Article_top

Предизвикателствата, пред които е изправена България, са сериозни, но не и непреодолими. Единственият шанс да се справим с тях обаче е, като разберем тяхното естество и предприемем конкретни стъпки за преодоляването им навреме. Защото утре ще бъде прекалено късно, прекалено скъпо и прекалено болезнено за цялото общество!

През миналата седмица в Нова Зеландия се случи нещо, което илюстрира мащабите на едно от най-сериозните предизвикателства, пред които е изправен почти целият свят.

По улиците на островната страна излязоха около 50 000 учители с искания за увеличение на заплатите им най-малко с 15%, по-добри условия на труд и по-голямо уважение към професията им. The Guardian отбелязва, че това е пореден учителски протест в страната от края на 2017 г. насам. Засега развръзката остава неясна, защото управляващите не са склонни да удовлетворят претенциите на учителите, които пък, изглежда, не са склонни на компромис.

Новозеландските учители поставят на масата важен и сложен въпрос, на който рано или късно ще трябва да отговори практически всяка държава: какво трябва да се промени, за да стане учителската професия по-привлекателна за младите във време на все по-отворени граници, хиляди възможности за вълнуваща и добре платена работа в частния сектор и растяща несигурност на фона на растяща конкуренция? Като граждани на страна, която от 30 години страда от интензивна емиграция и застаряване на населението, ние имаме пряк интерес да намерим адекватен отговор на този въпрос час по-скоро.

Ситуацията днес

В годините на прехода свикнахме да виждаме само дефицитите и недъзите в родното образование. Те в никакъв случай не са изчезнали, но никой не може да оспори напредъка, който беше постигнат в някои области, например учителските заплати.

Учебната 2007/2008 г. тъкмо е стартирала. Хиляди учители в различни населени места обявяват стачка с призиви за по-високи възнаграждения. Типично по нашенски, вместо да действат задружно, едни учители стачкуват в продължение на няколко седмици, а други преподават, доколкото изобщо може да се говори за нормален учебен процес при такива условия. Въпреки това разделение и въпреки нищожния успех на стачките днес учителите получават значително по-добро заплащане отпреди десетилетие.

През 2007 г. българските учители получаваха брутно месечно възнаграждение от порядъка на 600-700 лв. Стартовата учителска заплата пък беше около 500 лв. Превъртаме лентата с 12 години напред и пред нас се разкрива съвсем различна картина.

След няколко поетапни увеличения на заплатите много учители в страната получават по 1300-1400 лв (и повече с някои бонуси), а стартовото учителско възнаграждение е 920 лв. Средната месечна заплата в сектора на образованието за първото тримесечие на 2019 г. е 1186 лв. спрямо 1208 лв. за всички сектори в цялата страна.

Драстичното увеличение на учителските заплати в рамките на третото правителство на премиера Бойко Борисов повдига логични въпроси. Как така дълго време нямаше пари за по-високи възнаграждения и откъде се появиха те през последните две години? Не можеше ли да си спестим някои неволи и поводи за допълнително разделение във и без това разделеното ни общество с по-бързо вдигане на парите на учителите? Тези и други въпроси в тази посока заслужават адекватни отговори. Независимо от тях обаче фактът си остава: заплатите нараснаха осезаемо и ще продължат да вървят нагоре и през следващата година, тъй като за тази цел управляващите са заложили още 360 милиона лева.

Бързам да подчертая, че по-високите учителски заплати не водят автоматично до по-качествено образование. Заплащането на преподавателите е само една от многото части на сложния образователен пъзел. Въпреки това тяхното увеличение е ключова първа стъпка към подобряване на привлекателността на безценния, но изтощителен във физическо, психическо и емоционално отношение труд на учителите, който все по-рядко съблазнява най-способните млади хора. Хубаво е също да имаме предвид, че днес учителите получават много повече, отколкото преди години, но това не означава, че печелят луди пари – просто преди те получаваха срамно ниски заплати.

Друга стъпка в правилната посока е стумилирането на мотивирани млади хора да следват педагогически специалности, например чрез стипендии. По думите на зам.-министъра на образованието и науката Деница Сачева в момента се обсъжда и възможността бъдещите учители да не плащат такси за обучението си.

Ситуацията утре

Привличането на повече младежи към учителската професия не е опция, а необходимост, защото до 7-8 години се очаква да се пенсионират над 40% от българските учители. Освен че правят професията по-привлекателна, по-високите заплати осигуряват спокойствие на учителите и им позволяват да се възползват от многобройните ресурси за самоподготовка, които са налични онлайн и офлайн. Няма как да очакваме от един учител да бъде на желаната висота всеки ден, когато, за да води достоен живот, трябва да дава частни уроци или да съчетава преподаването с почасова работа.

За разлика отпреди няколко десетилетия, когато учениците са имали ограничен достъп до информация и източници на развлечение, през 2019 г. много от тях са на един телефон разстояние от тонове видео уроци, лекции, тестове, електронни книги, филми и музика. На този фон професионалното усъвършенстване е задължително за всички учители, които искат да са в крак с новите технологии и да могат да задържат вниманието на учениците в час. Колкото по-компетентни и любознателни са учителите, толкова по-големи шансове имат те да затвърждават у учениците ценности като отговорност, почтеност и трудолюбие и да им помагат да изграждат добри навици.

И като казвам, че учителите трябва да се обучават през цялата си кариера, имам предвид, че трябва да се обучават действително, а не формално. През последните години думата „обучение“ стана доста модерна у нас главно покрай стимулирането на учителите да повишават квалификацията си чрез придобиването на по-високи степени и преминаването през обучения с кредити. В това няма нищо лошо. Проблемът е, че обученията за учители се превърнаха в бизнес и игра на колективно заблуждаване, в която често всички се смятат за победители, но накрая се оказват губещи: учителите, защото инвестират време и пари, но не научават кой знае какво; инспекторите, министрите и обучителите, защото провеждат обучения, които не водят до подобряване на преподаването в българските училища; и учениците и родителите, които не получават от учебния процес качеството, което заслужават.

Ако искаме в бъдеще в България учители да стават не хора, които не знаят какво искат да правят с живота си, а такива, които имат нужните ценности, знания и умения, трябва да осигурим на учителите стимулиращи условия на работа отвъд добрата заплата.

Първо, учителите трябва да бъдат повече учители и по-малко администратори. С други думи, колкото по-малко време губят в попълване на дневници и формуляри, с толкова повече време ще разполагат да планират уроците си, да търсят допълнителна информация и да подготвят интересни упражнения за учениците.

Второ, учителите трябва да имат свободата да избират как да работят. Трудът им би трябвало да се оценява не според това как и кога са изнесли даден урок, а според това доколко учениците притежават заложения набор от знания и умения за съответния клас в края на учебната година. Важно уточнение: автоматичното обвиняване на учителите за слабите оценки в края на срока или учебната година или на матурите и другите изпити, което е масова практика днес, води единствено до изкуственото им завишаване. Учителите избират да го направят, за да си спестят излишни мъки. Да, трябва да продължим да изискваме резултати от учителите, но също е желателно да разберем, че ниските резултати на един или друг ученик невинаги са знак за несвършена работа от учителя. Нужен е механизъм за балансирано оценяване на работата на учителите, който взема под внимание всички особености на учебния процес.

Трето, учителите могат да разгърнат пълния си потенциал, да поддържат мотивацията си в дългосрочен план и да постигат желаните резултати само когато разполагат с адекватни ресурси. Елементарен пример: дори най-креативният учител на света не може да покаже колко вълнуващи могат да бъдат области на познанието като химия и биология, ако през годините не може да проведе и един учебен час в модерна лаборатория.

Не на последно място по значение, ако искаме след години да има кой да преподава на децата ни, трябва възможно най-скоро да си върнем уважението към личността на учителя. През последните три десетилетия престижът на професията стигна плашещо ниски нива в България. Това се вижда както от обидната и подигравателна нотка, която носи думата „даскал“, така и от популярната тук представа за учителите като хора, които само мрънкат за пари. Желателно е да проумеем, че работата на учителя не е да пише (незаслужени) шестици на учениците и да запълва пропуски във възпитанието им, а да запалва искрицата у тях и да ги насърчава да развиват заложбите си. Както заяви през май министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред гостите на конкурса „Учител на годината“:

„Важно е да давате знание, но още по-важно е да научите децата да учат през целия си живот.“

По-високите заплати, по-добрите условия на труд, по-голямата свобода в класната стая и по-голямото уважение към учителската професия ще увеличат интереса към нея сред младите. Това ще доведе до по-голяма конкуренция, която пък ще стимулира преподавателите да се развиват постоянно, защото, ако не го правят, ще знаят, че могат да загубят работата си. По-голямата мотивация на учителите пък съвсем естествено ще доведе до подобряване на нивото на преподаване, а оттам и на учебния процес в по-широк план.

(Несъществуващият) избор

Според The Guardian правителството на споменатата по-рано Нова Зеландия опитва да се справи с недостига на учители, като наема такива от Великобритания и Австралия. В това отношение Нова Зеландия е облагодетелствана, тъй като може да набира учители от англоговорящите страни, както и такива с различен майчин език, но перфектен английски. В България нямаме тази опция, но дори и да я имахме, надали щеше да сработи, имайки предвид негативното отношение на някои групи в обществото ни към имигрантите.

За да се радваме на надеждно здравеопазване, справедливо правосъдие и стабилна икономика, ние се нуждаем от работеща и гъвкава образователна система. За да имаме такава система, се нуждаем от способни и всеотдайни учители в цялата страна. А за да имаме такива учители утре, трябва да започнем да ги търсим и обучаваме още днес.

В България често изтъкваме проблема с ниската раждаемост, но ако не вземем спешни мерки за подготовката на хиляди нови учители, рискуваме да се озовем в ситуация, в която имаме ученици, но нямаме учители.

А тази гледка надали ще е по-малко потискаща от пустеещи училища.

----

Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Предизвикателствата, пред които е изправена България, са сериозни, но не и непреодолими. Единственият шанс да се справим с тях обаче е, като разберем тяхното естество и предприемем конкретни стъпки за преодоляването им навреме. Защото утре ще бъде прекалено късно, прекалено скъпо и прекалено болезнено за цялото общество!

През миналата седмица в Нова Зеландия се случи нещо, което илюстрира мащабите на едно от най-сериозните предизвикателства, пред които е изправен почти целият свят.

По улиците на островната страна излязоха около 50 000 учители с искания за увеличение на заплатите им най-малко с 15%, по-добри условия на труд и по-голямо уважение към професията им. The Guardian отбелязва, че това е пореден учителски протест в страната от края на 2017 г. насам. Засега развръзката остава неясна, защото управляващите не са склонни да удовлетворят претенциите на учителите, които пък, изглежда, не са склонни на компромис.

Новозеландските учители поставят на масата важен и сложен въпрос, на който рано или късно ще трябва да отговори практически всяка държава: какво трябва да се промени, за да стане учителската професия по-привлекателна за младите във време на все по-отворени граници, хиляди възможности за вълнуваща и добре платена работа в частния сектор и растяща несигурност на фона на растяща конкуренция? Като граждани на страна, която от 30 години страда от интензивна емиграция и застаряване на населението, ние имаме пряк интерес да намерим адекватен отговор на този въпрос час по-скоро.

Ситуацията днес

В годините на прехода свикнахме да виждаме само дефицитите и недъзите в родното образование. Те в никакъв случай не са изчезнали, но никой не може да оспори напредъка, който беше постигнат в някои области, например учителските заплати.

Учебната 2007/2008 г. тъкмо е стартирала. Хиляди учители в различни населени места обявяват стачка с призиви за по-високи възнаграждения. Типично по нашенски, вместо да действат задружно, едни учители стачкуват в продължение на няколко седмици, а други преподават, доколкото изобщо може да се говори за нормален учебен процес при такива условия. Въпреки това разделение и въпреки нищожния успех на стачките днес учителите получават значително по-добро заплащане отпреди десетилетие.

През 2007 г. българските учители получаваха брутно месечно възнаграждение от порядъка на 600-700 лв. Стартовата учителска заплата пък беше около 500 лв. Превъртаме лентата с 12 години напред и пред нас се разкрива съвсем различна картина.

След няколко поетапни увеличения на заплатите много учители в страната получават по 1300-1400 лв (и повече с някои бонуси), а стартовото учителско възнаграждение е 920 лв. Средната месечна заплата в сектора на образованието за първото тримесечие на 2019 г. е 1186 лв. спрямо 1208 лв. за всички сектори в цялата страна.

Драстичното увеличение на учителските заплати в рамките на третото правителство на премиера Бойко Борисов повдига логични въпроси. Как така дълго време нямаше пари за по-високи възнаграждения и откъде се появиха те през последните две години? Не можеше ли да си спестим някои неволи и поводи за допълнително разделение във и без това разделеното ни общество с по-бързо вдигане на парите на учителите? Тези и други въпроси в тази посока заслужават адекватни отговори. Независимо от тях обаче фактът си остава: заплатите нараснаха осезаемо и ще продължат да вървят нагоре и през следващата година, тъй като за тази цел управляващите са заложили още 360 милиона лева.

Бързам да подчертая, че по-високите учителски заплати не водят автоматично до по-качествено образование. Заплащането на преподавателите е само една от многото части на сложния образователен пъзел. Въпреки това тяхното увеличение е ключова първа стъпка към подобряване на привлекателността на безценния, но изтощителен във физическо, психическо и емоционално отношение труд на учителите, който все по-рядко съблазнява най-способните млади хора. Хубаво е също да имаме предвид, че днес учителите получават много повече, отколкото преди години, но това не означава, че печелят луди пари – просто преди те получаваха срамно ниски заплати.

Друга стъпка в правилната посока е стумилирането на мотивирани млади хора да следват педагогически специалности, например чрез стипендии. По думите на зам.-министъра на образованието и науката Деница Сачева в момента се обсъжда и възможността бъдещите учители да не плащат такси за обучението си.

Ситуацията утре

Привличането на повече младежи към учителската професия не е опция, а необходимост, защото до 7-8 години се очаква да се пенсионират над 40% от българските учители. Освен че правят професията по-привлекателна, по-високите заплати осигуряват спокойствие на учителите и им позволяват да се възползват от многобройните ресурси за самоподготовка, които са налични онлайн и офлайн. Няма как да очакваме от един учител да бъде на желаната висота всеки ден, когато, за да води достоен живот, трябва да дава частни уроци или да съчетава преподаването с почасова работа.

За разлика отпреди няколко десетилетия, когато учениците са имали ограничен достъп до информация и източници на развлечение, през 2019 г. много от тях са на един телефон разстояние от тонове видео уроци, лекции, тестове, електронни книги, филми и музика. На този фон професионалното усъвършенстване е задължително за всички учители, които искат да са в крак с новите технологии и да могат да задържат вниманието на учениците в час. Колкото по-компетентни и любознателни са учителите, толкова по-големи шансове имат те да затвърждават у учениците ценности като отговорност, почтеност и трудолюбие и да им помагат да изграждат добри навици.

И като казвам, че учителите трябва да се обучават през цялата си кариера, имам предвид, че трябва да се обучават действително, а не формално. През последните години думата „обучение“ стана доста модерна у нас главно покрай стимулирането на учителите да повишават квалификацията си чрез придобиването на по-високи степени и преминаването през обучения с кредити. В това няма нищо лошо. Проблемът е, че обученията за учители се превърнаха в бизнес и игра на колективно заблуждаване, в която често всички се смятат за победители, но накрая се оказват губещи: учителите, защото инвестират време и пари, но не научават кой знае какво; инспекторите, министрите и обучителите, защото провеждат обучения, които не водят до подобряване на преподаването в българските училища; и учениците и родителите, които не получават от учебния процес качеството, което заслужават.

Ако искаме в бъдеще в България учители да стават не хора, които не знаят какво искат да правят с живота си, а такива, които имат нужните ценности, знания и умения, трябва да осигурим на учителите стимулиращи условия на работа отвъд добрата заплата.

Първо, учителите трябва да бъдат повече учители и по-малко администратори. С други думи, колкото по-малко време губят в попълване на дневници и формуляри, с толкова повече време ще разполагат да планират уроците си, да търсят допълнителна информация и да подготвят интересни упражнения за учениците.

Второ, учителите трябва да имат свободата да избират как да работят. Трудът им би трябвало да се оценява не според това как и кога са изнесли даден урок, а според това доколко учениците притежават заложения набор от знания и умения за съответния клас в края на учебната година. Важно уточнение: автоматичното обвиняване на учителите за слабите оценки в края на срока или учебната година или на матурите и другите изпити, което е масова практика днес, води единствено до изкуственото им завишаване. Учителите избират да го направят, за да си спестят излишни мъки. Да, трябва да продължим да изискваме резултати от учителите, но също е желателно да разберем, че ниските резултати на един или друг ученик невинаги са знак за несвършена работа от учителя. Нужен е механизъм за балансирано оценяване на работата на учителите, който взема под внимание всички особености на учебния процес.

Трето, учителите могат да разгърнат пълния си потенциал, да поддържат мотивацията си в дългосрочен план и да постигат желаните резултати само когато разполагат с адекватни ресурси. Елементарен пример: дори най-креативният учител на света не може да покаже колко вълнуващи могат да бъдат области на познанието като химия и биология, ако през годините не може да проведе и един учебен час в модерна лаборатория.

Не на последно място по значение, ако искаме след години да има кой да преподава на децата ни, трябва възможно най-скоро да си върнем уважението към личността на учителя. През последните три десетилетия престижът на професията стигна плашещо ниски нива в България. Това се вижда както от обидната и подигравателна нотка, която носи думата „даскал“, така и от популярната тук представа за учителите като хора, които само мрънкат за пари. Желателно е да проумеем, че работата на учителя не е да пише (незаслужени) шестици на учениците и да запълва пропуски във възпитанието им, а да запалва искрицата у тях и да ги насърчава да развиват заложбите си. Както заяви през май министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред гостите на конкурса „Учител на годината“:

„Важно е да давате знание, но още по-важно е да научите децата да учат през целия си живот.“

По-високите заплати, по-добрите условия на труд, по-голямата свобода в класната стая и по-голямото уважение към учителската професия ще увеличат интереса към нея сред младите. Това ще доведе до по-голяма конкуренция, която пък ще стимулира преподавателите да се развиват постоянно, защото, ако не го правят, ще знаят, че могат да загубят работата си. По-голямата мотивация на учителите пък съвсем естествено ще доведе до подобряване на нивото на преподаване, а оттам и на учебния процес в по-широк план.

(Несъществуващият) избор

Според The Guardian правителството на споменатата по-рано Нова Зеландия опитва да се справи с недостига на учители, като наема такива от Великобритания и Австралия. В това отношение Нова Зеландия е облагодетелствана, тъй като може да набира учители от англоговорящите страни, както и такива с различен майчин език, но перфектен английски. В България нямаме тази опция, но дори и да я имахме, надали щеше да сработи, имайки предвид негативното отношение на някои групи в обществото ни към имигрантите.

За да се радваме на надеждно здравеопазване, справедливо правосъдие и стабилна икономика, ние се нуждаем от работеща и гъвкава образователна система. За да имаме такава система, се нуждаем от способни и всеотдайни учители в цялата страна. А за да имаме такива учители утре, трябва да започнем да ги търсим и обучаваме още днес.

В България често изтъкваме проблема с ниската раждаемост, но ако не вземем спешни мерки за подготовката на хиляди нови учители, рискуваме да се озовем в ситуация, в която имаме ученици, но нямаме учители.

А тази гледка надали ще е по-малко потискаща от пустеещи училища.

----

Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Not-Independent Observer's picture
Not-Independent...
Not-independent-observer

няма проблем с привличането на кандидати за учители

За сведение-няма дефицит на учители, и няма проблем с младите хора в сектора. Не търсете проблем, какъв НЯМА. Днес има драстичен демографски спад-децата са ТРИ пъти по-малко, отколкото по-времето на Тодор Живков-преди 1989г, но учителите са поне 2 , и повече пъти повече. Няма деца, а има много учители(мантрата с малкото учители е просто невярна). Предвид намалелия брой на децата пенсионирането на учители в бъдеще изобщо не е проблем, даже може да се отвори и темата табу-за съкращения на учители-необясним е голевия брой на учителите, сравнено с бройката отпреди 1989г, като има драстичен демографски спад. Нужна е РЕФОРМА от образованието, например и далеч не само: 1. Въвеждане на ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН КОНКУРС за постъпване като учител. Днес назначенията са безконкурсни, непрозрачни, и е въпрос и на връзки. Директорите имат непрозрачната свобода по субективно усмотрение да определят кой да назначат. Има софийски училища, където на обявено работно място кандидатстват над 20 кандидати(мантрата ,че нямало кандидати отново се оказва неистина-въпрос на борба, и...връзки е да те назначат) и е въпрос на връзки, познанства или директорски субективизъм назначението. В целия публичен сектор има конкурси-вече с конкурс се става чиновник в администрацията, полицай, военен, съдия се става с конкурс, дори за да станеш дипломат-ходиш на конкурс, за да постъпиш като преподавател в Университет-ходиш на конкурс, но не-в средното облразование продължава връзкарското безконкурсие. Трябва да има конкурси за всяка едно позиция в средното образование, конкурс под формата на изпит по специалността, а не субективен разговор, и който се представи най-добре на изпитния конкурс той да бъде назначаван. 2. Да се премахне ненужния 12-ти клас. Така ще има нужда от по-малко учители, с този 12-ти клас се създава изкуствена заетост на учителите, но се краде 1 година на пълнолетни лица. Лица на 19, дори 20 години нямат място в училище-те трябва или да работят, или учат в университет-по избор. Че лице на 19 години може вече да има собствени деца, а го карат да ходи на училище с ъс седемгодишните. Образованието на запад масово приключва на 16-17 години. После отиваш в университет, на 20 години на запад си завдършил вече университет. В България-Ако през януари си бил на 7 години, и същата година те запишат първи клас, това показва,,че като станеш 12-ти клас втория срок ти ще си на 20 години!!! И тези хора са държани в училищата. 3. Нужна е система на атестация на учителите-под формата на изпит. Държавата увеличи заплатите(учител получава повече от преподавател в държавен университет) и държавата следва да следи за качеството на работа и знанията на учителите-като ги атестира ежегодно , под формата на изпит. ПРЕДЛАГАМ-на ученическите матури да бъдат изпитвани-с цел атестация и учителите, и проверяващия да не знае зали проверява работата на учител или ученик. При слаба оценка да следва дисциплинарно уволнение(и връщане на заплатите )-поради некомпетентност, при висока оценка да се сключва трудов договор и за следващата година. Подготвения не се страхува от изпит. Изпитът е важен, защото в педагогическите специалности се влиза с тройка-или дори и без никакъв изпит, и затова е редно чрез ежегоден изпит учителят да доказва знанията си. Редно е учителите да са подготвени, а не защото някой е представил диплом да се предполага,че има знанията. Знанията се доказват И на атестационен изпит-ежегодно.

Елате и станете учител

Уважаеми младежо Пенев,
Сигурно пишете чудесни курсови и дипломни работи, защото сте грамотен по отношение на текста. Но сте далеч от голяма част от истината за нашата професия, а вземате отношение по нея в публичното пространство.
Аз съм участник в голямата стачка на учителите. Помня демагогията на управляващите (тогава и сега): "обещаваме два пъти по-голяма (бъдеща брутна) учителска заплата в сравнение със сегашната (нетна)." Имате ли икономически познания? Знаете ли какво е инфлация, която впрочем може да се изчислява предварително?... Освен това не ми казвайте колко трябва ОЩЕ да се образова учителят, който, ако е от моето поколение, знае в пъти повече от младите хора, опитващи се да упражняват учителството, защото ние сме били подбирани още във ВУЗ-овете - борили сме се по 20 човека за едно студентско място, а и сме възпитани да се самоусъвършенстваме постоянно - без програми за 1-2 години с рекламно високи заплати.
Лошото и нетърпимото сега е отношението на РОДИТЕЛИТЕ към нас, а то е продиктувано от много по-дълбоки социални причини, отколкото са видените от Вас. Няма как човекът, учещ на родолюбие, математически способности, на познания за Вселената и пр. да бъде разбран, уважаван, ценен в едно консуматорско общество, в което РОДИТЕЛЯТ с личния си пример показва на детето си колко този учител е неуспял, незначителен и длъжен към детето му човек, как учителят е просто обслужващ персонал, който заради хляба си ("да ни бъде благодарен!") ще търпи всички унижения от нас. Родителят, който показва на детето си как се заобикалят законите и правилата. Информирайте се как ежедневно при директорите идват такива родители - банкери, лекари, адвокати... до всякакви други надолу и нагоре по йерархията, как се въртят телефони... за да се притиска учителят и да бъде тормозен за всяко свое професионално решение.
Не, няма да стане привлекателна тази професия с такова отношение и такива политики! Младите хора днес искат да работят, но и да знаят защо го правят. Те унижение не търпят! А заплатите на способните от тях са все пак 2-3-4 пъти по-високи от учителските, и нека!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията