Article_top

Метафората "турско робство" и до днес обслужва интересите на руския империализъм, казва културният антрополог Харалан Александров. За много българи този мит е по-важен от историческата истина.

Защо много българи – за разлика от гърците и сърбите, например – продължават да настояват, че в Османската империя предците им са били „под турско робство"?

Турското робство е свещена крава в масовото съзнание на българите. Спомням си как кметовете на няколко подбалкански градове като Карлово, Калофер и Копривщица реагираха панически на фалшивата новина, че „турското робство“ щяло да бъде извадено от новите учебници по история и организираха протест пред Министерски съвет. Попитах ги защо за тях е толкова важна тази метафора. Те ми отговориха буквално:

“Ако го няма турското робство, всичко губи смисъл за нас.“

Оказва се, че конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на българската национална идентичност, формирана по време на Възраждането и ревностно поддържана до ден-днешен чрез институционализирани културни практики: образование, медии, киноиндустрия, местни традиции, политически ритуали и пр.

За да разберем гнева на феновете на „турското робство“, освен историческите факти трябва да вземем предвид и това, което в науките за човека се нарича „културна памет". Тя е напълно самостоятелно явление и представлява устойчив разказ за общото минало, който служи като обяснение за случващото се в настоящето. Според Ян Асман, виден германски изследовател на културната памет, един исторически мит може да има по-голяма тежест в колективното съзнание на общността, отколкото историческата истина, базирана на факти и документи. Оспорването на този разказ се приема като кощунствено действие, като посегателство върху сакралните фундаменти на колективната идентичност. За културната памет митът е по-истинен, по-верен от историческите факти. 

Откъде обаче метафората за „турското робство“ черпи енергия, за да се налага повече от век и половина над историческите факти?

Тази метафора безспорно е изиграла важна роля в консолидирането на националното самосъзнание на българите и мобилизацията им в стремежа към независимост. Българите от онази славна епоха, които са подели борбата срещу “турското робство”, са били наясно, че става дума за метафора, защото са имали опит от първа ръка с живота под османска власт и са знаели какво означава роб и какво означава свободен човек. Роб означава индивид, лишен от елементарни човешки свободи като право на придвижване, собственост и стопанска инициатива и заставен пожизнено да работи без възнаграждение за господарите си. Българските поданици на Османската империя определено не попадат в тази категория. За културната памет обаче тези факти за без значение, защото „турското робство“ има статут на универсален обяснителен механизъм за българските злочестини.

Ние с лекота зачеркваме пет столетия от нашата историята просто защото тя е протекла в рамките на Османската империя, за чието развитие българите имат съществен принос, особено през 19 век, когато българските елити се включват активно в стопанския и културния живот. Именно стопанското процъфтяване на българските земи в тази епоха допринася за появата и възхода на българското национално самосъзнание и борбата за национална автономия. Този безпристрастен прочит на историята често предизвиква негодувание, обвинения в родоотстъпничество и опит за „пренаписване“ на историята. Става ясно, че като “истинска” история се възприема не тази, която се е състояла в действителност, а трагично-героичният разказ, в който сме избрали да вярваме, защото ни предлага лесни и удобни обяснения. Продължаваме да робуваме (използвам думата като метафора) на идеологическите канони от 19 век, епохата на национално освободителните борби, които по необходимост конструират ситуацията в черно-бели краски. Ето защо не можем да се сърдим, че много българи отказват да видят нюансите и светлосенките на тази забележителна и противоречива епоха. Историческата наука – не историческата пропаганда – се опитва да бъде безпристрастна, докато културната памет винаги е пристрастна.

Дали обаче метафората за „турското робство“ все пак няма реални исторически корени в неравноправното положение на българите в Османската империя?

