Article_top

Размерът на съдилищата може да бъде дефиниран на база на броя на магистратите, които работят в тях. Как обаче да се определи какъв е оптималният размер на съда и на натовареността на съдиите, така че системата от съдилища да се възползва от икономии от мащаба?

За да се отговори на този въпрос, може да се направи изследване на продуктивността на съдилищата и съдиите, която от своя страна е отражение на ефикасността на работата на съдилищата. За целите на статията ще дефинираме продуктивността на съдебната система чрез действителната натовареност на съдиите – среден брой свършени дела месечно на един зает магистрат на база на презумпцията, че завършеното дело е един от основните продукти на съдебната система.

Оптимизацията на мрежата от съдилища много често има за резултат окрупняване и концентрация на съдилищата (увеличаване на техния размер, измерен чрез работещите в тях съдии). Концентрацията от своя страна е свързана с повишаване на качеството на правосъдната услуга – това се случва в поне 3 направления:

1) съдиите разглеждат по-голям брой (и разнообразни) дела, което им дава възможност да повишат своята професионална компетентност и  капацитет;

2) в съдилищата работят по-голям брой съдии, което дава възможност за специализация и за професионално развитие и

3) ресурсът, с който разполагат по-големите съдилища, е по-голям, което обикновено води до по-добри условия на работа (по-добро заплащане и удовлетворение у съдиите.

Има ли обаче граница, над която ползите от концентрацията стават по-малки от разходите за постигането ѝ?

Според изследване на италианското Министерство на правосъдието функцията на продуктивността на съдиите спрямо размера на съда е парабола – натовареността расте с увеличаване на размера на съда до един момент, след който намалява. В случая на Италия най-висока продуктивност имат съдилища със среден брой съдии - между 60 и 100. При надхвърляне на 100 души натовареността спада. Като се има предвид, че общият размер на италианската правосъдна система е по-голям от средната в Европа, може да се направи извод, че най-висока продуктивност в Европа е вероятно да се постига при размер на съда между 40 и 80 съдии. Подобно изследване е проведено и в Холандия през 2002 – 2005 г., което потвърждава резултатите на италианците.

Натовареността се измерва като среден брой дела, приключени от един съдия за месец, като стойностите са групирани в зависимост от размера на съда. В изследването на италианското министерство на правосъдието натовареност и продуктивност се използват като синоними.

Районните съдилища са основната единица в съдебната система в България, като те разглеждат разнообразни дела от първа инстанция и са най-близо до хората. Дейността им е сравнима, поради което сме избрали тази категория за анализ. Районните съдилища отговарят за много различни по размер съдебни райони – ако средно за страната на един районен съд се падат малко над 62 хил. души за 2017 г., то в съдебния район на Софийски градски съд се включва Столична община с население над 1,32 млн. души. Съдебният район на съда в Кула пък например обхваща общините Кула, Грамада и Бойница с население общо 6600 души.

В резултат на неравномерното разпределение на населението, което от своя страна води и до неравномерно разпределение на количеството и видовете дела, съдилищата в България имат различен размер. Над половината районни съдилища в страната (69 от общо 113) имат под 5 съдии. С над 20 съдии са едва 6 съдилища, като единствено Софийски районен съд разполага с над 50 магистрати – техният брой там е 178. Общото впечатление е, че съдилищата в България са относително малки.

Натовареността на съдиите в районните съдилища в България е разнородна - тя се движи между 9,6 дела средно месечно на съдия в Районния съд (РС) в Ивайловград и 70,2 дела в РС Велинград, като разликата между минималната и максималната натовареност е 7,3 пъти.

По-малките съдилища като цяло имат по-ниска натовареност. Също така прави впечатление, че продуктивността на съдиите и съдилищата все още не е достигнала момента, в който големият размер на съда да започне да влияе негативно. Това на практика означава, че българската система може да се възползва от икономии от мащаба и да оптимизира съдебната си карта (по темата ВСС се размотава и не предприема нищо радикално от много години, б.р.)

Увеличаването на средния размер на съдилищата вероятно ще се отрази положително върху продуктивността и ефикасността на системата и ще даде възможност за по-добро разпределение на работата между отделните съдии.

