Article_top

Докато България е погълната от "Апартаментгейт", в Европа става нещо невиждано от 15 години. Традиционната десница в лицето на Европейската народна партия все повече губи позиции преди изборите за Европейски парламент на 23-26 май, а шансовете за сформиране на ляво-либерално мнозинство в бъдещия парламент растат.

Възможно ли е начело на Европейската комисия през юни да застане социалист за първи път 2004 г. , когато изтече мандадът на италианеца Романо Проди? Шансът за това засега е само математически, но не може да бъде пренебрегван.

Според последната прогноза на Poll of Polls Европейската народна партия, която доминираше европейските институции през последните три мандата, продължава да губи подкрепа сред избирателите. Очертава се да има 171 места в бъдещия парламент при 217 сега. Тя все още е над минимума в прогнозите от 165 места, регистриран миналия декември.

Социалистите и демократите (С и Д) също падат, но по-бавно. Прогнозата им дава 147 места при 191 спечелени на изборите през 2014 г. В последните седмици С и Д се качват над границата от 140 депутати, по която бяха паднали през март. На 15 март анкетите им даваха 129 места.

Те имат шанс още да подобрят представянето си, ако Обединеното кралство проведе европейски избори, в които очевидният фаворит ще бъдат лейбъристите.

Засега могат да бъдат очертани следните контури на евентуална лявоцентристка проевропейска коалиция в следващия Европейски парламент: С и Д (147) + либерали (97) + зелени (57) + крайна левица (49) = 350 места.

Обикновеното мнозинство при 705-членен парламент е от 353 места. Не е изключено трите недостигащи да бъдат набавени от 77-те бъдещи евродепутати от нови и засега необвързани със съществуващите политически групи партии, които се очаква да влязат в следващия парламент.

Два национални избора в последните седмици също потвърждават завръщане на лявото - във Финландия първи бяха социалдемократите на Анти Рине, който най-вероятно ще  преговаря за голяма коалиция.

В Испания, една от големите държави в ЕС, социалистите отбелязаха решителен успех на вчерашните парламентарни избори, увеличавайки местата си на 123 от 85, докато представителството на Народната партия намаля двойно до 67 депутати. Соцлидерът и досегашен премиер Педро Санчес има всички шансове да състави коалциия заедно с радикалната левица и вероятно - с баските националисти, които не са сепаратисти.

Прогнозните данни за ЕНП и С и Д вече не им позволяват да имат заедно обикновено мнозинство дори в 705-местен парламент (171+147=318). Нова "голяма коалиция", която е традиционна за Европейския парламент, трябва да стане още по-голяма, като включи и либералите, чиито места се увеличават до 97 от 68 сега с представителите на френската президентска партия. Тази комбинация би дала солидно мнозинство от 415 места.

Тя би означавала обаче ЕНП и С и Д да споделят постовете на върха на ЕС с либералите, които стават очевидния ключов балансьор сред проевропейските партии. Социалистите излязоха от голямата коалиция с ЕНП в средата на мандата на сегашната комисия, когато десницата им отказа да запазят председателския пост  на Европейския парламент, след като германският социалдемократ Мартин Шулц го напусна. 

Освен това европейците са уморени от големи коалиции както на национално, така и на европейско ниво. Те означават много компромиси и малко решителни стъпки в ясна политическа посока, от които Европа отдавна се нуждае. Гласоподавателите се отвращават от разликите на думи и съвпаденията в делата на традиционното ляво дясно и център и от задкулисните им сделки, които предават избирателя заради позиции в ЕС.

Означава ли това, че шансовете за лявоцентристки съюз са по-големи? Не непременно. Идеологоческите различия в него могат да се окажат непримирими, ако сравним пропазарните либерали и радикалната левица в икономиката и в социалната сфера. Те са на противоположни позиции и по ред въпроси на външната политика - например Русия. Във Франция, крайнолевият Жан-Люк Меланшон, лидер на "Непокорна Франция" е сред яростните критици на президента-либерал Еманюел Макрон.

Обаче общата цел да бъдат спрени крайната десница, евроскептиците и антиевропейците, които са в подем, може да се окаже по-силна от различията. Освен това и либерали, и крайнолеви са показвали гъвкавост - гръцката СИРИЗА доскоро управляваше в коалиция с крайнодесни националисти. А лидерът на либералите в Европарламента Ги Верхофстадт беше готов да се прегърне с италианското левичарско антиелитистко движение "5 звезди", което до неотдавна искаше да извади страната си от еврото. Това желание им мина, след като влязоха в правителството през март 2018 г. - и то в коалиция с крайнодясната "Лига" на вицепремиера Матео Салвини.

Другата въпросителна е дали така нареченият "върхов кандидат" на европейската левица, холандецът Франс Тимерманс ще стигне до номинация за председател на Комисията, на която сега той е първи зам. председател. Това зависи от резултатите от изборите, от съотношението на силите в бъдещия Европарламент и между държавите членки и от холандското правителство.  

В момента ЕНП, С и Д и АЛДЕ (либералите) имат по осем държавни и правителствени ръководители от общо 28 в ЕС. Останалите четирима са от други политически семейства.  Държавните и правителствените ръководители съставят Европейския съвет, който след дискретни консултации номинира председателя на Комисията. След сформирането на новото финландско правителство неговите членове от С и Д е възможно да станат девет,  а от АЛДЕ - седем. Това означава, че между правителствата в ЕС силите преди номинацията на следвашия шеф на Комисията са на практика изравнени между трите най-големи европейски политически семейства.

Предстои да видим ще оцелее ли възприетата на предишните европейски избори практика на водещите кандидати. Тя означава, че националините лидери трябва да изберат председателя на Комисията между кандидатите, посочени от политическите групи в Европарламента. Спорно е дали Лисабонският договор ги задължава да направят това. Тази практика има влиятелни опоненти, като например френския президент Еманюел Макрон. Но ако Европейският съвет я отхвърли, рискува евродепутатите да бламират предложения от държавните и правителствените ръководители кандидат.

Кого би номинирал Европейският съвет първично зависи от взаимодействието между двете му водещи държави - Германия и Франция. На германската канцлерка Ангела Меркел остават около две години до края на мандата й, който тя обяви, че ще бъде последен. Приемничката й начело на християндемократите Анегрете Крамп-Каренбауер има да  се пребори за канцлерския пост на следващите федерални избори, които би трябвало да бъдат между август и октомври 2021 г. Не е ясно дали отслабената Меркел ще може да наложи дясноцентристки кандидат за шеф на Комисията, докато Макрон не крие амбициите си за повече власт в Европа.

Тимерманс няма за гърба си правителство, което да го предложи. Неговата Работническа партия претърпя тежко поражение в изборите през 2017 г. и падна до седма политическа сила в парламента със само девет депутати. Но тя беше младши коалиционен партньор на все още управляващия либерал Марк Рюте и Тимерманс беше негов външен министър. Рюте го номинира за сегашната Комисия. Ако шансовете за лявоцентристко мнозинство между евродепутатите и между държавите членки са реални, ще бъде интересно да видим дали Рюте би се отказал от шанса да има холандец на най-високия пост в Брюксел.

Тимерманс е по общо признание отличен администратор, дипломат със солиден опит, несъмнен проевропеец, впечатляващ полиглот, оратор и полемист. Той беше най-одобряваният онлайн участник в дебат на водещите кандидати на европейските политически семейства в Маастрихт, предаван пряко по YouTube.

Най-големите му противници биха били Полша и Унгария, с чиито консервативни правителства той влезе в челен сблъсък по въпроси на върховенството на закона през сегашния си мандат. На него поляците дължат процедурата за лишаване на страната им от членски права, която все още е в ход, а унгарците - дълга поредица от процедури за нарушения.

Отвъд идеологическите особености, либералите изглеждат не по-малко заинтересовани да подкрепят Тимерманс, отколкото кандидата на ЕНП, баварския християндемократ Манфред Вебер, който не участва в маастрихтския дебат. Зависи какви позиции в ЕС биха им предложили единият и другият. Предвид засилените си позиции, те могат и сами да поискат техен човек да оглави Комисията. Макрон не е далече от такава амбиция, а и неведнъж беше писано, че негова фаворитка е датчанката Маргрете Вестагер, сега комисарка по конкуренцията. 

Едно е ясно отсега - с хегемонията на ЕНП на върха на ЕС е свършено. Партията няма как да запази всичките постове, които сега са нейни - на председател на Комисията (Жан-Клод Юнкер), на Европейския парламент (Антонио Таяни) и на Европейския съвет (Доналд Туск). Не бива да се изненадваме, ако махалото се отклони в обратната посока. 

Въпросът е, че, поне на фона на практиката от последните 15 години, е трудно да си представим проевропейско мнозинство в ЕС без ЕНП. Тя може да продължи да бъде част от него, но (не е изключено) - като младши партньор на С и Д. Тенденцията за изравняване на силите на двете най-големи сега групи в Европарламента е очевидна и тя се подсилва от реалната перспектива Фидес, партията на унгарския премиер Виктор Орбан, да напусне ЕНП, след като последната замрази нейното членство. Самият Орбан заплаши с това в своя неотдавнашна реч.

 

Това би могло да означава нова голяма проевропейска коалиция в парламента, но вече - под доминацията на левицата и на либералите, ако дясноцентристите не се изкушат да се заиграят с умерените евроскептици от Европейските консевратори и реформисти. 

 

Докато България е погълната от "Апартаментгейт", в Европа става нещо невиждано от 15 години. Традиционната десница в лицето на Европейската народна партия все повече губи позиции преди изборите за Европейски парламент на 23-26 май, а шансовете за сформиране на ляво-либерално мнозинство в бъдещия парламент растат.

Възможно ли е начело на Европейската комисия през юни да застане социалист за първи път 2004 г. , когато изтече мандадът на италианеца Романо Проди? Шансът за това засега е само математически, но не може да бъде пренебрегван.

Според последната прогноза на Poll of Polls Европейската народна партия, която доминираше европейските институции през последните три мандата, продължава да губи подкрепа сред избирателите. Очертава се да има 171 места в бъдещия парламент при 217 сега. Тя все още е над минимума в прогнозите от 165 места, регистриран миналия декември.

Социалистите и демократите (С и Д) също падат, но по-бавно. Прогнозата им дава 147 места при 191 спечелени на изборите през 2014 г. В последните седмици С и Д се качват над границата от 140 депутати, по която бяха паднали през март. На 15 март анкетите им даваха 129 места.

Те имат шанс още да подобрят представянето си, ако Обединеното кралство проведе европейски избори, в които очевидният фаворит ще бъдат лейбъристите.

Засега могат да бъдат очертани следните контури на евентуална лявоцентристка проевропейска коалиция в следващия Европейски парламент: С и Д (147) + либерали (97) + зелени (57) + крайна левица (49) = 350 места.

Обикновеното мнозинство при 705-членен парламент е от 353 места. Не е изключено трите недостигащи да бъдат набавени от 77-те бъдещи евродепутати от нови и засега необвързани със съществуващите политически групи партии, които се очаква да влязат в следващия парламент.

Два национални избора в последните седмици също потвърждават завръщане на лявото - във Финландия първи бяха социалдемократите на Анти Рине, който най-вероятно ще  преговаря за голяма коалиция.

В Испания, една от големите държави в ЕС, социалистите отбелязаха решителен успех на вчерашните парламентарни избори, увеличавайки местата си на 123 от 85, докато представителството на Народната партия намаля двойно до 67 депутати. Соцлидерът и досегашен премиер Педро Санчес има всички шансове да състави коалциия заедно с радикалната левица и вероятно - с баските националисти, които не са сепаратисти.

Прогнозните данни за ЕНП и С и Д вече не им позволяват да имат заедно обикновено мнозинство дори в 705-местен парламент (171+147=318). Нова "голяма коалиция", която е традиционна за Европейския парламент, трябва да стане още по-голяма, като включи и либералите, чиито места се увеличават до 97 от 68 сега с представителите на френската президентска партия. Тази комбинация би дала солидно мнозинство от 415 места.

Тя би означавала обаче ЕНП и С и Д да споделят постовете на върха на ЕС с либералите, които стават очевидния ключов балансьор сред проевропейските партии. Социалистите излязоха от голямата коалиция с ЕНП в средата на мандата на сегашната комисия, когато десницата им отказа да запазят председателския пост  на Европейския парламент, след като германският социалдемократ Мартин Шулц го напусна. 

Освен това европейците са уморени от големи коалиции както на национално, така и на европейско ниво. Те означават много компромиси и малко решителни стъпки в ясна политическа посока, от които Европа отдавна се нуждае. Гласоподавателите се отвращават от разликите на думи и съвпаденията в делата на традиционното ляво дясно и център и от задкулисните им сделки, които предават избирателя заради позиции в ЕС.

Означава ли това, че шансовете за лявоцентристки съюз са по-големи? Не непременно. Идеологоческите различия в него могат да се окажат непримирими, ако сравним пропазарните либерали и радикалната левица в икономиката и в социалната сфера. Те са на противоположни позиции и по ред въпроси на външната политика - например Русия. Във Франция, крайнолевият Жан-Люк Меланшон, лидер на "Непокорна Франция" е сред яростните критици на президента-либерал Еманюел Макрон.

Обаче общата цел да бъдат спрени крайната десница, евроскептиците и антиевропейците, които са в подем, може да се окаже по-силна от различията. Освен това и либерали, и крайнолеви са показвали гъвкавост - гръцката СИРИЗА доскоро управляваше в коалиция с крайнодесни националисти. А лидерът на либералите в Европарламента Ги Верхофстадт беше готов да се прегърне с италианското левичарско антиелитистко движение "5 звезди", което до неотдавна искаше да извади страната си от еврото. Това желание им мина, след като влязоха в правителството през март 2018 г. - и то в коалиция с крайнодясната "Лига" на вицепремиера Матео Салвини.

Другата въпросителна е дали така нареченият "върхов кандидат" на европейската левица, холандецът Франс Тимерманс ще стигне до номинация за председател на Комисията, на която сега той е първи зам. председател. Това зависи от резултатите от изборите, от съотношението на силите в бъдещия Европарламент и между държавите членки и от холандското правителство.  

В момента ЕНП, С и Д и АЛДЕ (либералите) имат по осем държавни и правителствени ръководители от общо 28 в ЕС. Останалите четирима са от други политически семейства.  Държавните и правителствените ръководители съставят Европейския съвет, който след дискретни консултации номинира председателя на Комисията. След сформирането на новото финландско правителство неговите членове от С и Д е възможно да станат девет,  а от АЛДЕ - седем. Това означава, че между правителствата в ЕС силите преди номинацията на следвашия шеф на Комисията са на практика изравнени между трите най-големи европейски политически семейства.

Предстои да видим ще оцелее ли възприетата на предишните европейски избори практика на водещите кандидати. Тя означава, че националините лидери трябва да изберат председателя на Комисията между кандидатите, посочени от политическите групи в Европарламента. Спорно е дали Лисабонският договор ги задължава да направят това. Тази практика има влиятелни опоненти, като например френския президент Еманюел Макрон. Но ако Европейският съвет я отхвърли, рискува евродепутатите да бламират предложения от държавните и правителствените ръководители кандидат.

Кого би номинирал Европейският съвет първично зависи от взаимодействието между двете му водещи държави - Германия и Франция. На германската канцлерка Ангела Меркел остават около две години до края на мандата й, който тя обяви, че ще бъде последен. Приемничката й начело на християндемократите Анегрете Крамп-Каренбауер има да  се пребори за канцлерския пост на следващите федерални избори, които би трябвало да бъдат между август и октомври 2021 г. Не е ясно дали отслабената Меркел ще може да наложи дясноцентристки кандидат за шеф на Комисията, докато Макрон не крие амбициите си за повече власт в Европа.

Тимерманс няма за гърба си правителство, което да го предложи. Неговата Работническа партия претърпя тежко поражение в изборите през 2017 г. и падна до седма политическа сила в парламента със само девет депутати. Но тя беше младши коалиционен партньор на все още управляващия либерал Марк Рюте и Тимерманс беше негов външен министър. Рюте го номинира за сегашната Комисия. Ако шансовете за лявоцентристко мнозинство между евродепутатите и между държавите членки са реални, ще бъде интересно да видим дали Рюте би се отказал от шанса да има холандец на най-високия пост в Брюксел.

Тимерманс е по общо признание отличен администратор, дипломат със солиден опит, несъмнен проевропеец, впечатляващ полиглот, оратор и полемист. Той беше най-одобряваният онлайн участник в дебат на водещите кандидати на европейските политически семейства в Маастрихт, предаван пряко по YouTube.

Най-големите му противници биха били Полша и Унгария, с чиито консервативни правителства той влезе в челен сблъсък по въпроси на върховенството на закона през сегашния си мандат. На него поляците дължат процедурата за лишаване на страната им от членски права, която все още е в ход, а унгарците - дълга поредица от процедури за нарушения.

Отвъд идеологическите особености, либералите изглеждат не по-малко заинтересовани да подкрепят Тимерманс, отколкото кандидата на ЕНП, баварския християндемократ Манфред Вебер, който не участва в маастрихтския дебат. Зависи какви позиции в ЕС биха им предложили единият и другият. Предвид засилените си позиции, те могат и сами да поискат техен човек да оглави Комисията. Макрон не е далече от такава амбиция, а и неведнъж беше писано, че негова фаворитка е датчанката Маргрете Вестагер, сега комисарка по конкуренцията. 

Едно е ясно отсега - с хегемонията на ЕНП на върха на ЕС е свършено. Партията няма как да запази всичките постове, които сега са нейни - на председател на Комисията (Жан-Клод Юнкер), на Европейския парламент (Антонио Таяни) и на Европейския съвет (Доналд Туск). Не бива да се изненадваме, ако махалото се отклони в обратната посока. 

Въпросът е, че, поне на фона на практиката от последните 15 години, е трудно да си представим проевропейско мнозинство в ЕС без ЕНП. Тя може да продължи да бъде част от него, но (не е изключено) - като младши партньор на С и Д. Тенденцията за изравняване на силите на двете най-големи сега групи в Европарламента е очевидна и тя се подсилва от реалната перспектива Фидес, партията на унгарския премиер Виктор Орбан, да напусне ЕНП, след като последната замрази нейното членство. Самият Орбан заплаши с това в своя неотдавнашна реч.

 

Това би могло да означава нова голяма проевропейска коалиция в парламента, но вече - под доминацията на левицата и на либералите, ако дясноцентристите не се изкушат да се заиграят с умерените евроскептици от Европейските консевратори и реформисти. 

Коментари

Колко много вода

в мелницата на Корни!
дедо Ощавко's picture
дедо Ощавко
Ощавен маркиз

Предпутлагам, ЧЕ Европейската

Предпутлагам, ЧЕ Европейската Общност на цивилизовани и /доста високообразовани!/ народи нема да седне и да са плъзне по /МОЧНО РУБЛЬО-ПУТПЛАТЕНАТА!/ Хибридна ШЕЙничка... За да си не пререже Европската шия. И да са сбудне вехтата Кремлин-лубянковска мечтица: "Повеке неразбирателЬство и кров "на Запад" - повеке рубляци от катеричи кожички, хайвер, нефть, газ и ... ружьо - в жоповете на "вечната" РАШИСТАНСКА МАФИЯ... Светът НИ ше и намери цаката. ПУТследният мандатЬ на стогодишен "АврористанЬ" КАПИ путследните си пучи капки. Тъй си мисла.

Left commission president

Важна тема, но за жалост за объркани всички сметки. Проучванията вече се правят, както се има предвид Великобритания. Т.е. общо 751 депутати, с мнозинство от 376 депутати. Левицата (като се включват британските лейбъристи, заради които е "внезапния скок" в подкрепата за ПЕС) е доста назад. Освен това зелените по-скоро клонят към ЕНП.

И Labour Party не е работническа партия (Worker's Party), а Партия на труда. Има съществена разлика.

Внимавайте моля.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията