Съдиите: трябва да се инициира конституционна промяна, за да може да има реално наказателно преследване срещу главния прокурор. Това няма да стане със законодателни изменения.

Министерство на правосъдието и обвинителите: не, не трябва да се пипа основният закон, проблеми нямаме.

По тази ос протече днес продължилото над два часа заседание с участието на магистрати по инициираните от правосъдния министър Данаил Кирилов законови изменения (в НПК и в Закона за съдебната власт) за разследванията срещу т.нар. тримата големи - главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС. Проектът "Кирилов", който е остро критикуван откакто се появи, и днес бе подложен на сериозна атака, която министърът игнорира.

Както е известно, миналата седмица и Комитетът на министрите на Съвета на Европа (СЕ) обяви, че може да излезе със специален вид решение, посветено на България през декември, и това сериозно би навредило на международната репутация на България. Това ще стане, ако до 1 октомври, не бъдат изпълнени препоръките, дадени в резултат на осъдителни решения на ЕСПЧ в Страсбург срещу страната ни. 

Става въпрос за групата дела "С. З. срещу България" и "Колеви срещу България", засягаща систематичния проблем за неефективното наказателно производство в България и липсата на гаранции за независимо наказателно разследване срещу главния прокурор (цитатът е от СЕ). От години ЕК настоява да се уреди възможността за наказателно преследване на обвинител номер едно, който в момента е на върха на йерархичната структура.

Въпреки това и днес Кирилов продължи да настоява, че главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища вървяли в пакет и правилата трябвало да са и за тримата. Но пак не можа да отговори на въпроса кой прокурор би се осмелил да разследва началника си, от когото е зависим.

Дискусията започна с дълго изявления на съдия Галина Тонева (ВКС). Според нея не ни трябва законова промяна, а конституционна. А чрез проекта "Кирилов" не само не се променя институционалната недосегаемост на главния прокурор, но и се създава специален статут на "тримата големи", като те се поставят над статута на редовите граждани за равенство пред закона.

"ВКС изразява принципно несъгласие за законопроекта - започна Тонева и се обоснова: проектът "Кирилов" не давал решение на нито един от въпросите, поставени с групите дела в ЕСПЧ. Нашата правна уредба създава имунитет срещу правно преследване специално срещу главния прокурор.

"Законопроектът в още по-голяма степен осигурява недосегаемост специално на главния прокурор. Искам да сме правилно разбрани - нас не ни интересува как се казват в момента главният прокурор, председателят на ВАС и т.н. Те се сменят", подчерта съдийката предвид "любовта", която Кирилов питае към председателя на ВКС Лозан Панов.

И продължи:

"Преди всичко считаме, че тезата, че трябва да има еднакъв подход към тримата големи, е концептуално сгрешена. Всички добре знаем, че няма никаква законова, теоретична или практическа причина да не се осъществява наказателно преследване срещу председателите на върховните съдилища. Вярното е, че теоретично важи и за главния прокурор, но практически институционалната уредба превръща главния прокурор в централна фигура на институцията и осъществява целия контрол над наказателното производство."

Решението на пленума не засилва автономията на разследващия прокурор и не дава гаранции за индивидуалната му независимост, посочи още Тонева на предложението на Кирилов пленумът на ВСС със 17 гласа (2/3 от състава) да дава право за стартиране на наказателно производство срещу някой от "тримата големи" (което може да е и по донос според сегашните текстове).

"Проектът носи белезите и на извънредна процедура. Решението на проблема виждаме с промяна на Конституцията -  в член 126, алинея 2 и в член 127 (касаещи статута на главния прокурор)", посочи в заключение Тонева и допълни, че това може да се случи и след допитване до Конституционния съд, а съответните изменения в основния закон да станат с обикновено, а не с велико Народно събрание.

Тезата на Тонева бе подкрепена и от Иван Брегов, ИПИ, както и от Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите в България и съдия в САС.

"Трябва да има процедура за независимо разследване на главния прокурор, защото това е дефинираният проблем, а не намира решение. Няма проблем, който да няма своето решение. Имаше предложения зам.-главен прокурор, който да е шеф на следствената служба и да е йерархично независим от главния прокурор, да разследва - това няма как да стане предвид конституционната уредба в момента. Имаше предложения и от чужбина - да се разследва от авторитетни пенсионирани съдии. Предлагаме ви да мислите за промяна на Конституцията", заяви и Калпакчиев.

Но Данаил Кирилов "пусна покрай ушите си" тези призиви: "Това, което може да се приложи на този етап, съобразявайки конституционните изисквания, е това. Иначе приветстваме всяко едно предложение за подобряване", защити той проекта си. 

Кирилов отново се опита да вмени, че председателите на върховните съдилища могат да упражняват контрол над съдиите (което главният прокурор може с прокурорите). На това обаче Галина Тонева възрази: "Председателят на върховния съд може само да председателства общо събрание, където решенията се взимат колективно!"

"Нямаме възражения да има обща процедура, важаща за всички останали граждани. Искаме само една малка конституционна поправка. Ако смятате, че ще е толкова трудно, да отправим питане до Конституционния съд. В крайна сметка, всичко започва оттам", настоя отново съдийката от ВКС.

На което Кирилов пак даде "на заден" и се разви следната дискусия с Тонева, в която той за пореден път намекна, че председателите на върховните съдилища могат да влияят върху съдиите от тези съдилища:

- Искам да съобразите в колко конституционни норми възникването на статута на "тримата големи" са пакетирани в една форма и статутът им е еднакъв.

- Нямат еднакви функции, имат общ статут от гледна точка на избор, мандат и т.н. Нито един председател на съд няма еднолична роля. Той може само чисто административно да ръководи. Той няма никакво правомощие по съществото на работата. Нито един председател не може да каже на един съдия как да си реши делото, нито да му отмени акта ако не му хареса.

- Но може да определи кой да гледа делото...

- Извинявайте, системата е независима! И това, което казвате вие, важи и за прокуратурата!

- Моята молба е да мислим обективно и безпристрастно...

- Аз ще ви поканя във ВКС да видите как се определят състав и докладчик по дело!

В защита на началника си се намеси и зам.-министър Евгени Стоянов: "Главният прокурор няма абсолютното право да отменя актове. Да не хиперболизираме този текст от Конституцията", вметна той.

А Кирилов продължи да си кара по текстовете, без да посочи еднозначно дали е готов да инициира разговор за изменение в основния закон. Което наложи Калпакчиев да го прекъсне и да попита смята ли да вземе предвид предложенията на ВКС и на Съюза на съдиите за изменения в Конституцията, тъй като магистратите нямат законодателна инициатива. На което министърът отвърна със "следваме си пътната карта" и се обиди, че трудът му по написване на текстовете в НПК и ЗСВ не бил уважен. Заподозря съдиите и че искали линч за главния прокурор.

"Аз пак ще повторя - следваме мерките така както са били прети на Съвет за съдебна реформа преди повече от една година, аз не съм присъствал тогава.  Ако така ще я караме... ако можем да извеждаме главния прокурор на линч... Молбата ми е, уважавайте и нашия труд. Ако ние имахме възможност за такъв полет на мисълта и да предлагаме и да се разширяваме в конституционни измерения, щяхме да подходим различно. Но ако тук този дебат го завършим с това "вижте, ние нищо не можем да направим, обръщаме се към Конституцията", се връщаме 10 години назад", ядоса се Кирилов.

А съдиите възразиха:

"Не е сериозно това, Съветът на Европа ни кава "имате проблем и го решете". Ние ви предлагаме решение."

На което министърът отговори със стария прийом на ГЕРБ - да обвинява управляващите преди нея:

"Имаме проблем, защото тогава някои чиновници не са си свършили работата да обяснят. Но къде да търся чиновниците от "тройната коалиция"?"

След което добави, че искал от участниците с дискусията само становища, не решения. И обвини Тонева в "правна суета". Последното бе мотивирано с това, че въпросната дискусия се излъчваше на живо в YouTube.

Министърът обаче не беше оставен на мира. Думата взе Атанаска Дишева, от съдийската колегия на ВСС.

- Присъединявам се към съдия Тонева - декларира тя и понечи да се аргументира. Но бе грубо възпрепятствана от Кирилов:

- Кажете новото! Знаем, че подкрепяте съдия Тонева и Калпакчиев.

- Струва ми се, че злоупотребявате с положението си на председател на това заседание.

- Какво предлагате?!

- Да изслушвате участниците.

- Аз съм ви поканил!.

- Благодаря ви. Гостите се уважават.

"Не съм съгласна със становището за еднаквото правно положение на "тримата големи" - успя все пак да каже нещо Дишева и също се обяви "за" изменения в Конституцията.

"Пленумът на ВСС се поставя в качество на разследващ орган", допълни тя. Зам.-министър Стоянов се хвана за коментара за пленума и опита да "извлече" конкретно предложение, извън неприятната за министерството тема за конституционни изменения. "Помогна" му Даниела Машева от прокурорската колегия на ВСС, която върна дебата в руслото на предложенията на Кирилов. 

"Дайте да видим къде можем да постигнем защитата на обществения интерес без изменения в Конституцията", зарадва се министърът.

Но тук пак се намеси Калпакчиев, който посочи, че не може пътната карта да е пречка. "Нека не използваме формален критерий за изпълнение на решението по "Колев"", призова той.

Кирилов пробва другояче. Като попита ако има изменения в Конституцията, дали ще се впишем в крайния срок 1 октомври. "Давате ли си сметка каква процедура е това?!", допълни.

"Ако желаем искрено да решим проблема, оттам нататък формирането на воля не би трябвало да е проблем. Ако не желаем, ще се спъне в парламента", отвърна му Калпакчиев.

Но Кирилов заяви, че за него този дебат е затворен още в миналото Народно събрание, когато бе прието разделянето на ВСС на две колегии (вместо обещаната съдебна реформа, б.р.). И се опита да се измъкне с това, че той в качеството си на министър няма правен статут да инициира изменения в основния закон (нищо че е представител на партията с най-много депутати, която е и управляваща, б.р.).

От прокуратурата (Пламена Цветанова, ВСС/Прокурорска колегия) пак подпомогнаха Кирилов - призоваха да се дискутира "това, за което сме се събрали" и предложиха все пак ВСС да дава разрешение за повдигане на обвинение, а не за образуване на наказателно производство. Което бе възприето от всички. 

На финала Кирилов предложи да се върви към окончателното оформяне на законодателния му пакет. С което показа отново, че игнорира дебата за изменения в Конституцията.