Article_top

Популисткото правителство на Италия пак събуди призрака на отминалата криза на еврото със закана демонстративно да наруши правилата за финансова дисциплина в зоната на общата валута.

Във вихъра на предизборната си кампания вицепремиерът Матео Салвини, политикът с най-висок рейтинг на “Ботуша”, когото социолозите определят като неформалния лидер на страната, се закани правителството умишлено да раздуе дефицита си над горната граница от 3% от БВП и да увеличи дълга на 140% от БВП от сега малко над 130%.

“Ако има европейски правила, които измъчват континента, то тези правила трябва да бъдат променени”, каза той пред репортери в Рим в сряда. “Не е мое право, а мое задължени да премина отвъд някои европейски ограничения, които измъчват милиони италианци”.

Пазарите реагираха тревожно. Рисковата премия по дългосрочния италиански дълг, т.нар. спред, набъбна до 290 базисни точки (2,9 процентни пункта) в сряда и слезе днес до 275.

Спредът е разликата между доходностите (лихвите) по националните (в случая италианските) и германските облигации (бундове).

Разширяването на спредовете, което в Италия е гарнирано и с рецесия, означава, че на страната става по-трудно да обслужва публичния си дълг.

В случая на Италия той е над 2 трилиона евро и според в. “Стампа” е третият по големина в света. Съотношението му с БВП е второто най-високо в ЕС след гръцкото.

Управителят на италианската централна банка Игнацио Виско изрази тревога, че предизборното говорене на популиста Салвини, лидер на крайнодясната “Лига”, може да извади нещата от контрол и да върне за дни спредовете до критичните нива от 570 точки от кризисната 2011 година.

Тогава Италия беше на косъм да изпадне в положението на Гърция. Това би поставило на карта самото съществуване на единната валута, защото става дума за третата по големина икономика в нея.

Салвини се вижда като неформален лидер на бъдещ алианс от антиевропейски и евроскептични партии, които се надяват след изборите за Европейски парламент другата седмица да установят нов ред в ЕС, приключвайки със сегашните му правила и договорености и връщайки власт от Брюксел в националните столици.

Негови съмишленици са крайнодясната опозиционна лидерка Марин Льо Пен във Франция, австрийският вицеканцлер Ханс-Кристиан Щрахе, Ярослав Качински, председател на управляващите консерватори от “Право и справедливост” в Полша.

"Съотношението на (италианския) публичен дълг към БВП вероятно ще продължи расте и най-накрая ще се окаже неустойчиво” (т.е. невъзможност на държавата да плаща дълга си- б.а.), коментира за платформата “Бизнес инсайдър” Джак Алън, анализатор от “Кепитъл Икъномикс”. "Това би бил по-голям проблем от предишната криза на еврозоната и може още веднъж да заплаши самата единна валута”.

Икономистите Джон Хигинс и Адам Хойс, колеги на Алън, се съгласяват:

"МВФ изрази тревога за високата задлъжнялост на страната и от опасността тя да предизвика нова криза на суверенните дългове в еврозоната. Вярно е, че гръцкият правителствен дълг като процент от БВП е по-висок от този на Италия, но за разлика от Италия съотношението дълг-БВП на Гърция е по низходяща траектория и гръцкият дълг беше преструктуриран при много по-изгодни условия отколкото предполага италианският. Още повече, италианският дълг е много по-голям в абсолютна стойност и представлява много по-голяма системна заплаха за еврозоната като цяло”.

В очевиден опит да потуши тревогата вицепремиерът Луиджи ди Майо, коалиционен партньор на Салвини и лидер на антиелитисткото Движение “5 звезди” заяви днес пред медиите, че партията му в никакъв случай няма да гласува за ново надуване на дълга и дефицита.

"Темата не са нито спредът сам по себе си, нито 3-те процента. Темата е, че искаш да преминеш 3-те процента, като увеличаваш публичния дълг”, каза Ди Майо, цитиран от италианската агенция АНСА.“Впрочем, казвам го ясно: “5 звезди” никога няма да гласува за закон за бюджета, който увеличава публичния дълг”.

“Проблемът с Пакта за стабилност и растеж (правилата за публичните финанси на ЕС - б.а.) не е, че е твърде строг и ограничава правителствата - проблемът е в точно обратното, пактът твърде често не се спазва”, коментира за Клуб Z българският икономист Георги Ангелов. “Италия е типичен пример за това. С този огромен дълг Италия е в стагнация вече повече от две десетилетия и вероятността от криза е висока, особено при липсата на желание да се вземат мерки от страна на италианското правителство”, добави той.

“В същото време, Италия е с огромен дълг (многократно по-висок от Гърция) и никой в Европа няма желание да го плаща - това ще поражда противоречия между еврозоната и Италия”, каза Ангелов. “Но еврозоната вече премина през подобни проблеми с Гърция и в някаква степен е по-подготвена за подобна криза. Засега това, което спасява Италия са рекордно ниските лихви на ЕЦБ, които ще продължат поне до следващата година. След това ще стане трудно за Италия”.

Запитан, приема ли аргумента на Салвини, че Италия за разлика от Гърция не заплашва еврото, защото по-голямата част от дълга й е към италиански банки, Ангелов отговори:

“Около 700 милиарда от дълга се държи от чужди инвеститори, което е много повече от целия дълг на Гърция. Но проблем е и дългът държан от италиански банки - те получават финансиране от ЕЦБ, което е обезпечено с италиански дълг, така че ЕЦБ поема риск”.

В края на миналата година Италия се размина на косъм с процедура за наднормен дефицит, след като се договори с Европейската комисия за дефицит от 2,04% от БВП при първоначален план на правителството да утрои дефицита до 2,4% от БВП.

Аргументите на Рим, че по-големите държавни разходи ще стимулират икономиката и ще ускорят растежа, не се оправдаха. От края на миналата година страната е в рецесия.

Правителството продължава да настоява, че догодина ще свие публичния дефицит до 2% от БВП, но МВФ и Европейската комисдия го виждат като съответно 3,4% и 3,5% от БВП. Що се отнася до публичния дълг правителството се надява да го задържи на нивото на 131,5% от БВП, докато МВФ и Брюксел предвиждат той да е равен на съответно 134,1% и 135,2% от БВП.

 

Популисткото правителство на Италия пак събуди призрака на отминалата криза на еврото със закана демонстративно да наруши правилата за финансова дисциплина в зоната на общата валута.

Във вихъра на предизборната си кампания вицепремиерът Матео Салвини, политикът с най-висок рейтинг на “Ботуша”, когото социолозите определят като неформалния лидер на страната, се закани правителството умишлено да раздуе дефицита си над горната граница от 3% от БВП и да увеличи дълга на 140% от БВП от сега малко над 130%.

“Ако има европейски правила, които измъчват континента, то тези правила трябва да бъдат променени”, каза той пред репортери в Рим в сряда. “Не е мое право, а мое задължени да премина отвъд някои европейски ограничения, които измъчват милиони италианци”.

Пазарите реагираха тревожно. Рисковата премия по дългосрочния италиански дълг, т.нар. спред, набъбна до 290 базисни точки (2,9 процентни пункта) в сряда и слезе днес до 275.

Спредът е разликата между доходностите (лихвите) по националните (в случая италианските) и германските облигации (бундове).

Разширяването на спредовете, което в Италия е гарнирано и с рецесия, означава, че на страната става по-трудно да обслужва публичния си дълг.

В случая на Италия той е над 2 трилиона евро и според в. “Стампа” е третият по големина в света. Съотношението му с БВП е второто най-високо в ЕС след гръцкото.

Управителят на италианската централна банка Игнацио Виско изрази тревога, че предизборното говорене на популиста Салвини, лидер на крайнодясната “Лига”, може да извади нещата от контрол и да върне за дни спредовете до критичните нива от 570 точки от кризисната 2011 година.

Тогава Италия беше на косъм да изпадне в положението на Гърция. Това би поставило на карта самото съществуване на единната валута, защото става дума за третата по големина икономика в нея.

Салвини се вижда като неформален лидер на бъдещ алианс от антиевропейски и евроскептични партии, които се надяват след изборите за Европейски парламент другата седмица да установят нов ред в ЕС, приключвайки със сегашните му правила и договорености и връщайки власт от Брюксел в националните столици.

Негови съмишленици са крайнодясната опозиционна лидерка Марин Льо Пен във Франция, австрийският вицеканцлер Ханс-Кристиан Щрахе, Ярослав Качински, председател на управляващите консерватори от “Право и справедливост” в Полша.

"Съотношението на (италианския) публичен дълг към БВП вероятно ще продължи расте и най-накрая ще се окаже неустойчиво” (т.е. невъзможност на държавата да плаща дълга си- б.а.), коментира за платформата “Бизнес инсайдър” Джак Алън, анализатор от “Кепитъл Икъномикс”. "Това би бил по-голям проблем от предишната криза на еврозоната и може още веднъж да заплаши самата единна валута”.

Икономистите Джон Хигинс и Адам Хойс, колеги на Алън, се съгласяват:

"МВФ изрази тревога за високата задлъжнялост на страната и от опасността тя да предизвика нова криза на суверенните дългове в еврозоната. Вярно е, че гръцкият правителствен дълг като процент от БВП е по-висок от този на Италия, но за разлика от Италия съотношението дълг-БВП на Гърция е по низходяща траектория и гръцкият дълг беше преструктуриран при много по-изгодни условия отколкото предполага италианският. Още повече, италианският дълг е много по-голям в абсолютна стойност и представлява много по-голяма системна заплаха за еврозоната като цяло”.

В очевиден опит да потуши тревогата вицепремиерът Луиджи ди Майо, коалиционен партньор на Салвини и лидер на антиелитисткото Движение “5 звезди” заяви днес пред медиите, че партията му в никакъв случай няма да гласува за ново надуване на дълга и дефицита.

"Темата не са нито спредът сам по себе си, нито 3-те процента. Темата е, че искаш да преминеш 3-те процента, като увеличаваш публичния дълг”, каза Ди Майо, цитиран от италианската агенция АНСА.“Впрочем, казвам го ясно: “5 звезди” никога няма да гласува за закон за бюджета, който увеличава публичния дълг”.

“Проблемът с Пакта за стабилност и растеж (правилата за публичните финанси на ЕС - б.а.) не е, че е твърде строг и ограничава правителствата - проблемът е в точно обратното, пактът твърде често не се спазва”, коментира за Клуб Z българският икономист Георги Ангелов. “Италия е типичен пример за това. С този огромен дълг Италия е в стагнация вече повече от две десетилетия и вероятността от криза е висока, особено при липсата на желание да се вземат мерки от страна на италианското правителство”, добави той.

“В същото време, Италия е с огромен дълг (многократно по-висок от Гърция) и никой в Европа няма желание да го плаща - това ще поражда противоречия между еврозоната и Италия”, каза Ангелов. “Но еврозоната вече премина през подобни проблеми с Гърция и в някаква степен е по-подготвена за подобна криза. Засега това, което спасява Италия са рекордно ниските лихви на ЕЦБ, които ще продължат поне до следващата година. След това ще стане трудно за Италия”.

Запитан, приема ли аргумента на Салвини, че Италия за разлика от Гърция не заплашва еврото, защото по-голямата част от дълга й е към италиански банки, Ангелов отговори:

“Около 700 милиарда от дълга се държи от чужди инвеститори, което е много повече от целия дълг на Гърция. Но проблем е и дългът държан от италиански банки - те получават финансиране от ЕЦБ, което е обезпечено с италиански дълг, така че ЕЦБ поема риск”.

В края на миналата година Италия се размина на косъм с процедура за наднормен дефицит, след като се договори с Европейската комисия за дефицит от 2,04% от БВП при първоначален план на правителството да утрои дефицита до 2,4% от БВП.

Аргументите на Рим, че по-големите държавни разходи ще стимулират икономиката и ще ускорят растежа, не се оправдаха. От края на миналата година страната е в рецесия.

Правителството продължава да настоява, че догодина ще свие публичния дефицит до 2% от БВП, но МВФ и Европейската комисдия го виждат като съответно 3,4% и 3,5% от БВП. Що се отнася до публичния дълг правителството се надява да го задържи на нивото на 131,5% от БВП, докато МВФ и Брюксел предвиждат той да е равен на съответно 134,1% и 135,2% от БВП.

Коментари

Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Същността на модерния

Същността на модерния популизъм за мен най-накратко се определя като - Живот на чужд гръб. Всички правила които пречат на това въжделение са еврогейски и соросоидни.
Това се отнася за всички обществени сфери. Естествено, никой не си представя че другите виче вземат мярката на собствения му гръб.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?