Днес явно е денят за PR на Корпоративна търговска банка и свързаните с нея лица. След като от сутринта името на трезора се върти в новините, потокът от обяснения и различни видове обвинения продължава.

Ние сме добрите, другите банки са лошите, това е един от лайтмотивите на анализ, който отстраненото ръководство на Корпоративна търговска банка (КТБ) изпрати в ранния следобед до медиите.

В него няма нови финансови данни, като най-актуалните са за първото тримесечие на 2014 г., но става ясно, че повечето други банки на местния пазар, които са чуждестранна собственост и се финансират от евтини краткосрочни депозити, които раздават като скъпи ипотечни и потребителски заеми за физически лица и оборотни фирмени кредити.

Тези форми на кредитиране по никакъв начин не способстват развитието на бизнеса на българските производители. Те са до голяма степен канал за непряко финансиране на чуждестранни производства (на бяла и черна техника и туристически услуги), чрез натрапваните и широкомащабно рекламирани заеми за закупуване на потребителски стоки, които не се произвеждат в България, както и почивки в страни от региона, пряко конкуриращи нашия туристически пазар, пишат бившите директори.

Клиентите са ни скъпи

Ето и обяснението защо банката е набирала депозити с високи лихви:

Поради липсата на адекватен капиталов пазар и ограничения достъп на българските компании до международните пазари, основният източник за финансиране на банката е българският депозитен пазар. Банката работи с дългосрочен ресурс, което логично го прави по-скъп от този на останалите субекти в банковата система, пише в анализа.

Припомня се, че към първото тримесечие на 2014 г. 89,4% от привлечения ѝ ресурс са депозити на клиенти, като 75,44% от тях са на физически лица.

Тази "диверсификация" на привлечения ресурс е свързана с рискове:

Поради това банката закономерно е сред най-рентабилните в системата с устойчиво разрастване и адекватно структуриране на ресурсите си и тяхното вложение. Същевременно, с провеждането на тази политика в банката се ограничава и рискът от концентрация на привлечения ресурс, което я прави по-устойчива от сътресения при загуба на индивидуално значими клиенти, обясняват от банката защо масовото теглене на депозити я е довело до ликвидна криза.

Директорите обясняват и критикуваната от медии и прокуратура практика да се отпускат кредити на свързани фирми, които след това те да прехвърлят на други:

Тъй като немалка част от инвестициите са за развитие на проекти, обектите на кредитиране са специално създадени за целта проектни компании (Special Purpose Vehicles или SPV), чиято единствена собственост е развиваният проект. Използването на SPV е масово прилагана световна практика, която не поражда никакво учудване или проблеми сред бизнес анализаторите. При финансирането на подобни компании не може да се очаква същите да разполагат със съществени материални активи, които да заложат като обезпечение. Поради тази причина значителна част от обезпеченията на банката по тези инвестиции са формирани от вземания, произтичащи от изпълнението на проектите.

Подобен тип обезпечения не са фиктивни, нито се закононарушение. Едната от използваните правни форми - залог на вземания по банкови сметки, което се явява форма на защита на банката да удовлетворява своите вземания от постъпленията на кредитополучателя, е част от добрите практики при подобен тип кредитиране. Поради масово ниската финансова култура това е широко тиражирано като „липса на обезпечение“, тъй като „по сметката няма налична сума в размера на задължението". Подобен аргумент е несериозен и противоречащ на всяка икономическа логика, тъй като при наличие на финансови средства нито едно дружество не би имало интерес от ползване на заемен ресурс.

Ето и още критики към другите банки:

Съзнателно са избягвани поемането на значителни експозиции в кратковременни явления в отделни периоди от икономическото развитие на страната, като масовите инвестиции в строителство на хотели и жилищни сгради. В настоящия момент същите са огромна тежест в портфейлите на останалите банки. Избегнато е и нездравословното увлечение по масовото необезпечено потребителско кредитиране, което дори след вълните на преструктуриране, продажби и отписвания продължава да тежи на банковата система с натрупани близо един милиард лева обезценки, или над 10% от всички кредитни експозиции.

КТБ се оказва и спасител на икономиката ни, сладка хапка, която някой иска да лапне:

КТБ АД още от самото начало заложи в стратегията си за развитие като генерална своя цел обслужването и развитието на жизненоважни за страната отрасли като енергетика, инфраструктурно строителство, отбранителна промишленост, комуникации. С помощта на банката тези отрасли не само успяха да оцелеят, но и да осъвременят своите производства и по този начин да повишат рентабилността и конкурентоспособността си.

Явно този успех, мащаб и подход не се харесаха на определени кръгове и те решиха с един удар да разрушат граденото с години, като едновременно с това се сдобият на безценица с едни от малкото останали ценни активи в българската икономика, заключава анализът.