Article_top

Българите вярват по-малко в демокрацията като най-добра форма на управление, доверието в институции и медии намалява все повече, а толерантността на българина е един голям мит. Всеки втори не би подкрепил кандидатурата на кандидат за кмет, който е с ромски или турски произход, самоопределил се е като гей или лесбийка, а един от десет не би гласувал за жена. Така може да се обобщи с няколко изречения националното представително проучване на „Отворено общество“ – „Демокрация и гражданско участие“ за 2018 г. 

Ерозия в подкрепата за демокрация

Според доклада данните от изследването през 2018  г. показват, че демокрацията се ползва със значителна обществена подкрепа. Най-голям дял от гражданите (45%) са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма на управление за страната, а преобладаващата част от анкетираните посочват само демократични държави като чужди примери за добро управление. Германия, Великобритания и Швейцария формират трайно челната тройка на чуждите държави, които са желан модел за подражание. 

Подкрепата на гражданите за демокрацията обаче постепенно ерозира в сравнение с резултатите от предишните изследвания. През 2018 г. делът на съгласните с твърдението, че демокрацията е най-добрата форма за държавно управление за България, намалява със 7% спрямо 2015  г.

Електоралните нагласи имат определено значение за доверието в демокрацията. Сред тези, които са гласували за ГЕРБ на последните парламентарни избори, 70% смятат, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, в сравнение с 45% средно за страната.

Гласуващите за БСП в изследването през 2018 г., както и в предишните две изследвания представляват единствената група с категорично мнозинство на хората, които не са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната (53% от гласуващите за БСП отговарят отрицателно в сравнение с 34% средно за страната), се казва в доклада.

Едно от възможните обяснения за ниското доверие на гражданите в националните институции е свързано с широко разпространените представи, че достъпът до висши държавни длъжности не се основава на заслуги, а на други фактори. Според почти 70% от анкетираните през 2018  г. връзките на кандидата са най-важният фактор за достъп до висша държавна длъжност в България. 

Почти половината от анкетираните посочват парите/богатството на кандидата като най-важен фактор за достъп до висша държавна длъжност, а всеки четвърти определя популярността/ известността на кандидата като най-важен фактор. Едва 20% от анкетираните смятат, че образованието на кандидата е основен фактор за достъп до висша държавна длъжност; само под 15% от хората смятат, че опитът, знанията или уменията на кандидата имат значение.

През 2016 г. същият въпрос е задаван и за определяне на факторите, които имат значение за достъп до съдийска длъжност, и установените нагласи са идентични.

Бедността е най-сериозен проблем

Участниците в проучването отбелязват, че има сериозно разминаване между проблемите на хората и дневния ред на политиците. Сред анкетираните доминират отрицателните оценки за ефективността на правителството при разрешаване на основните национални проблеми, ниското доверие в институциите и убедеността, че политическият и административният елит се формират с връзки, а не по заслуги.
Въпреки по-скоро благоприятната икономическа конюнктура данните от изследването на обществените нагласи показват, че бедността продължава да бъде най-значимият проблем за хората в страната.

През 2018  г. около една трета от анкетираните (32%) определят бедността като най-значим проблем, като подобен резултат е регистриран и в двете предишни изследвания през 2015 и 2016 г. На второ място след бедността стои група от среднозначими обществени проблеми като безработицата, лошото управление и корупцията. Те са посочени като основен проблем от 14–18% от анкетираните. Сравнително малък дял от хората (5–7%) посочват престъпността и лошото здравеопазване като найважни обществени проблеми. Некачественото образование е посочено като най-важен обществен проблем едва от 2% от анкетираните.


Страх от уволнение при участие в протести?

През 2018 г. изследването регистрира слаба степен на гражданско участие в управлението – огромната част от анкетираните не членуват в никакви организации, само 4% членуват в политически партии, а само 2% – в профсъюзи. 

Между 2002 и 2018  г. обаче в това отношение има положителна тенденция, макар и много слабо изразена: членството в клубове нараства, все повече хора са склонни да се обръщат към институциите, за да търсят решение на проблемите си и да протестират в случай на лошо управление. 
Значителен дял от анкетираните са уверени, че могат спокойно да упражняват гражданските си права, и не се страхуват от репресии от страна на правоохранителните органи. Сред работещите обаче се забелязва известна уязвимост – всеки пети смята, че може да загуби работата си, ако участва в протест или ако критикува публично правителството. 

Провал за върховенството на закона

Най-остро изразено усещане за криза има по отношение на състоянието на върховенството на правото в България: основната разлика между демократичните и тоталитарните правителства е, че първите носят политическа и съдебна отговорност за своите действия, а вторите – не.


У нас обаче само 26% от анкетираните са съгласни, че националното правителство действа в рамките на закона, а обществената оценка за качеството на законодателството е крайно ниска: едва 22% от хората смятат, че законите в страната са справедливи, едва 14% – че законите са ясни и разбираеми, и едва 8% – че законите се прилагат еднакво за всички. 

Има ли скрита дискриминация?

В предстоящите през есента на 2019 г. местни избори при равни други условия 70% от анкетираните не биха гласували за кандидат за кмет, който е от ромски произход, се казва в доклада. 
Мнозинство от 65% не биха гласували и за кандидат за кмет, който е гей/лесбийка. 63% от участниците в анкетата не биха гласували за български гражданин от турски произход. А почти половината (46%) не биха гласували за възрастен кандидат (над 65 години). Един от трима (29%) не биха гласували за човек с увреждане и 11% не биха гласували за жена, която е кандидат за кмет. Сред анкетираните, които се самоопределят като роми, делът на тези, които биха гласували за жена, за възрастен човек или за лице с увреждане – кандидат за кмет, е малко по-нисък от средното за страната.

 

Доверието медии се срива още повечe

През 2018  г. се регистрира криза на общественото доверие в телевизиите и вестниците като фактори за по-отговорно управление: телевизията губи позиция като медия, на която хората се доверяват, когато имат нужда от информация за положението в страната. Мнозинството от хората възприемат пресата като свободна да критикуват правителството, но не смятат, че вестниците или телевизиите ще съобщят истината по случая, ако висш държавен служител е замесен в престъпление. Без надеждна информация за работата на правителството обаче гражданите не могат да участват в процеса на вземане на решения за държавното управление.

Методология

Докладът на „Отворено общество“ се основава на данни от три национално представителни изследвания на общественото мнение, последното от които е осъществено през април 2018 г.
Анкетата е проведена сред представителна извадка от пълнолетното население на страната по метода интервю „лице в лице“ по стандартизирана анкетна карта. Анкетираните са подбрани чрез вероятностна и двустепенна гнездова извадка, която е стратифицирана по административни региони и по тип на населеното място. 
При планирани 1200 интервюта са осъществени 1174. Максималната стохастична грешка е ±2,9%.1 През 2018 г. изследването е осъществено от екип на Институт Отворено общество – София и е финансирано със собствени средства.
 

 

Българите вярват по-малко в демокрацията като най-добра форма на управление, доверието в институции и медии намалява все повече, а толерантността на българина е един голям мит. Всеки втори не би подкрепил кандидатурата на кандидат за кмет, който е с ромски или турски произход, самоопределил се е като гей или лесбийка, а един от десет не би гласувал за жена. Така може да се обобщи с няколко изречения националното представително проучване на „Отворено общество“ – „Демокрация и гражданско участие“ за 2018 г. 

Ерозия в подкрепата за демокрация

Според доклада данните от изследването през 2018  г. показват, че демокрацията се ползва със значителна обществена подкрепа. Най-голям дял от гражданите (45%) са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма на управление за страната, а преобладаващата част от анкетираните посочват само демократични държави като чужди примери за добро управление. Германия, Великобритания и Швейцария формират трайно челната тройка на чуждите държави, които са желан модел за подражание. 

Подкрепата на гражданите за демокрацията обаче постепенно ерозира в сравнение с резултатите от предишните изследвания. През 2018 г. делът на съгласните с твърдението, че демокрацията е най-добрата форма за държавно управление за България, намалява със 7% спрямо 2015  г.

Електоралните нагласи имат определено значение за доверието в демокрацията. Сред тези, които са гласували за ГЕРБ на последните парламентарни избори, 70% смятат, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, в сравнение с 45% средно за страната.

Гласуващите за БСП в изследването през 2018 г., както и в предишните две изследвания представляват единствената група с категорично мнозинство на хората, които не са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната (53% от гласуващите за БСП отговарят отрицателно в сравнение с 34% средно за страната), се казва в доклада.

Едно от възможните обяснения за ниското доверие на гражданите в националните институции е свързано с широко разпространените представи, че достъпът до висши държавни длъжности не се основава на заслуги, а на други фактори. Според почти 70% от анкетираните през 2018  г. връзките на кандидата са най-важният фактор за достъп до висша държавна длъжност в България. 

Почти половината от анкетираните посочват парите/богатството на кандидата като най-важен фактор за достъп до висша държавна длъжност, а всеки четвърти определя популярността/ известността на кандидата като най-важен фактор. Едва 20% от анкетираните смятат, че образованието на кандидата е основен фактор за достъп до висша държавна длъжност; само под 15% от хората смятат, че опитът, знанията или уменията на кандидата имат значение.

През 2016 г. същият въпрос е задаван и за определяне на факторите, които имат значение за достъп до съдийска длъжност, и установените нагласи са идентични.

Бедността е най-сериозен проблем

Участниците в проучването отбелязват, че има сериозно разминаване между проблемите на хората и дневния ред на политиците. Сред анкетираните доминират отрицателните оценки за ефективността на правителството при разрешаване на основните национални проблеми, ниското доверие в институциите и убедеността, че политическият и административният елит се формират с връзки, а не по заслуги.
Въпреки по-скоро благоприятната икономическа конюнктура данните от изследването на обществените нагласи показват, че бедността продължава да бъде най-значимият проблем за хората в страната.

През 2018  г. около една трета от анкетираните (32%) определят бедността като най-значим проблем, като подобен резултат е регистриран и в двете предишни изследвания през 2015 и 2016 г. На второ място след бедността стои група от среднозначими обществени проблеми като безработицата, лошото управление и корупцията. Те са посочени като основен проблем от 14–18% от анкетираните. Сравнително малък дял от хората (5–7%) посочват престъпността и лошото здравеопазване като найважни обществени проблеми. Некачественото образование е посочено като най-важен обществен проблем едва от 2% от анкетираните.


Страх от уволнение при участие в протести?

През 2018 г. изследването регистрира слаба степен на гражданско участие в управлението – огромната част от анкетираните не членуват в никакви организации, само 4% членуват в политически партии, а само 2% – в профсъюзи. 

Между 2002 и 2018  г. обаче в това отношение има положителна тенденция, макар и много слабо изразена: членството в клубове нараства, все повече хора са склонни да се обръщат към институциите, за да търсят решение на проблемите си и да протестират в случай на лошо управление. 
Значителен дял от анкетираните са уверени, че могат спокойно да упражняват гражданските си права, и не се страхуват от репресии от страна на правоохранителните органи. Сред работещите обаче се забелязва известна уязвимост – всеки пети смята, че може да загуби работата си, ако участва в протест или ако критикува публично правителството. 

Провал за върховенството на закона

Най-остро изразено усещане за криза има по отношение на състоянието на върховенството на правото в България: основната разлика между демократичните и тоталитарните правителства е, че първите носят политическа и съдебна отговорност за своите действия, а вторите – не.


У нас обаче само 26% от анкетираните са съгласни, че националното правителство действа в рамките на закона, а обществената оценка за качеството на законодателството е крайно ниска: едва 22% от хората смятат, че законите в страната са справедливи, едва 14% – че законите са ясни и разбираеми, и едва 8% – че законите се прилагат еднакво за всички. 

Има ли скрита дискриминация?

В предстоящите през есента на 2019 г. местни избори при равни други условия 70% от анкетираните не биха гласували за кандидат за кмет, който е от ромски произход, се казва в доклада. 
Мнозинство от 65% не биха гласували и за кандидат за кмет, който е гей/лесбийка. 63% от участниците в анкетата не биха гласували за български гражданин от турски произход. А почти половината (46%) не биха гласували за възрастен кандидат (над 65 години). Един от трима (29%) не биха гласували за човек с увреждане и 11% не биха гласували за жена, която е кандидат за кмет. Сред анкетираните, които се самоопределят като роми, делът на тези, които биха гласували за жена, за възрастен човек или за лице с увреждане – кандидат за кмет, е малко по-нисък от средното за страната.

 

Доверието медии се срива още повечe

През 2018  г. се регистрира криза на общественото доверие в телевизиите и вестниците като фактори за по-отговорно управление: телевизията губи позиция като медия, на която хората се доверяват, когато имат нужда от информация за положението в страната. Мнозинството от хората възприемат пресата като свободна да критикуват правителството, но не смятат, че вестниците или телевизиите ще съобщят истината по случая, ако висш държавен служител е замесен в престъпление. Без надеждна информация за работата на правителството обаче гражданите не могат да участват в процеса на вземане на решения за държавното управление.

Методология

Докладът на „Отворено общество“ се основава на данни от три национално представителни изследвания на общественото мнение, последното от които е осъществено през април 2018 г.
Анкетата е проведена сред представителна извадка от пълнолетното население на страната по метода интервю „лице в лице“ по стандартизирана анкетна карта. Анкетираните са подбрани чрез вероятностна и двустепенна гнездова извадка, която е стратифицирана по административни региони и по тип на населеното място. 
При планирани 1200 интервюта са осъществени 1174. Максималната стохастична грешка е ±2,9%.1 През 2018 г. изследването е осъществено от екип на Институт Отворено общество – София и е финансирано със собствени средства.
 

Коментари

Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

И най-важното:

Двама от трима не биха гласували изобщо...

Ето защо има чистки в телевизиите и защо се продават на

наши хора. Българските тв канали са вече само на крачка от руските медии по дезинформация. Това обяснява и защо единствената независима новинарска телевизия, ReTV, беше така бързо унищожена.
Ned Breaker's picture
Ned Breaker
buddy

Каква демокрация? Такова нещо

Каква демокрация? Такова нещо не е имало тук от 75 години...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?