Няма никакво съмнение, че българите, както и останалите християни, са били втора категория поданици на империята в сравнение с мюсюлманите. От тях се очаквало да работят, да търгуват и да се замогват, за да плащат данъци и да издържат армията и администрацията, съставена от мюсюлмани. За да се освободят от данъчното бреме, част от нашите сънародници приемат исляма и получават съответните привилегии. Високата Порта обаче гарантира икономическата, културната и верската свобода на християните, понякога дори в противоречие с ислямските канони. Пример за това е султанският ферман от средата на 19 век, който разрешава българите да издигнат в центъра на османската столица импозантната църква „Св.Стефан“, която и до днес краси Истанбул. С модернизацията на османската държава българите получават все повече права, но не и правото на национално самоопределение, тоест на собствена държава. Метафората за робството описва недоволството от това политическо състояние, а не юридическия и икономически статут на българите в империята, който е завиден. Когато по време на Руско-турската освободителна война руските войниците атакуват най-големите сгради в българските села и градове, те са изумени да открият, че това не са турски конаци, а български читалища. Да оставим настрана факта, че "поробените” българи имат значително по-висок стандарт и се радват на повече права и свободи, отколкото крепостните селяни в Русия. Що се отнася до същинското робство, тоест продаването и купуването на хора като стока, то е съществувало както в Руската, така и в Османската империя, но българите са били по-скоро от страната на купувачите. В тази връзка мога да разкажа любопитната история за произхода на една моя позната. Нейният пра-прадядо, живял в средата на 19 век, не успял да се ожени в своето градче, защото имал лют нрав, изпокарал се с всички и никой не искал да му даде дъщеря си за жена. Освен че бил проклет, той бил и богат и един ден се зарекъл, че ще си намери чудна жена, каквато никой не е виждал. Той често пътувал по търговски дела из безбрежната Османска империя и след една такава командировка наистина се върнал с “црънка”, млада чернокожа жена, отвлечена от Африка, която бил купил на някакъв далечен пазар за роби. За всеобщо изумление жената научила български, родила му деца, отгледала ги и се грижила за тях и за мъжа си, а той въпреки лошотията си я обикнал и се отнасял към нея с голямо уважение. Според семейното предание, двамата живели дълго и щастливо и оставили многобройно потомство със смесена кръв.

Разпространено е мнението, че привържениците на метафората за „турското робство" често пъти са представители на онези „патриотични" среди в България, които са не само проруски настроени, но и подкрепят сегашната власт в Москва. Защо е така?

Защото тази метафора обслужва дневния ред на руския империализъм, сериозно оспорен от задълбочаващите се процеси на евроинтеграция на балканските държави. В исторически план митът за турското робство се ползва като оправдание както за прокарването на самодържавните интереси на царска Русия, така и за бруталното налагане на комунистическия режим от съветските окупатори и техните български слуги. До ден-днешен този мит сплотява руската пета колона в България, която неуморно бди над интересите на путиновата олигархия. Всичко това се вписва в стратегията на Кремъл да произведе символична приемственост между Руската федерация, наследница на съветския режим, и старата империя на Романовите, която е изтрита от лицето на земята с огън и кръв тъкмо от този режим. Ако съществува някаква приемственост в политиката спрямо България на руските царе, на съветските диктатори и на посткомунистическата олигархия, то нейното съдържание несъмнено е в усилието да бъдем държани в унизителна зависимост и принуждавани да плащаме вечен “данък благодарност” на нашите освободители. Неотдавна един подпийнал и разнежен руснак в пристъп на откровеност сподели с мен, че въпреки нашата неблагодарност те продължават да ни обичат като малък брат, с когото са свързани по кръв, вяра и съдба. Те са наши традиционни освободители, и както някога са ни освободили от турско и от фашистко робство, сега са готови отново да ни освободят от натовско и европейско робство. Чакат само да осъзнаем грешката си, да ги повикаме - и те тутакси ще се отзоват. Тъй че когато взимаме важни решение за нашето бъдеще, е добре да не забравяме за тази великодушна и самоотвержена братска любов, която отново и отново се стоварва върху нас като проклятие.

Дойче веле.

 

Метафората "турско робство" и до днес обслужва интересите на руския империализъм, казва културният антрополог Харалан Александров. За много българи този мит е по-важен от историческата истина.

Защо много българи – за разлика от гърците и сърбите, например – продължават да настояват, че в Османската империя предците им са били „под турско робство"?

Турското робство е свещена крава в масовото съзнание на българите. Спомням си как кметовете на няколко подбалкански градове като Карлово, Калофер и Копривщица реагираха панически на фалшивата новина, че „турското робство“ щяло да бъде извадено от новите учебници по история и организираха протест пред Министерски съвет. Попитах ги защо за тях е толкова важна тази метафора. Те ми отговориха буквално:

“Ако го няма турското робство, всичко губи смисъл за нас.“

Оказва се, че конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на българската национална идентичност, формирана по време на Възраждането и ревностно поддържана до ден-днешен чрез институционализирани културни практики: образование, медии, киноиндустрия, местни традиции, политически ритуали и пр.

