Article_top

След срещата си с президента Румен Радев папа Франциск произнесе първото си слово на пл. "Атанас Буров". Той говори за България като мост между Изтока и Запада, за братята Кирил и Методий и тяхното дело, за предизвикателствата пред страната ни и демографската зима. Ето и пълния текст, публикуван на www.vaticannews.va.

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Министър председател,

Уважаеми членове на дипломатическия корпус,

Уважаеми представители на българската държавност,

Скъпи братя и сестри,

 Радвам се, че се съм в България, място на среща между различни култури и цивилизации, мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия изток; земя с дълбоко захванати древни християнски корени, подхранващи призванието в полза на сближаването както на регионално ниво, така и с международната общност. Тук различията се считат за възможност, за богатство, при зачитане на специфичните особености, те не са причина за разногласия.

Поздравявам сърдечно държавните власти, като им изказвам благодарност за поканата, която ми отправиха да посетя България. Благодаря на господин Президента за любезните думи, с които се обърна към мен, посрещайки ме на този исторически площад, който носи името на българския държавник Атанас Буров, понесъл строгостта на един режим, неприемащ свободата на мисълта.

Отправям с почтителност моя поздрав към Негово Светейшество патриарх Неофит – с когото ще се срещна след малко, към митрополитите и епископите на Светия Синод и към всички вярващи на българската православна църква. Отправям сърдечен поздрав и към епископите, свещениците, монасите и монахините, и всички членове на католическата църква, които утвърждавам във вярата и окуражавам в техния всекидневен житейски път и християнско свидетелство.

Отправям сърдечен поздрав към християните на другите църковни общности, към членовете на еврейската общност и към верните на исляма; и преутвърждавам  заедно с вас „силното убеждение, че истинските учения на религиите  призовават да оставаме закотвени за ценностите на мира; да подкрепяме ценностите на взаимното опознаване, на човешкото братство  и на общото съжителство“ (Документ за човешкото братство, Абу Даби, 4 февруари 2019 ). Нека се възползваме от гостоприемството на българския народ, за да може всяка религия, призвана да насърчава хармония и съгласие, да спомага за развитието и израстването на такава култура и среда, изцяло пропити с уважение към човешката личност и нейното достойнство, установявайки жизнени връзки между различните култури, реалности и традиции, и отричайки всяко насилие и принуда. По такъв начин ще бъдат победени онези, които с всички средства се стремят да манипулират и да се възползват с определени цели.

Моето днешно посещение възнамерява символично да се свърже с онова, което направи Свети Йоан Павел II през май 2002 г. и се провежда в признателния спомен за присъствието в София, в продължение на близо едно десетилетие, на тогавашния апостолически делегат монс. Анджело Джузепе Ронкали. Той винаги носеше в сърцето си чувства на благодарност и дълбоко уважение към вашия народ, до такава степен, че винаги твърдеше, където и да се намираше, че неговият дом винаги ще бъде отворен за българския брат, без значение дали той е католик или православен. (Проповед от 25 декември 1934). Свети Йоан ХХIII  работи неуморно за насърчаването на братското сътрудничество между всички християни и с Втория Ватикански събор, свикан по негова инициатива, на който той ръководи само първата сесия, даде силен тласък и повлия на развитието на икуменическите отношения.

Именно по следата на тези благоприятни събития, от 1968 г. досега – тоест вече 50 години – официална българска делегация, съставена от най-високи граждански и църковни власти, всяка година идва на посещение във Ватикана, по случай празника на Светите Кирил и Методий. Те евангелизираха славянските народи и бяха в основата на развитието на техния език и култура, и най-вече на богати и трайни резултати на християнско свидетелство и святост.

Да бъдат благословени Светите Кирил и Методий, съпокровители на Европа, които със своите молитви, със своята мисъл и със своя задружен апостолски труд, остават пример за нас и след повече от хилядолетие продължават да са вдъхновители на плодотворен диалог, на хармония, на братска среща между църквите, държавите и народите! Нека техният сияен пример да има много последователи, дори и в наши дни, и да създава нови пътища на мир и съгласие!

Предизвикателствата пред България

Сега, в този исторически момент, 30 години след края на тоталитарния режим, който възпрепятстваше свободата и инициативите, България трябва да се справя с последиците на емиграцията, през последните десетилетия, на повече от два милиона нейни съграждани, напуснали страната в търсене на нови възможности за работа. В същото време България – както и редица други страни от стария континент – трябва да държи сметка за онова, което може да се нарече нова зима: демографската, паднала като ледена завеса над голяма част от Европа, последица от намаленото доверие в бъдещето. Следователно спадът на ражданията, който се прибавя към интензивния миграционен поток, доведе до обезлюдяването и напускането на много села и градове. Освен това България трябва да се справя и с явлението на онези, които искат да влезнат в страната, за да избягат от войни и конфликти, или от бедност, и се стремят да стигнат по всякакъв начин до по-богатите региони на европейския континент, за да намерят нови възможности за съществувание или просто сигурен подслон.

Уважаеми господин Президент,

запознат съм с усилията, с които управниците на страната вече години наред  се стремят да създават условия, при които, най-вече младите хора, да не са принудени да емигрират. Бих искал да ви окуража да продължавате по този път, да полагате всякакви усилия за създаване на благоприятни условия, за да могат младежите да инвестират свежата си енергия и да програмират личното си и семейно бъдеще, намирайки в родината си условията, които ще им позволят достоен живот. А вас, запознати с драмата на емиграцията, си позволявам да посъветвам, според вашата традиция, да не затваряте очите, сърцата и ръцете пред онези, които чукат на вратата.

Мост между Изтока и Запада

 Вашата страна винаги се е отличавала като мост между изтока и запада, способна да благоприятства за срещата между различните култури, етноси, общества и религии, които от векове мирно съжителстват тук. Развитието на България, било то икономическо или гражданско, непременно преминава през признаването и оценяването на тази нейна специфична характеристика. Нека тази земя, граничеща с голямата река Дунав и с бреговете на Черно море, станала плодотворна благодарение на смирения труд на редица поколения и отворена към културния и търговски обмен, интегрирана към Европейския съюз и към солидните връзки с Русия и Турция, да може да предложи на своите чеда надеждно бъдеще.

Нека Господ благослови България, нека я съхрани мирна и гостоприемна, и я направи преуспяваща и щастлива!

 

След срещата си с президента Румен Радев папа Франциск произнесе първото си слово на пл. "Атанас Буров". Той говори за България като мост между Изтока и Запада, за братята Кирил и Методий и тяхното дело, за предизвикателствата пред страната ни и демографската зима. Ето и пълния текст, публикуван на www.vaticannews.va.

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Министър председател,

Уважаеми членове на дипломатическия корпус,

Уважаеми представители на българската държавност,

Скъпи братя и сестри,

 Радвам се, че се съм в България, място на среща между различни култури и цивилизации, мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия изток; земя с дълбоко захванати древни християнски корени, подхранващи призванието в полза на сближаването както на регионално ниво, така и с международната общност. Тук различията се считат за възможност, за богатство, при зачитане на специфичните особености, те не са причина за разногласия.

Поздравявам сърдечно държавните власти, като им изказвам благодарност за поканата, която ми отправиха да посетя България. Благодаря на господин Президента за любезните думи, с които се обърна към мен, посрещайки ме на този исторически площад, който носи името на българския държавник Атанас Буров, понесъл строгостта на един режим, неприемащ свободата на мисълта.

Отправям с почтителност моя поздрав към Негово Светейшество патриарх Неофит – с когото ще се срещна след малко, към митрополитите и епископите на Светия Синод и към всички вярващи на българската православна църква. Отправям сърдечен поздрав и към епископите, свещениците, монасите и монахините, и всички членове на католическата църква, които утвърждавам във вярата и окуражавам в техния всекидневен житейски път и християнско свидетелство.

Отправям сърдечен поздрав към християните на другите църковни общности, към членовете на еврейската общност и към верните на исляма; и преутвърждавам  заедно с вас „силното убеждение, че истинските учения на религиите  призовават да оставаме закотвени за ценностите на мира; да подкрепяме ценностите на взаимното опознаване, на човешкото братство  и на общото съжителство“ (Документ за човешкото братство, Абу Даби, 4 февруари 2019 ). Нека се възползваме от гостоприемството на българския народ, за да може всяка религия, призвана да насърчава хармония и съгласие, да спомага за развитието и израстването на такава култура и среда, изцяло пропити с уважение към човешката личност и нейното достойнство, установявайки жизнени връзки между различните култури, реалности и традиции, и отричайки всяко насилие и принуда. По такъв начин ще бъдат победени онези, които с всички средства се стремят да манипулират и да се възползват с определени цели.

Моето днешно посещение възнамерява символично да се свърже с онова, което направи Свети Йоан Павел II през май 2002 г. и се провежда в признателния спомен за присъствието в София, в продължение на близо едно десетилетие, на тогавашния апостолически делегат монс. Анджело Джузепе Ронкали. Той винаги носеше в сърцето си чувства на благодарност и дълбоко уважение към вашия народ, до такава степен, че винаги твърдеше, където и да се намираше, че неговият дом винаги ще бъде отворен за българския брат, без значение дали той е католик или православен. (Проповед от 25 декември 1934). Свети Йоан ХХIII  работи неуморно за насърчаването на братското сътрудничество между всички християни и с Втория Ватикански събор, свикан по негова инициатива, на който той ръководи само първата сесия, даде силен тласък и повлия на развитието на икуменическите отношения.

Именно по следата на тези благоприятни събития, от 1968 г. досега – тоест вече 50 години – официална българска делегация, съставена от най-високи граждански и църковни власти, всяка година идва на посещение във Ватикана, по случай празника на Светите Кирил и Методий. Те евангелизираха славянските народи и бяха в основата на развитието на техния език и култура, и най-вече на богати и трайни резултати на християнско свидетелство и святост.

Да бъдат благословени Светите Кирил и Методий, съпокровители на Европа, които със своите молитви, със своята мисъл и със своя задружен апостолски труд, остават пример за нас и след повече от хилядолетие продължават да са вдъхновители на плодотворен диалог, на хармония, на братска среща между църквите, държавите и народите! Нека техният сияен пример да има много последователи, дори и в наши дни, и да създава нови пътища на мир и съгласие!

Предизвикателствата пред България

Сега, в този исторически момент, 30 години след края на тоталитарния режим, който възпрепятстваше свободата и инициативите, България трябва да се справя с последиците на емиграцията, през последните десетилетия, на повече от два милиона нейни съграждани, напуснали страната в търсене на нови възможности за работа. В същото време България – както и редица други страни от стария континент – трябва да държи сметка за онова, което може да се нарече нова зима: демографската, паднала като ледена завеса над голяма част от Европа, последица от намаленото доверие в бъдещето. Следователно спадът на ражданията, който се прибавя към интензивния миграционен поток, доведе до обезлюдяването и напускането на много села и градове. Освен това България трябва да се справя и с явлението на онези, които искат да влезнат в страната, за да избягат от войни и конфликти, или от бедност, и се стремят да стигнат по всякакъв начин до по-богатите региони на европейския континент, за да намерят нови възможности за съществувание или просто сигурен подслон.

Уважаеми господин Президент,

запознат съм с усилията, с които управниците на страната вече години наред  се стремят да създават условия, при които, най-вече младите хора, да не са принудени да емигрират. Бих искал да ви окуража да продължавате по този път, да полагате всякакви усилия за създаване на благоприятни условия, за да могат младежите да инвестират свежата си енергия и да програмират личното си и семейно бъдеще, намирайки в родината си условията, които ще им позволят достоен живот. А вас, запознати с драмата на емиграцията, си позволявам да посъветвам, според вашата традиция, да не затваряте очите, сърцата и ръцете пред онези, които чукат на вратата.

Мост между Изтока и Запада

 Вашата страна винаги се е отличавала като мост между изтока и запада, способна да благоприятства за срещата между различните култури, етноси, общества и религии, които от векове мирно съжителстват тук. Развитието на България, било то икономическо или гражданско, непременно преминава през признаването и оценяването на тази нейна специфична характеристика. Нека тази земя, граничеща с голямата река Дунав и с бреговете на Черно море, станала плодотворна благодарение на смирения труд на редица поколения и отворена към културния и търговски обмен, интегрирана към Европейския съюз и към солидните връзки с Русия и Турция, да може да предложи на своите чеда надеждно бъдеще.

Нека Господ благослови България, нека я съхрани мирна и гостоприемна, и я направи преуспяваща и щастлива!

Коментари

Бобо's picture
Бобо
Бобо

Каиша

Нашия Каиш май остана доволен , не е като със Гундяев дето го направи на мишка ....

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията