В разгара на летния сезон, докато всички са на море, министърът на туризма Николина Ангелкова се опитва да прокара законови изменения, с които на практика ще бъде забранено разполагането на палатки в определени зони не само около плажа, но и на 2 километра от него.

На 8 август Министерство на туризма (МТ) е публикувало за обществено обсъждане проект на изменение в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, мотивирано с това, че Ангелкова смята да поставя различни категории на плажовете с оглед даването им на концесия и под наем и намаляване на броя на неохраняемите плажове.

Покрай тези текстове от МТ са добавили още два - забраняващи разполагането на палатки и хавлии и др. плажни принадлежности върху дюни (подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни) в зоните А и Б, както и в урбанизираните територии на населените места след границите на зона А.

Същото ще важи и за преминаването, престоя и паркирането на всякакъв род превозни средства, ремаркета и полуремаркета с изключение на случаите на извършване на аварийно-спасителна дейност на плажа.

За нарушение на забраната за палатки и хавлии се предвижда солидната глоба глоба от 1000 лв. до 3000 лв. или имуществена санкция от 2000 лв. до 5000 лв. За преминаване, паркиране и пр. върху дюни глобите са от 1000 лв. до 3000 лв. или имуществена санкция от 3000 лв. до 5000 лв. При второ и всяко следващо нарушаване на горните две забрани глобите, разписани в проекта, са от 3000 лв. до 7000 лв. или имуществена санкция от 5000 лв. до 25 000 лв.

Какво на практика означава това

Похвален е стремежът на министъра на туризма да защити дюните, или каквото е останало от тях след заменките тип "кон за кокошка", извършвани през годините и след масовото застрояване на първа линия по цялото Черноморие. Но какво на практика означават тези текстове и как ще бъдат прилагани, ако влязат в сила.

На първо място те ще засегнат малкото останали плажове за т.нар. природосъобразен туризъм (като тук не се визират само определените със закон "Иракли", "Карадере" и "Корал"), а всички некомерсиализирани все още сравнително запазени ивици. Дюните никъде не са маркирани като такива (чрез табели, леки заграждения и пр.), за да е видно за всички плажуващи и да ги избягват. 

По-големият проблем обаче е, че на места те изобщо не са нанесени като дюни в кадастъра. Справка: "Корал". Както е известно, там частната испанска компания "Ибердрола Инмобилария" е закупила 120 дка земя зад плажната ивица, но 90 дка от тях са дюни. Това обаче е отразено само в специализираната карта, не и в кадастралната. И затова според готвения нов Общ устройствен план на община Царево са предвидени за застрояване - просто не съществуват като дюни.

Сега да си представим, че някой е решил да разпъне палатка зад плажа - както къмпингуващите масово правят заради сянката. Оказва се, че палатката му е върху сива дюна. Пита се как контролните органи ще глобят закононарушителя с 1000 лв. до 3000 лв., ако дюната не е дюна по кадастър. Веротяно ще трябва да се използват специализираните карти. Дали това няма да открехне вратата за административен произвол във войната, която водят черноморските общини и Министерството на туризма с любителите на природосъобразния туризъм, също е въпрос. 

В допълнение, по-малките и често неохраняеми плажове често се посещават само през уикендите, като летовниците паркират безразборно, където намерят място. Пак в допълнение, летовник може да отнесе глоба с четири нули и само за хавлия върху пясъчно образувание.

Пак пресен изглед от "Болата".

И преди някой да е казал, че дюните са видими и с просто око, ще припомним случая с къмпинг "Юг", добил популярност като "Дюнигейт 2", при който инвеститорът започна да излива бетонови основи за къщички на първа линия, а след като органите на властта бяха сезирани от екозащитници и медийни публикации, че това са дюни, цяло лято от Българска академия на науките и експерти към ресорните министерства тогава (МОСВ, МРРБ, АГКК, ДНСК) установяваха с проби и посещения на място дюни ли са "основите" за новия строеж или не. И въпреки че се оказаха дюни, тръгнаха съдебни дела.

Излятите основи на къмпинг "Юг" си стоят три години по-късно.

Към проекта на Министерство на туризма има становища по оценка на въздействието на предлаганите текстове, в които темата с дюните не е "оценена".

До момента има само един оставен коментар от граждани:

"Доста недомислени предложения. Мястото на категоризации, санкции за поставяне на плажни принадлежности на определени места и развитие на туризма считаме, че не е в този закон, тъй като е в разрез с целите му, изброени в чл. 2 (уреждащ обхвата на закона, б.р.). Считаме, че промените в този закон би трябвало да са съсредоточени по-скоро към премахване на незаконно застроеното, препятстване новото застрояване върху дюни и гарантиране на опазването им от разрушаване с техника. Също така - създаване на гаранции, че няма да се допуска застрояване, ако не е гарантирано обезпечено със съответната инфраструктура, изградена екологосъобразно. Палатките и плажните принадлежности едва ли нанасят толкова щети, колкото свръхзастрояването и изливащата се в морето канализация."

Иначе въпросът с т.нар. диво къмпиране и това лято остава неразрешен. През 2016 г. към ведомството на Ангелкова бе създадена работна група, която трябваше да уреди правила за тези, които желаят да разпънат палатка в диви условия, но тя така и не излезе с решение. Въпреки публичните изяви на министърката, че дивото къмпингуване е абсолютно забранено, законът казва друго. Както и съдът. Иначе Ангелкова изхожда от принципа - това, което не изброено в закона като разрешено, значи е забранено "по смисъла на юридическия способ на тълкуването".