За да разберем гнева на феновете на „турското робство“, освен историческите факти трябва да вземем предвид и това, което в науките за човека се нарича „културна памет". Тя е напълно самостоятелно явление и представлява устойчив разказ за общото минало, който служи като обяснение за случващото се в настоящето. Според Ян Асман, виден германски изследовател на културната памет, един исторически мит може да има по-голяма тежест в колективното съзнание на общността, отколкото историческата истина, базирана на факти и документи. Оспорването на този разказ се приема като кощунствено действие, като посегателство върху сакралните фундаменти на колективната идентичност. За културната памет митът е по-истинен, по-верен от историческите факти. 

Откъде обаче метафората за „турското робство“ черпи енергия, за да се налага повече от век и половина над историческите факти?

Тази метафора безспорно е изиграла важна роля в консолидирането на националното самосъзнание на българите и мобилизацията им в стремежа към независимост. Българите от онази славна епоха, които са подели борбата срещу “турското робство”, са били наясно, че става дума за метафора, защото са имали опит от първа ръка с живота под османска власт и са знаели какво означава роб и какво означава свободен човек. Роб означава индивид, лишен от елементарни човешки свободи като право на придвижване, собственост и стопанска инициатива и заставен пожизнено да работи без възнаграждение за господарите си. Българските поданици на Османската империя определено не попадат в тази категория. За културната памет обаче тези факти за без значение, защото „турското робство“ има статут на универсален обяснителен механизъм за българските злочестини.

Ние с лекота зачеркваме пет столетия от нашата историята просто защото тя е протекла в рамките на Османската империя, за чието развитие българите имат съществен принос, особено през 19 век, когато българските елити се включват активно в стопанския и културния живот. Именно стопанското процъфтяване на българските земи в тази епоха допринася за появата и възхода на българското национално самосъзнание и борбата за национална автономия. Този безпристрастен прочит на историята често предизвиква негодувание, обвинения в родоотстъпничество и опит за „пренаписване“ на историята. Става ясно, че като “истинска” история се възприема не тази, която се е състояла в действителност, а трагично-героичният разказ, в който сме избрали да вярваме, защото ни предлага лесни и удобни обяснения. Продължаваме да робуваме (използвам думата като метафора) на идеологическите канони от 19 век, епохата на национално освободителните борби, които по необходимост конструират ситуацията в черно-бели краски. Ето защо не можем да се сърдим, че много българи отказват да видят нюансите и светлосенките на тази забележителна и противоречива епоха. Историческата наука – не историческата пропаганда – се опитва да бъде безпристрастна, докато културната памет винаги е пристрастна.

Дали обаче метафората за „турското робство“ все пак няма реални исторически корени в неравноправното положение на българите в Османската империя?

Няма никакво съмнение, че българите, както и останалите християни, са били втора категория поданици на империята в сравнение с мюсюлманите. От тях се очаквало да работят, да търгуват и да се замогват, за да плащат данъци и да издържат армията и администрацията, съставена от мюсюлмани. За да се освободят от данъчното бреме, част от нашите сънародници приемат исляма и получават съответните привилегии. Високата Порта обаче гарантира икономическата, културната и верската свобода на християните, понякога дори в противоречие с ислямските канони. Пример за това е султанският ферман от средата на 19 век, който разрешава българите да издигнат в центъра на османската столица импозантната църква „Св.Стефан“, която и до днес краси Истанбул. С модернизацията на османската държава българите получават все повече права, но не и правото на национално самоопределение, тоест на собствена държава. Метафората за робството описва недоволството от това политическо състояние, а не юридическия и икономически статут на българите в империята, който е завиден. Когато по време на Руско-турската освободителна война руските войниците атакуват най-големите сгради в българските села и градове, те са изумени да открият, че това не са турски конаци, а български читалища. Да оставим настрана факта, че "поробените” българи имат значително по-висок стандарт и се радват на повече права и свободи, отколкото крепостните селяни в Русия. Що се отнася до същинското робство, тоест продаването и купуването на хора като стока, то е съществувало както в Руската, така и в Османската империя, но българите са били по-скоро от страната на купувачите. В тази връзка мога да разкажа любопитната история за произхода на една моя позната. Нейният пра-прадядо, живял в средата на 19 век, не успял да се ожени в своето градче, защото имал лют нрав, изпокарал се с всички и никой не искал да му даде дъщеря си за жена. Освен че бил проклет, той бил и богат и един ден се зарекъл, че ще си намери чудна жена, каквато никой не е виждал. Той често пътувал по търговски дела из безбрежната Османска империя и след една такава командировка наистина се върнал с “црънка”, млада чернокожа жена, отвлечена от Африка, която бил купил на някакъв далечен пазар за роби. За всеобщо изумление жената научила български, родила му деца, отгледала ги и се грижила за тях и за мъжа си, а той въпреки лошотията си я обикнал и се отнасял към нея с голямо уважение. Според семейното предание, двамата живели дълго и щастливо и оставили многобройно потомство със смесена кръв.

