Едно напред, две назад. Така най-общо може да се опише резултатът от проведеното днес заседание на комисията по регионална политика в парламента, на което бяха разгледани спорните изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Все пак, след дълги години борба, излезе и нещо като на пръв поглед добра новина, но на втори - повдигаща повече въпроси, отколкото даваща отговори за любителите на природосъобразния туризъм. Решено бе дивото къмпингуване да бъде регулирано. Оттеглени от самите вносители бяха и определяните като „скандални“ текстове, засягащи строителството в зони с дюни. Оттеглени заради лоша юридическа формулировка бяха и някои добри предложения. Останаха обаче непосилните за физически лица глоби за поставяне на палатка или шатра върху дюна. Като депутатите... изпуснаха да запишат забрани върху на практика най-важната дюна - тази, от която се зараждат всички останали.

След години наред неуспешни опити за регулация на природосъобразния туризъм, днес най-сетне бе направена първа крачка. Възприе се предложението на Искрен Веселинов (ВМРО/Обединени патриоти) да се обособят специални места за свободно разполагане на палатки, кемпери и каравани, като се осигурят и обекти като пейки, маси, беседки, чешми, информационни табели и др. Тези места няма да бъдат категоризирани като къмпинги по смисъла на Закона за туризма.

За целта в тримесечен срок от обнародването на измененията трябва да бъде издадена и наредба, която да конкретизира реда, по който ще се обособяват местата за диво къмпингуване. Пред Клуб Z Веселинов коментира, че в тях трябва да бъдат включени определените като плажове за природосъобразен туризъм Иракли, Карадере и Корал. Дали това ще стане обаче – отговорността вече бе прехвърлена към изпълнителната власт и по-специално – към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което бе определено като водещо в процеса.

Представителите на Министерство на туризма приветстваха това решение. Оттам не успяха да се справят с въпроса с къмпингуването, въпреки създаваните под шапката на Николина Ангелкова работни групи за целта. Изведнъж, покрай обсъжданията на ЗУЧК, от ведомството заявиха, че не е тяхна работа да се занимават с дивото къмпингуване, а само с обектите, категоризирани по закона като туристически и поискаха други министерства да вземат отношение.

„Не оспорваме целесъобразността на това да се оформят къмпинги. Имаме лош опит с регламентирането. Една от причините е кой определя кои ще са тези имоти, в които ще има свободно къмпингуване. Нека да преценим дали къмпирането ще е само за територията на морския бряг. Най-малка е ролята на министъра на туризма. Говорим за нещо, което е по-скоро с устройствен елемент“, заяви заместничката на Ангелкова Ирена Георгиева.

МТ в крайна сметка се отърва, но пък изказването на Георгиева постави и друг въпрос – тъй като ЗУЧК е специализиран закон, регулацията само за територията на плажовете ли ще се прилага, защото къмпингуване има и на други места в страната. И най-вече: незаконно ли ще се счита, ако разпънем палатка до някой язовир или паркираме кемпера си на паркинг - щом това не е изрично посочено като място за целта.

По думите на Веселинов, освен на Иракли, Корал и Карадере, общините също трябва да определят места за къмпингуване. До момента това е направила само Община Шабла и моделът се прилагаше успешно. Повечето черноморски общини обаче дори предприемат гонения спрямо любителите на палатките – измислят рестриктивни текстове в наредбите си за опазване на обществения ред, някои от които вече паднаха във Върховния административен съд. Община Царево например изисква разрешение от главния архитект на общината за разполагане на палатка – равносилно на поставяне на доста по-сериозен обект. Председателят на комисията обаче е скептичен, че местната власт може да бъде задължена да определя места за къмпингуване. 

Природозащитничката от инициативата „Да спасим Карадере“ Люба Батембергска отбеляза, че сега голяма част от земите край дивите плажове, в т.ч. определените за природосъобразен туризъм, са частна собственост – вече окрупнени малки парцели с цел застрояване и ако се обособяват подобни места за къмпингуване, то трябва да се планира процесът изцяло – в това число да се обезщетят собствениците въпросните имоти. 

„Или МРРБ ще успее да обособи такива места и може би ще му трябва подкрепа от Народното събрание, ако се наложат нови промени в ЗУЧК, или ще се провали. Но ако се провали – ще постави цял туристически сегмент извън закона и той ще е принуден да се изнесе в чужбина“, коментира тя пред Клуб Z.

На принципа на „моркова и тоягата“ Веселинов предлага и глоби за поставяне на кемпер, палатка и пр. извън обособените места - от 500 лв. до 1000 лв. за първо нарушение, а за повторно – 1500 лв. до 3000 лв. Въпросните глоби обаче щели да влязат в сила година след приемането на правилата. 

От ГЕРБ дадоха заявка, че ще подкрепят предложението за регулиране на дивото къмпингуване и в зала, което, поне засега, дава гаранция, че то ще бъде окончателно прието.

Оттеглени бяха голяма част от „мракобесните“ текстове, предлагани от депутати от НФСБ, като: петцифрени глоби за поставяне на палатка на Иракли, Карадере и Корал например. Христиан Митев оттегли и друго свое предложение, което предизвика много брожения – противоречивото: „строителството в тях (дюни) да се разрешава, само ако с проекта на подробния устройствен план и инвестиционния проект е предвидено тяхното опазване и съхраняване“. В последствие самият Митев посочи, че не е имал предвид строителство върху дюни, което принципно е забранено със закон, а строителство в зони с дюни. Но даде заявка, че ще внесе ново законово изменение в тази посока, след като прецизира текстовете.

Останаха солените глоби за разполагане на шатри, палатки и преминаване с превозно средство през дюните. Но оказа се, депутатите, изброявайки видовете дюни, са изпуснали един, може би най-важният – ембрионалните дюни - в основата на останалите.

„Представата, че ембрионалните дюни не са дюни с растителност не е вярно. Който ще издава актове по този закон трябва да разпознава дюните – общините трябва да си назначат ботаници“, посочи Тома Белев (Асоциация на парковете в България). 

"Депутатите приеха да разрешат на гражданите да ходят с леки коли, багери или БТР до плажовете, дюните, осторовите, дамбите и лагуните", допълни в последствие след края на заседанието Белев.

Трябва да се отбележи още, че на малко плажове в България дюните са обозначени, заградени и пр. Така всеки, който несъзнателно разпъне шатра там например - вече е глобен.

Оттеглени бяха и някои иначе добри предложения, в случая на Валери Симеонов - да се гарантира равнопоставеност като качество между свободната за плажуване зона и платената. Публична тайна е, че сега летовниците, които не желаят да плащат за шезлонг и чадър, биват „забутани“ на най-неприветливите места. Причината за оттеглянето се оказа формулировката на предложението. 

Отхвърлена бе и друга идея на Симеонов – да се спре продажбата на готвена храна на плажовете и да се разрешат само пакетираните и бутилирани стоки.

„Шкембе чорба, чевермета се въртят на пясъка, таратори – всичко“, мотивира се лидерът на НФСБ.

Но предложението не мина. 

На днешното доста "хаотично" заседание се стигна и до куриози. Оказа се, от екоминистерството са прокарали чрез депутати изменения в Закона за управление на отпадъците като преходни и заключителни разпоредби в ЗУЧК. Въпросното изменение представлява наименования на вещества и цитиране на европейски регламенти, което предизвика депутата Никола Динков да възкликне, че не разбира 90% от това, което му предлагат да гласува. Дора Янкова (БСП) възрази парламентът за пореден път да се превръща в  "пощенска кутия" и "гълъб" на Министерския съвет. Въпреки това явно останалите народни избраници бяха разбрали сложните "формули", защото приеха измененията.