Article_top

Ако трябва да съм възпитана, ще кажа, че предложението на Бойко Борисов да се намали партийната субсидия на 1 лев е емоционално. Ако съм честна, ще кажа, че е от инат, най-обикновен инат от онези махленските, които се демонстрират с чукане на единия юмрук върху другия. Но ако съм прозорлива, ще трябва да кажа, че предложението за намаляване на партийната субсидия е в отговор на предложението на ДПС да се намали данък ДДС върху определени стоки.

Тези избори освен останалите си новаторства, предизвикаха и това – политиците да обещават не само преди изборите, а и след изборите. Правят го по много обикновената причина, че се уплашиха от безразличието на избирателите. Щом и ДПС вече има проблеми с мотивирането на своите хора да гласуват, какво да кажат другите. И ето – само дни след европейските избори, вече сме предмет на ухажване с две предложения – да се намали ДДС и да се намалят партийните субсидии до 1 лев. Ако беше песен, щеше да е „Сън ли си или те има?“.

Така стигнахме до парадокса ние, избирателите, да обясняваме на лидера на ГЕРБ, че един лев е прекалено щедър жест към нас. Това показват слушателските и зрителските обаждания по темата. Наясно са избирателите, че партиите също имат нужда от пари и че един лев на избирателен глас едва ли е точно направена сметка. Впрочем сметка изобщо не е правена – никой никога не е изчислявал и оповестявал колко са неизбежно нужните пари за една партия. Досега 11-те лева бяха определени на принципа „като ще даваме – да даваме“, а предложението за един лев на принципа „като няма да даваме – да не даваме.“

Точното число вероятно е между 1 и 11 лева, но кое е то, знаят най-добре хората, които се занимават с партийните потайности. Те няма да ни го кажат, защото навярно и 11-те лева субсидия им се вижда недостатъчна. Никой партиен функционер няма да тръгне да признава колко излишни неща се правят с партийните пари. Излишни купища плакати, които те агитират да гласуваш за едни и същи лица от всяко ъгълче, гараж, стълб, контейнер, трафопост и всякакви други вертикални повърхности. Излишни брошури, с които се постилат улиците. Излишни трапези, излишни концерти, излишно луксозни автомобили, излишно надписвани километражи, излишно (престъпно!) финансово мотивиране на избиратели, за да не кажа купуване на гласове – това е което виждаме. Колко ли е онова, което не виждаме?

Дебатът за партийната субсидия няма да е интересен. Всяка партия ще гласува според това колко й е празен джобът и колко иска да е пълен. Ако някоя партия направи точна сметка, като прецени кои са минималните неизбежни разходи за дейността й и съобрази предложението си с това счетоводство – виж, това вече ще е нещо интересно. Само че едва ли някой ще го направи. Ще чуваме предложения като на битака – от 1 до 11 – и на някакво число партиите ще си ударят ръцете.

 

Ако трябва да съм възпитана, ще кажа, че предложението на Бойко Борисов да се намали партийната субсидия на 1 лев е емоционално. Ако съм честна, ще кажа, че е от инат, най-обикновен инат от онези махленските, които се демонстрират с чукане на единия юмрук върху другия. Но ако съм прозорлива, ще трябва да кажа, че предложението за намаляване на партийната субсидия е в отговор на предложението на ДПС да се намали данък ДДС върху определени стоки.

Тези избори освен останалите си новаторства, предизвикаха и това – политиците да обещават не само преди изборите, а и след изборите. Правят го по много обикновената причина, че се уплашиха от безразличието на избирателите. Щом и ДПС вече има проблеми с мотивирането на своите хора да гласуват, какво да кажат другите. И ето – само дни след европейските избори, вече сме предмет на ухажване с две предложения – да се намали ДДС и да се намалят партийните субсидии до 1 лев. Ако беше песен, щеше да е „Сън ли си или те има?“.

Така стигнахме до парадокса ние, избирателите, да обясняваме на лидера на ГЕРБ, че един лев е прекалено щедър жест към нас. Това показват слушателските и зрителските обаждания по темата. Наясно са избирателите, че партиите също имат нужда от пари и че един лев на избирателен глас едва ли е точно направена сметка. Впрочем сметка изобщо не е правена – никой никога не е изчислявал и оповестявал колко са неизбежно нужните пари за една партия. Досега 11-те лева бяха определени на принципа „като ще даваме – да даваме“, а предложението за един лев на принципа „като няма да даваме – да не даваме.“

Точното число вероятно е между 1 и 11 лева, но кое е то, знаят най-добре хората, които се занимават с партийните потайности. Те няма да ни го кажат, защото навярно и 11-те лева субсидия им се вижда недостатъчна. Никой партиен функционер няма да тръгне да признава колко излишни неща се правят с партийните пари. Излишни купища плакати, които те агитират да гласуваш за едни и същи лица от всяко ъгълче, гараж, стълб, контейнер, трафопост и всякакви други вертикални повърхности. Излишни брошури, с които се постилат улиците. Излишни трапези, излишни концерти, излишно луксозни автомобили, излишно надписвани километражи, излишно (престъпно!) финансово мотивиране на избиратели, за да не кажа купуване на гласове – това е което виждаме. Колко ли е онова, което не виждаме?

Дебатът за партийната субсидия няма да е интересен. Всяка партия ще гласува според това колко й е празен джобът и колко иска да е пълен. Ако някоя партия направи точна сметка, като прецени кои са минималните неизбежни разходи за дейността й и съобрази предложението си с това счетоводство – виж, това вече ще е нещо интересно. Само че едва ли някой ще го направи. Ще чуваме предложения като на битака – от 1 до 11 – и на някакво число партиите ще си ударят ръцете.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?