Според него това намалява гъвкавостта и креативността на по-малките и средните актьори. 

Има и по-специфичен проблем, свързан с консуматорското отношение към даряването за каузи и умората от кризата сред европейските общества:

"Винаги, във всяка извънредна ситуация има риск от умора на донорите. Особено широката публика ще отговори много щедро, когато види първите репортажи – например за войната в Сирия, въоръжени конфликти или природни катастрофи. Но времевият отрязък, в който хората се ангажират с даден проблем, може да е доста кратък… Това е доста неудобно нещо, върху което да се размишлява.” 

45-годишният рибар и ресторантьор Никос, който заедно с жена си поддържа ресторант, където се хранят бежанци, е песимист за решаването на проблема:

"Гърците са гневни… виждат, че това е просто система и на системата не й пука. И са гневни, защото си имат своя собствена криза и огромни проблеми. Загубихме всичко освен човечността си. Гърците се опитват да дават, но виждат, че всичко е фалшиво."

Засега Ставрос надделява над Динко. Гърция няма как да затвори херметически стотиците километри сухоземна и морска граница с Турция. Избрала е и да не търси срамни договорки с Ердоган: безопасни граници срещу експулсиране на политически противници, както направи България. Случаите с отблъснати турски граждани през Марица са действително трагични, но по-скоро са изключение от правилото. Това поведение си има цена, която се плаща, и Гърция видимо се задъхва. 

По-поносима ли е цената на българския избор? Отказът от съпричастност към хуманитарните проблеми доведе до доброволна маргинализация и самоизолация от света. Докато държавата тихомълком продължава да изнася оръжие за милиарди за горещите конфликти в Близкия изток, произвеждащи все повече и повече бежанци.

 

*Името е сменено поради желанието на събеседника за анонимност.

** ВКБООН – Върховен комисариат към ООН за бежанците.     

 

Коментари

България не може да се сравнява с Гърция

в хуманитарно отношение. Ние имаме много малко мигранти и се отнасяме към тях безчовечно, често правейки всичко възможно дори интегрираните да бъдат изгонени от страната, независимо от кризисната липса на работна ръка тук. Лагерът в Бусманци може да се окаже дори по-жесток от Мория в Лесбос. Там са натъпкани криминални мигранти, мигранти без документи и нормални изстрадали хора със семействата им. И никоя от неправителствените орагнизации , които ЕДИНСТВЕНИ полагат някакви грижи за хората не смее да даде изявления в пресата за зверствата защото ДАБ ще спрат и техния достъп и тогава хората в лагера ще бъдат оставени на жестоката си съдба без никаква надежда за помощ. Впрочем - като четете в статията, че има гърци със семейни ресторанти, които хранят мигранти (а това не е изолиран случай, имаше и други публикации) - да се сещате тук някой да е направил нещо подобно ?

Ти си нещо като спасителят в

Ти си нещо като спасителят в ръжта,само че с чужд ресторант.Въпрос- колко време ще просъществува ресторант в кйто никои не плаща?А цялата статия е една лява БОЗА

Милосърдието е боза единствено за

азиатските примитиви. А разумната социална политика е лява само за фашагите. Откакто се навъдиха такива като, вас национал-популистите, ме е срам да кажа, че съм десен.

Какво общо имат инфантилните

Какво общо имат инфантилните фантасмагории с милосърдието?

„В Германия ръка за ръка

„В Германия ръка за ръка работят цяла армия от чиновници по интеграцията, изследователи на исляма, социолози, политолози, представители на съюзи и отряд наивни политици, които интензивно са се заели с омаловажаване, самозаблуда и отричане на проблема.“
-„Това, че силното нарастване на мюсюлманското малцинство в Европа предизвиква загриженост, наистина не бива да се обяснява с омраза към чужденците. Нашата общност се свива, остарява, става все по-хетерогенна, а според образователните индикатори – и все по-малко способна.“
-„При всички засегнати страни – независимо дали Англия, Франция, Германия, Холандия, Белгия, Дания или Норвегия – направените наблюдения при групата на мюсюлманските имигранти са сравними – интеграцията на трудовия пазар е по-ниска от средната; зависимостта от социални помощи е по-висока от средната; посещаемостта на учебни заведения е по-ниска от средната; раждаемостта е по-висока от средната; наблюдава се пространствена сегрегация с тенденция към образуване на паралелни общества; религиозността – с растяща тенденция към традиционните, съответно към фундаменталистки течения в исляма, е по-висока от средната; престъпността, включваща прояви от „обикновеното“ насилие на улицата до участието в терористични акции, е по-висока от средната.“

Не ми цитирай публикации на фашизоидите от вестник "К"

Откакто Андрей Райчев ги финансира те са станали културна притурка към "Гласове" на Дачков (с малко повече имитация на "друга гледна точка"). Тило Сарацин (чиито думи копираш) е член на Германската социалдемократическа партия - срещу когото собствените му съпартийци са повдигнали обвинение в расизъм, но не са го изключили, защото очевидно и в Германия, както и тук, социалистите бавно се превръщат в национал-социалисти - накратко: нацисти.

Значи цитирането на Факти е

Значи цитирането на Факти е Фашизъм а?
Много странна логика

Не! Цитирането на фашизоидни идеологизми

е фашизъм (и се пише с малка буква, колкото и да ти харесва).

А това как се нарича:''По

А това как се нарича:''По време на посещението си в Германия през март 2011 г. турският премиер, днес президент, Реджеп Тайип Ердоган призова над 10 000 свои сънародници в Дюселдорф да научат турски език преди немския и да се противопоставят на асимилацията''-Мулти-Култи,Интеграция или как?

Нарича се турски национализъм,

който като всички национализми е противен и поражда насилие. Същото призовава ден през ден и Путлер - руснаците да си останат преди всичко руснаци и да помнят към кого е най-голямата им вярност. Но никой от вас не врещи за руската опасност. А тя е много по-актуална, защото мюсюлманите не се опитват да влияят на политическия живот на страните в които намират убежище, докато ватниците са спящи клетки за подривна дейност навсякъде.

В този случай припева с

В този случай припева с Путин го запей на Балтийци,Поляци и т.н. ...и тогава ако не разбереш че да се пее постоянно е фалшиво,значи диагнозата е друга.

Така си и знаех, че само руски тролове

защитават нацитата тук и по света. Дискусията е безсмислена и направо невъзможна.

Я Google Тигарът застъпи на

Я Google Тигарът застъпи на работа.Идея си нимаш какви причини имам лични срещу Путин и системата му,но той просто умело се вазползува от вазможностите които му предоставият ляво либералните *ГЕНИИ* като тебе Гугъл смешнико,и наистина Дискусията не се получава и е излишна,Преди години казваха по силата на историческия закон и т.н...Смешник образовай се в Гугъл

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?