Институт за пазарна икономика

 
Снимка БГНЕС

Размерът на съдилищата може да бъде дефиниран на база на броя на магистратите, които работят в тях. Как обаче да се определи какъв е оптималният размер на съда и на натовареността на съдиите, така че системата от съдилища да се възползва от икономии от мащаба?

За да се отговори на този въпрос, може да се направи изследване на продуктивността на съдилищата и съдиите, която от своя страна е отражение на ефикасността на работата на съдилищата. За целите на статията ще дефинираме продуктивността на съдебната система чрез действителната натовареност на съдиите – среден брой свършени дела месечно на един зает магистрат на база на презумпцията, че завършеното дело е един от основните продукти на съдебната система.

Оптимизацията на мрежата от съдилища много често има за резултат окрупняване и концентрация на съдилищата (увеличаване на техния размер, измерен чрез работещите в тях съдии). Концентрацията от своя страна е свързана с повишаване на качеството на правосъдната услуга – това се случва в поне 3 направления:

1) съдиите разглеждат по-голям брой (и разнообразни) дела, което им дава възможност да повишат своята професионална компетентност и  капацитет;

2) в съдилищата работят по-голям брой съдии, което дава възможност за специализация и за професионално развитие и

3) ресурсът, с който разполагат по-големите съдилища, е по-голям, което обикновено води до по-добри условия на работа (по-добро заплащане и удовлетворение у съдиите.

Има ли обаче граница, над която ползите от концентрацията стават по-малки от разходите за постигането ѝ?

Според изследване на италианското Министерство на правосъдието функцията на продуктивността на съдиите спрямо размера на съда е парабола – натовареността расте с увеличаване на размера на съда до един момент, след който намалява. В случая на Италия най-висока продуктивност имат съдилища със среден брой съдии - между 60 и 100. При надхвърляне на 100 души натовареността спада. Като се има предвид, че общият размер на италианската правосъдна система е по-голям от средната в Европа, може да се направи извод, че най-висока продуктивност в Европа е вероятно да се постига при размер на съда между 40 и 80 съдии. Подобно изследване е проведено и в Холандия през 2002 – 2005 г., което потвърждава резултатите на италианците.

Натовареността се измерва като среден брой дела, приключени от един съдия за месец, като стойностите са групирани в зависимост от размера на съда. В изследването на италианското министерство на правосъдието натовареност и продуктивност се използват като синоними.

Районните съдилища са основната единица в съдебната система в България, като те разглеждат разнообразни дела от първа инстанция и са най-близо до хората. Дейността им е сравнима, поради което сме избрали тази категория за анализ. Районните съдилища отговарят за много различни по размер съдебни райони – ако средно за страната на един районен съд се падат малко над 62 хил. души за 2017 г., то в съдебния район на Софийски градски съд се включва Столична община с население над 1,32 млн. души. Съдебният район на съда в Кула пък например обхваща общините Кула, Грамада и Бойница с население общо 6600 души.

В резултат на неравномерното разпределение на населението, което от своя страна води и до неравномерно разпределение на количеството и видовете дела, съдилищата в България имат различен размер. Над половината районни съдилища в страната (69 от общо 113) имат под 5 съдии. С над 20 съдии са едва 6 съдилища, като единствено Софийски районен съд разполага с над 50 магистрати – техният брой там е 178. Общото впечатление е, че съдилищата в България са относително малки.

Натовареността на съдиите в районните съдилища в България е разнородна - тя се движи между 9,6 дела средно месечно на съдия в Районния съд (РС) в Ивайловград и 70,2 дела в РС Велинград, като разликата между минималната и максималната натовареност е 7,3 пъти.

По-малките съдилища като цяло имат по-ниска натовареност. Също така прави впечатление, че продуктивността на съдиите и съдилищата все още не е достигнала момента, в който големият размер на съда да започне да влияе негативно. Това на практика означава, че българската система може да се възползва от икономии от мащаба и да оптимизира съдебната си карта (по темата ВСС се размотава и не предприема нищо радикално от много години, б.р.)

Увеличаването на средния размер на съдилищата вероятно ще се отрази положително върху продуктивността и ефикасността на системата и ще даде възможност за по-добро разпределение на работата между отделните съдии.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?