Article_top

Как можеш да направиш един народ луд? Или озверял? Или умиращ от страх? Първа стъпка: правиш народа прост. Втора стъпка: правиш го какъвто си поискаш.

Опитайте се да си представите какъв изглежда животът на българин в България, който не знае английски. Враждебен изглежда.

Пускаш радиото: някакви екзалтирани водещи на музикални предавания с къдрави гласове съобщават заглавия на песни на английски, които и те самите не могат да преведат. Колкото повече не могат да ги разберат, толкова повече усукват интонациите си.

Пускаш телевизора: някакви учили-недоучили български министри си отмъщават за собственото неудобство в Брюксел от това, че не знаят английски, като обясняват какво ще се случва с живота ни с някакви брюкселски термини, които не значат нищо и дрънчат на кухо в зрителските глави. Влизаш в интернет, където от две думи поне три са на английски, френски или немски, но това не те улеснява, защото не знаеш и френски, и немски.

Подписваш договор: нещо си разбрал, друго не си разбрал. Избираш си лак или червило в каталог, но не можеш да се досетиш какъв цвят купуваш, защото цветът е обявен на поетичен английски.

Купуваш си тениска от магазина за втора употреба заради тъмния цвят, тъй като си възрастна жена, а на тениската пише на английски „секс инструктор, първият урок е безплатен“ и децата от махалата се кискат.

Надписи на английски, реклами на английски, междуметията на децата на английски – това е един загадъчен, неясен, потаен свят и от всеки ъгъл може да изскочи нещо, което те застрашава.

Тук правя уговорката, че не обвинявам тези, които не знаят английски. Никак даже. Никой не е длъжен да знае чужд език, човек си избира какво да учи и знае. И онова „прост“ в първите две изречения не означава, да не се знае английски. Но обвинявам всеки, който по най-лесния и донякъде високомерен начин не превежда на български заглавията на песни, текстовете на реклами, надписи на магазини и стоки, термини в документи и т.н. Живеем в България и трябва да сме обградени от ясни за всички българи думи.

И ето какво изскача иззад ъгъла на тази неразбираема действителност, изскача някаква дума джендър. Който е учил английски е наясно още от втория срок на подготвителен клас, че думичката е граматическо понятие, означава „род“. Училите френски пък са наясно, че оттам идва безобидната дума жанр.

Джендър равенство означава равни права за мъжете и жените. Джендър проблем е когато жените получават по-малки заплати за еднакъв труд с мъжете. Джендър роля означава социална роля на пола – мъжете обикновено са с брада, милосърдните сестри са обикновено жени, мъжете са силни, жените готвят и т.н. Някой обаче превежда вместо „социална роля на пола“ „социален пол“ и ето ти чудовище иззад ъгъла. Изскача Корнелия Нинова и ти казва: джендър е името на чудовището, в което искат да превърнат детето ти, то е името на третия пол, да спасим децата на България от джендъра…

Какво се случи оттам нататък, знаем. За мен лично най-ужасяващата проява на истерията беше обаждане по телефона, в което възрастна жена ми каза: „Аз гледам внучето, майка му и баща му са в Испания, на вас ви вярвам, моля ви, кажете ми безопасно ли е да пускам детето на детска градина, има ли вероятност там да го превърнат в джендър?“ Представям си страховете на тази баба. За 5000 деца в София няма места в детските ясли. Тя е била щастливка, намерила място за внучето, но сега пък става още по-страшно – там може да го превърнат в джендър, което не сме наясно какво точно значи, но със сигурност е нещо ужасно.

И докато се твърдеше, че нищо по-страшно от джендъра не може да ни се случи, ето го и по-голямото, по-страшното чудовище – ювенилна юстиция. Това страшилище живее в Стратегията за детето. Ако една дума, която е трудно да запомниш, звучи страшно, то две думи, които е почти изключено да запомниш, звучат поне двойно по-страшно. Копираш неясните думи и ги слагаш във всичко знаещия гугъл, за да разбереш що е то ювенилна юстиция. Първият възможен отговор е в сайт с трибуквено наименование и той гласи: „Свързано с отнемането на деца от родителите им в Норвегия.“

Ужас! Значи имало нещо още по-страшно и от джендъра. Ако джендърът само превръща детето ти в чудовище, то ювенилната юстиция ти отнема детето и оттам нататък може да го превръща в каквото си иска, включително и в доставчик на органи.

Хайде сега да разшифроваме какво наистина означава ювенилна юстиция. Ювенилен означава младежки, юстиция е правосъдие. Младежко правосъдие е точно, но неясно. Ако кажем Съд за малолетни и непълнолетни е съвсем точно и малко по-ясно. За институция става дума, доста близка по смисъл и значение със сега съществуващата институция Детска педагогическа стая. Ако сте се сетили за прекрасния телевизионен сериал „Съдия Ейми“, сте съвсем прави. Там главната героиня беше съдия на малолетни и непълнолетни, а майка й беше социален работник, така че им се налагаше съвместно да разрешават заплетени случаи с деца, попаднали в опасни ситуации.