Разпространено е мнението, че привържениците на метафората за „турското робство" често пъти са представители на онези „патриотични" среди в България, които са не само проруски настроени, но и подкрепят сегашната власт в Москва. Защо е така?

Защото тази метафора обслужва дневния ред на руския империализъм, сериозно оспорен от задълбочаващите се процеси на евроинтеграция на балканските държави. В исторически план митът за турското робство се ползва като оправдание както за прокарването на самодържавните интереси на царска Русия, така и за бруталното налагане на комунистическия режим от съветските окупатори и техните български слуги. До ден-днешен този мит сплотява руската пета колона в България, която неуморно бди над интересите на путиновата олигархия. Всичко това се вписва в стратегията на Кремъл да произведе символична приемственост между Руската федерация, наследница на съветския режим, и старата империя на Романовите, която е изтрита от лицето на земята с огън и кръв тъкмо от този режим. Ако съществува някаква приемственост в политиката спрямо България на руските царе, на съветските диктатори и на посткомунистическата олигархия, то нейното съдържание несъмнено е в усилието да бъдем държани в унизителна зависимост и принуждавани да плащаме вечен “данък благодарност” на нашите освободители. Неотдавна един подпийнал и разнежен руснак в пристъп на откровеност сподели с мен, че въпреки нашата неблагодарност те продължават да ни обичат като малък брат, с когото са свързани по кръв, вяра и съдба. Те са наши традиционни освободители, и както някога са ни освободили от турско и от фашистко робство, сега са готови отново да ни освободят от натовско и европейско робство. Чакат само да осъзнаем грешката си, да ги повикаме - и те тутакси ще се отзоват. Тъй че когато взимаме важни решение за нашето бъдеще, е добре да не забравяме за тази великодушна и самоотвержена братска любов, която отново и отново се стоварва върху нас като проклятие.

Дойче веле.

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Статията поразява със съвременното реалистично

ТЪЛКУВАНИЕ И
отричане НА ТЕРМИНА „Турско робство”, и защо този термин обслужва интересите на Руската империя.

Робството е най-тежката степен на владичество. В Османската империя явно не е имало робство за българите, въпреки униженията и безбройните несправедливости.
В подкрепа на застъпваната теза от автора ще добавя някои големи ползи за българите, направени от Високата порта, макар че са получени след непреодолим български натиск.

Решението на султана българите да имат независима църква, въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и на Русия, и на справедливото определяне на диоценза на църквата ни като територия и технология, на практика полага темелите и определя границите на бъдеща България.

Друг факт, с който много се спекулира, е защо след Априлското въстание Русия обявява война на Турция?

След въстанието българското освобождение тръгва твърдо напред и може да има забавяне, но не и спиране, независимо дали Русия ще се включи или не.

Русия, за да не загуби възможността да владичества над българския народ, е принудена да обяви война на Турция.

Тази теза се доказва с перманентните безбройни руски насилничества и издевателства над българския народ!

ПОЗДРАВЛЕНИЕ ЗА СМЕЛОСТТА И ЗА РЕАЛИЗМА НА АВТОРА !
true lies's picture
true lies
truelies

Смелост? Реализъм?

Напротив, това е един евтин политически фалшификат без исторически основи.

От писаното по-гор излиза, че едва ли не българскят етнос е бил равноправен и равностоен участник в живота на османската империя, нещо, което е просто лъжа.

Изначално империята се управлява от миллет, законова система, която поставя немюсюлманите в полуробство - тежки данъци, задължение за безвъзмездно слугуване, включително сексуално, никаква защита от посегателство върху живот и имот от страна на "правоверните" и т.н.

Т.е. дори обикновените граждани са частично роби.

В тесен, технически смисъл, робство означава разпореждане с личността на човек като със собственост. В Османската империя робството в този тесен смисъл съществува като институция практически до самия й край. Има множество исторически документи и други доказателства за заробването на християни - мъже и жени - като военна сила, за работа и за сексуални услуги. Около 17-ти век около 20% от населението на империята е от роби.

Някакви мерки за намаляване на робите започват да се въвеждат с административните реформи от 19-ти век, но те са половинчати и общо взето не водят до резултати.

Отделно, разбира се, стои еничарският данък, който си е също робство.

Опитите да се преиначи историята за политически цели - тук политическата цел е отричане на ролята на Русия за възстановяването на българската държава - чрез подмяна на историческата реалност с лъжи са еднакво отвратителни, независимо откъде идват.

Тук е 5-то място

Където чета този текст!!! Що така изведнъж всички медии си отвориха очите за историческите Факти и Истина? Кой им отвори очите??? Кой нареди на всички медии да публикуват този текст, дори в Беседката на Иво Инджев е публикуван!
Бобо's picture
Бобо
Бобо

forsvatnik

Четеш го този текст и не ти го проумява тъпата глава , нали ватнико , нали русоробче жалко , кой, кой , ти по ватнишки не проумяваш , че може и без кой ....

бобо бобо

порасни!!!

бобо

не се ли досещаш, че срещу теб е човека написал "141г руско иго стигат!"
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Русоробите

Статията отваря вратите за една дискусия която явно умишлено се отбягваше , тезите в нея са абсолютна истина , но най готиното е как сърби , румънци и гърци никъде не говорят за робство , само у нас това се натяква целенасочено за робство .... Робите руснаци , които през цялата си история не са били свободни искат да ни втълпят в главите , че робите сме ние .... и за вечна благодарност ни доят вече почти двеста години .
Dark Lord's picture
Dark Lord
DarkLord

Пак се почна с папагалските

Пак се почна с папагалските фрази. А като гледам кой е автора - Харалан Александров и прочета "Дойче веле"... Но така де, за ограниченият ум, който не може да мисли самостоятелно има папагалстване. А към фанатизираните русофоби и русофили изпитвам само жал. п.с. Кое ли е по-жалко - да имаш интелектуален дефицит или морален?!

Добре де!

Папагалски, папагалски.... но за теб 141г руско иго не стигат ли?
Николай I's picture
Николай I
Николай I

И аз се питам откога и защо

И аз се питам откога и защо темата за турското робство става отново актуална? И кой има интерес отново да подхвърля поредната дъвка на плебса? Какъв ли нов мискинлък гласят парламентарно представените негодници, докато ние си играем на "фили" срещу "фоби", "умни и красиви" срещу "грозни и дебели" , "патрЕоти" срещу "либерасти"? Най-накрая обърнете внимание и на интервюирания - умен, но не особено чистоплътен герой на нашето време. Попрочетете къде, кога и какво е писал и за кого е работил, пък може и да ви просветне нещо в умните кратуни. Ако ли не, значи напълно заслужавате жалката си съдба на форумни идиоти, лесно манипулирани от измислени "социални антрополози"! (Има ли "асоциална" антропология?)

Ваше Височество

прочети по-горе какво съм писал. Тук е 5-то място с тази статия! Също като независимите телевизии.... всичките имат една и съща подредба, плана е от един извор! Навремето това бе отдел Пропаганда и агитация на ЦК на БКП. Правеше се месечен план за новините и само земетресение можеше да го наруши. Днес е същото, вси едно Йордан Йотов е жив и спуска темите.

Поздравления за написаното.

Когато някой, като много от българите, ad hominem се нахвърли върху човека изразил някакво мнение, значи мението/твърдението е истина. Не че съм се съмнявал в Александров. Докога ще разчитаме на ирационалното, на тролски крясъци и на заклинания, за да си подредим живота и държавата?!
true lies's picture
true lies
truelies

Некои разчитате на тролски крясъци и ирационална

омраза, други разчитат на фалшификация и подправяне на историята, а целта е една - повече власт и по-малко демокрация.

Единствените, които губим сме тия, които искаме обективност и факти.
:)'s picture
:)
:)

Ъ?

Какво сте се разпалили за неща отпреди илядо и балканската? Хехе, а не коментирате, че ногу пиете, ядете боклуци и се молите на богиня оглупителка - телевизия? Анадъмну, роби такива?
boris borisov's picture
boris borisov
bobich

Български младежи и девойки

Български младежи и девойки са продавани по пазарите за роби в Мала Азия. Така че, това е именно турско робство. Робство. Не присъствие. Не окупация. Робство. И изобщо не ми пука за мнението на разни широко скроени интелектуалци.
ПП. Интелектуалците много пъти са продавали България и още много пъти ще я продадат.
ППП. Така наречените "демократи", уж борейки се срещу руската "пета колона" доведоха у нас атлантическата "шеста колона".

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?