Когато са сгрешили спрямо закона децата не могат да бъдат съдени  като възрастните – обясняваше непрекъснато съдия Ейми. – И не бива да получават присъди като на възрастни, в тяхното осъждане трябва да натежава възпитателния елемент, възможността на се поправят, те са деца. Съдия в съд за малолетни и непълнолетни трябва да е по-наясно с детската психика, отколкото обикновен съдия за възрастни, той трябва да е в крак с всичко, което засяга децата, да има усет освен всичко. Децата са деликатна материя, към тях трябва да се подхожда със специално внимание – това е смисълът на съдилищата за малолетни и непълнолетни, казано иначе на младежкото правосъдие, казано още по иначе на ювенилната юстиция. Сравнете го сега с общодостъпното и излизащо на първо място обяснение, че това е термин, означаващ отнемане на деца в Норвегия. Още по-страховити неща ще прочетете, ако решите да се образовате за понятието от руски сайтове. В хибридната война ювенилната юстиция е със силата на ядрена бомба.

Хайде още малко истинска информация: съдилища за малолетни и непълнолетни, т.е. ювенилна юстиция има в следните държави: Австрия, Австралия, Аржентина, Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Канада, Люксембург, Мексико, Съединените щати, Франция, Швейцария. В други страни делата срещу малолетни и непълнолетни се гледат в общите съдилища, такива са Естония, Исландия, Норвегия (!!!), Русия, Финландия, Швеция, България.

Изненада, изненада! в Норвегия няма ювенилна юстиция. С проблемите на децата там се занимава една друга институция, която си е тяхна норвежка работа. Не сме длъжни да знаем всичко по всички теми. Но сме длъжни да се информираме, да разпознаваме достоверните източници и да сме наясно кои обществени фигури и журналисти (за съжаление, да, и журналисти) знаят истината, но работят в полза на лъжата. За тези хора не намирам оправдание, никакво.

Редута

 

Как можеш да направиш един народ луд? Или озверял? Или умиращ от страх? Първа стъпка: правиш народа прост. Втора стъпка: правиш го какъвто си поискаш.

Опитайте се да си представите какъв изглежда животът на българин в България, който не знае английски. Враждебен изглежда.

Пускаш радиото: някакви екзалтирани водещи на музикални предавания с къдрави гласове съобщават заглавия на песни на английски, които и те самите не могат да преведат. Колкото повече не могат да ги разберат, толкова повече усукват интонациите си.

Пускаш телевизора: някакви учили-недоучили български министри си отмъщават за собственото неудобство в Брюксел от това, че не знаят английски, като обясняват какво ще се случва с живота ни с някакви брюкселски термини, които не значат нищо и дрънчат на кухо в зрителските глави. Влизаш в интернет, където от две думи поне три са на английски, френски или немски, но това не те улеснява, защото не знаеш и френски, и немски.

Подписваш договор: нещо си разбрал, друго не си разбрал. Избираш си лак или червило в каталог, но не можеш да се досетиш какъв цвят купуваш, защото цветът е обявен на поетичен английски.

Купуваш си тениска от магазина за втора употреба заради тъмния цвят, тъй като си възрастна жена, а на тениската пише на английски „секс инструктор, първият урок е безплатен“ и децата от махалата се кискат.

Надписи на английски, реклами на английски, междуметията на децата на английски – това е един загадъчен, неясен, потаен свят и от всеки ъгъл може да изскочи нещо, което те застрашава.

Тук правя уговорката, че не обвинявам тези, които не знаят английски. Никак даже. Никой не е длъжен да знае чужд език, човек си избира какво да учи и знае. И онова „прост“ в първите две изречения не означава, да не се знае английски. Но обвинявам всеки, който по най-лесния и донякъде високомерен начин не превежда на български заглавията на песни, текстовете на реклами, надписи на магазини и стоки, термини в документи и т.н. Живеем в България и трябва да сме обградени от ясни за всички българи думи.

И ето какво изскача иззад ъгъла на тази неразбираема действителност, изскача някаква дума джендър. Който е учил английски е наясно още от втория срок на подготвителен клас, че думичката е граматическо понятие, означава „род“. Училите френски пък са наясно, че оттам идва безобидната дума жанр.

Джендър равенство означава равни права за мъжете и жените. Джендър проблем е когато жените получават по-малки заплати за еднакъв труд с мъжете. Джендър роля означава социална роля на пола – мъжете обикновено са с брада, милосърдните сестри са обикновено жени, мъжете са силни, жените готвят и т.н. Някой обаче превежда вместо „социална роля на пола“ „социален пол“ и ето ти чудовище иззад ъгъла. Изскача Корнелия Нинова и ти казва: джендър е името на чудовището, в което искат да превърнат детето ти, то е името на третия пол, да спасим децата на България от джендъра…

Какво се случи оттам нататък, знаем. За мен лично най-ужасяващата проява на истерията беше обаждане по телефона, в което възрастна жена ми каза: „Аз гледам внучето, майка му и баща му са в Испания, на вас ви вярвам, моля ви, кажете ми безопасно ли е да пускам детето на детска градина, има ли вероятност там да го превърнат в джендър?“ Представям си страховете на тази баба. За 5000 деца в София няма места в детските ясли. Тя е била щастливка, намерила място за внучето, но сега пък става още по-страшно – там може да го превърнат в джендър, което не сме наясно какво точно значи, но със сигурност е нещо ужасно.

И докато се твърдеше, че нищо по-страшно от джендъра не може да ни се случи, ето го и по-голямото, по-страшното чудовище – ювенилна юстиция. Това страшилище живее в Стратегията за детето. Ако една дума, която е трудно да запомниш, звучи страшно, то две думи, които е почти изключено да запомниш, звучат поне двойно по-страшно. Копираш неясните думи и ги слагаш във всичко знаещия гугъл, за да разбереш що е то ювенилна юстиция. Първият възможен отговор е в сайт с трибуквено наименование и той гласи: „Свързано с отнемането на деца от родителите им в Норвегия.“

Ужас! Значи имало нещо още по-страшно и от джендъра. Ако джендърът само превръща детето ти в чудовище, то ювенилната юстиция ти отнема детето и оттам нататък може да го превръща в каквото си иска, включително и в доставчик на органи.

Хайде сега да разшифроваме какво наистина означава ювенилна юстиция. Ювенилен означава младежки, юстиция е правосъдие. Младежко правосъдие е точно, но неясно. Ако кажем Съд за малолетни и непълнолетни е съвсем точно и малко по-ясно. За институция става дума, доста близка по смисъл и значение със сега съществуващата институция Детска педагогическа стая. Ако сте се сетили за прекрасния телевизионен сериал „Съдия Ейми“, сте съвсем прави. Там главната героиня беше съдия на малолетни и непълнолетни, а майка й беше социален работник, така че им се налагаше съвместно да разрешават заплетени случаи с деца, попаднали в опасни ситуации.

Когато са сгрешили спрямо закона децата не могат да бъдат съдени  като възрастните – обясняваше непрекъснато съдия Ейми. – И не бива да получават присъди като на възрастни, в тяхното осъждане трябва да натежава възпитателния елемент, възможността на се поправят, те са деца. Съдия в съд за малолетни и непълнолетни трябва да е по-наясно с детската психика, отколкото обикновен съдия за възрастни, той трябва да е в крак с всичко, което засяга децата, да има усет освен всичко. Децата са деликатна материя, към тях трябва да се подхожда със специално внимание – това е смисълът на съдилищата за малолетни и непълнолетни, казано иначе на младежкото правосъдие, казано още по иначе на ювенилната юстиция. Сравнете го сега с общодостъпното и излизащо на първо място обяснение, че това е термин, означаващ отнемане на деца в Норвегия. Още по-страховити неща ще прочетете, ако решите да се образовате за понятието от руски сайтове. В хибридната война ювенилната юстиция е със силата на ядрена бомба.

Хайде още малко истинска информация: съдилища за малолетни и непълнолетни, т.е. ювенилна юстиция има в следните държави: Австрия, Австралия, Аржентина, Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Канада, Люксембург, Мексико, Съединените щати, Франция, Швейцария. В други страни делата срещу малолетни и непълнолетни се гледат в общите съдилища, такива са Естония, Исландия, Норвегия (!!!), Русия, Финландия, Швеция, България.

Изненада, изненада! в Норвегия няма ювенилна юстиция. С проблемите на децата там се занимава една друга институция, която си е тяхна норвежка работа. Не сме длъжни да знаем всичко по всички теми. Но сме длъжни да се информираме, да разпознаваме достоверните източници и да сме наясно кои обществени фигури и журналисти (за съжаление, да, и журналисти) знаят истината, но работят в полза на лъжата. За тези хора не намирам оправдание, никакво.

Редута

Коментари

tania kostowa's picture
tania kostowa
tania kostowa

Браво!

"Безкрайна е вселената и човешката глупост, за първото не съм сигурен" - Айнщайн.
You voted '-'.
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Къса памет

След като, уважаема Седларска, късахте гащи и сутиени за Истанбулската, а скоро след това се оказа, че конвенцията наистина е антиконституционна, е някак нелепо да продължавате с плитките внушения. Резултатът от цялата ви акция е, че вече никой не вярва лъжливи овчарчета, дори и да сте прави на моменти. Каузата не може да замени истината. As simple as that.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията