Article_top

САЩ трупат санкции върху Иран, но от тях най-силно страдат обикновените хора, коментират Насер Карими и Мохамад Насири от Асошиейтед прес.
От празната шапка пред музикант, свирещ в метрото, до празното портмоне на бъдеща булка, безпаричието вследствие на икономическия натиск, пред който са изправени 80-те милиона ирански граждани, може да бъде усетено навсякъде.
Мнозина обвиняват президента на САЩ Доналд Тръмп и неговата максималистка политика относно Иран, която доведе до изтеглянето на Вашингтон от сключеното през 2015 г. ядрено споразумение със световните сили и налагането на смазващи американски санкции на страната.
През последните седмици Иран заплаши да напусне споразумението, ако европейските сили не облекчат това, което Техеран нарича "икономическата война" на Тръмп. Иран изглежда готов и да реагира срещу струпването на сили на САЩ в региона, след като миналата седмица свали американски дрон, който според него е нарушил въздушното му пространство.
В отговор САЩ обещаха да наложат още санкции.
Но освен Тръмп, много иранци обвиняват собственото си правителство, което се люшка от една икономическа катастрофа към друга след Ислямската революция преди 40 години.

"Икономическата война е реалност и хората са изложени на изключителен натиск", каза Шива Кешаварз, 22-годишна счетоводителка, която скоро ще се омъжи.

Тя заяви, че правителствените ръководители "ни казват да бъдем силни и да издържаме на натиска, но ние вече можем да чуем как костите ни се трошат".
Минаването покрай някое чейндж бюро напомня драматично за трудностите, които срещат повечето хора. По времето на ядрената сделка иранската валута се разменяше по курс 32 000 риала за един американски долар. Днес числата на витрините на чейнджбюрата са стигнали до небесата - един американски долар струва над 130 000 риала.
Инфлацията е над 37 на сто по данни на правителството. Над 2 милиона души, или 12 на сто от гражданите в работоспособна възраст, са безработни. Това число е двойно по-голямо сред образованите младежи.
Обезценяването и инфлацията оскъпяват всичко - от плодовете и зеленчуците до гумите и бензина, дори скъпите стоки като мобилни телефони. Обикновен мобилен телефон струва приблизително колкото заплатата на среден правителствен чиновник за 2 месеца, а един Айфон - колкото 10-месечна заплата.

"Когато вносът на мобилни телефони в страната е блокиран, продавачите трябва да ги внасят контрабандно на измерващите се в долари цени на черния пазар, и да ги продават скъпо", каза Пурия Хасани, продавач на мобилни телефони в Техеран. "Не можете да очаквате от нас да купуваме скъпо и да продаваме евтино на потребителите. И ние не искаме да сме на загуба".

Хосеин Ростами, 33-годишен мотоциклетист, който работи като таксиджия и доставчик на стоки, казва, че цената на спирачните накладки е скочила пет пъти.

"Причината за нашите проблеми е некомпетентността на представителите на властта", каза той пред Асошиейтед прес, докато други шофьори на мотори подканваха пътниците да се качат. "Страната ни е пълна с богатства".

Казаното за богатствата е вярно - в Иран се намират четвъртите по големина доказани запаси от суров петрол и вторите по големина доказани запаси от природен газ, след руските.
Но под кампанията за максимален натиск на Тръмп САЩ лишиха Иран от възможността да продава суров петрол на глобалните пазар и заплашват да наложат санкции на всяка страна, която го купи. Петролът покрива около една трета от 80-те милиарда долара годишно, които правителството харчи в Иран, което означава, че спадът на петролните приходи се отразява на социалните програми, както и на военните му разходи.
Останалата част от бюджета на страната идва от данъци и от непетролен износ, включително нефтохимически продукти на петролна основа, които осигуряват до 50 на сто от 45-те милиарда непетролен износ на Иран.
В техеранския парк Лале, пенсионираната учителка Захра Гасеми критикува правителството за това, че хвърля вината за "всеки проблем" върху санкциите на САЩ.
Тя казва, че изпитва затруднения да покрие основните си разходи. Цената на бутилка мляко е нараснала двойно, както и на плодовете и зеленчуците.

"Загиваме под този натиск и липсата на решения от представителите на властта", каза Гасеми.

Годините на обществено разочарование от провалените икономически политики доведоха до протести в края на 2017 година. В началото на следващата те прераснаха в антиправителствени демонстрации в десетки малки и големи градове.
Сегашните проблеми се коренят в колебливите усилия на Иран да приватизира централно планираната си икономика след опустошителната война с Ирак през 80-те години на миналия век, при която бяха убити 1 милион души.
Но министърът на петрола Биджан Зангане заяви по-рано този месец, че проблемите с петролния износ се усещат по-тежко днес, отколкото по време на войната през 80-те години на миналия век, когато силите на Саддам Хюсеин нападнаха иранската търговия с петрол.

"Ситуацията ни е по-лоша, отколкото по време на войната", каза Зангане. "Нямахме подобен проблем с износа, когато Саддам нападаше индустриалните ни обекти. Сега не можем да изнасяме петрол с етикета Иран".

Въпреки това мнозина иранци смятат, че корупцията носи най-малкото равностоен дял от вината за икономическата криза.

"Проблемът ни са крадците и извършващите злоупотреби в правителството", каза Насрола Пазуки, който е продавал дрехи на техеранския Голям базар от преди Ислямската революция през 1979 година. "Когато хората дойдат на власт, вместо да работят добросъвестно и сериозно за народа, след няколко месеца чуваме и четем във вестниците, че са откраднали милиарди и избягали".

"Чии пари са това? Народни пари", добави той.
Санкциите причиняват някои от проблемите, каза Джафар Мусави, който държи бакалия в Техеран. Но много от страданията са самопричинени от повсеместната корупция, заяви той.

"Икономическата война не идва отвън, а отвътре в страната", каза Мусави. "Ако имаше почтеност сред правителството, производителите и народа ни, можехме да преодолеем натиска".

Но въпреки това хората всеки ден вземат претъпканото техеранско метро на отиване и на връщане от работа, като всеки ден изглежда получават по-малко за същия труд. В един от вагоните Абас Феайуджи и синът му Рахмат свирят траурно звучащите традиционни любовни песни, известни като "Султан-е галба" ("Султанът на сърцата" на Фарси).
"Хората ни дават по-малко от преди", каза по-старият Феайуджи, 47-годишен баща на три деца, спирайки за малко, за да говори с АП. "Не знам защо го правят, но си личи, че хората имат по-малко пари отпреди". БТА.

 

САЩ трупат санкции върху Иран, но от тях най-силно страдат обикновените хора, коментират Насер Карими и Мохамад Насири от Асошиейтед прес.
От празната шапка пред музикант, свирещ в метрото, до празното портмоне на бъдеща булка, безпаричието вследствие на икономическия натиск, пред който са изправени 80-те милиона ирански граждани, може да бъде усетено навсякъде.
Мнозина обвиняват президента на САЩ Доналд Тръмп и неговата максималистка политика относно Иран, която доведе до изтеглянето на Вашингтон от сключеното през 2015 г. ядрено споразумение със световните сили и налагането на смазващи американски санкции на страната.
През последните седмици Иран заплаши да напусне споразумението, ако европейските сили не облекчат това, което Техеран нарича "икономическата война" на Тръмп. Иран изглежда готов и да реагира срещу струпването на сили на САЩ в региона, след като миналата седмица свали американски дрон, който според него е нарушил въздушното му пространство.
В отговор САЩ обещаха да наложат още санкции.
Но освен Тръмп, много иранци обвиняват собственото си правителство, което се люшка от една икономическа катастрофа към друга след Ислямската революция преди 40 години.

"Икономическата война е реалност и хората са изложени на изключителен натиск", каза Шива Кешаварз, 22-годишна счетоводителка, която скоро ще се омъжи.

Тя заяви, че правителствените ръководители "ни казват да бъдем силни и да издържаме на натиска, но ние вече можем да чуем как костите ни се трошат".
Минаването покрай някое чейндж бюро напомня драматично за трудностите, които срещат повечето хора. По времето на ядрената сделка иранската валута се разменяше по курс 32 000 риала за един американски долар. Днес числата на витрините на чейнджбюрата са стигнали до небесата - един американски долар струва над 130 000 риала.
Инфлацията е над 37 на сто по данни на правителството. Над 2 милиона души, или 12 на сто от гражданите в работоспособна възраст, са безработни. Това число е двойно по-голямо сред образованите младежи.
Обезценяването и инфлацията оскъпяват всичко - от плодовете и зеленчуците до гумите и бензина, дори скъпите стоки като мобилни телефони. Обикновен мобилен телефон струва приблизително колкото заплатата на среден правителствен чиновник за 2 месеца, а един Айфон - колкото 10-месечна заплата.

"Когато вносът на мобилни телефони в страната е блокиран, продавачите трябва да ги внасят контрабандно на измерващите се в долари цени на черния пазар, и да ги продават скъпо", каза Пурия Хасани, продавач на мобилни телефони в Техеран. "Не можете да очаквате от нас да купуваме скъпо и да продаваме евтино на потребителите. И ние не искаме да сме на загуба".

Хосеин Ростами, 33-годишен мотоциклетист, който работи като таксиджия и доставчик на стоки, казва, че цената на спирачните накладки е скочила пет пъти.

"Причината за нашите проблеми е некомпетентността на представителите на властта", каза той пред Асошиейтед прес, докато други шофьори на мотори подканваха пътниците да се качат. "Страната ни е пълна с богатства".

Казаното за богатствата е вярно - в Иран се намират четвъртите по големина доказани запаси от суров петрол и вторите по големина доказани запаси от природен газ, след руските.
Но под кампанията за максимален натиск на Тръмп САЩ лишиха Иран от възможността да продава суров петрол на глобалните пазар и заплашват да наложат санкции на всяка страна, която го купи. Петролът покрива около една трета от 80-те милиарда долара годишно, които правителството харчи в Иран, което означава, че спадът на петролните приходи се отразява на социалните програми, както и на военните му разходи.
Останалата част от бюджета на страната идва от данъци и от непетролен износ, включително нефтохимически продукти на петролна основа, които осигуряват до 50 на сто от 45-те милиарда непетролен износ на Иран.
В техеранския парк Лале, пенсионираната учителка Захра Гасеми критикува правителството за това, че хвърля вината за "всеки проблем" върху санкциите на САЩ.
Тя казва, че изпитва затруднения да покрие основните си разходи. Цената на бутилка мляко е нараснала двойно, както и на плодовете и зеленчуците.

"Загиваме под този натиск и липсата на решения от представителите на властта", каза Гасеми.

Годините на обществено разочарование от провалените икономически политики доведоха до протести в края на 2017 година. В началото на следващата те прераснаха в антиправителствени демонстрации в десетки малки и големи градове.
Сегашните проблеми се коренят в колебливите усилия на Иран да приватизира централно планираната си икономика след опустошителната война с Ирак през 80-те години на миналия век, при която бяха убити 1 милион души.
Но министърът на петрола Биджан Зангане заяви по-рано този месец, че проблемите с петролния износ се усещат по-тежко днес, отколкото по време на войната през 80-те години на миналия век, когато силите на Саддам Хюсеин нападнаха иранската търговия с петрол.

"Ситуацията ни е по-лоша, отколкото по време на войната", каза Зангане. "Нямахме подобен проблем с износа, когато Саддам нападаше индустриалните ни обекти. Сега не можем да изнасяме петрол с етикета Иран".

Въпреки това мнозина иранци смятат, че корупцията носи най-малкото равностоен дял от вината за икономическата криза.

"Проблемът ни са крадците и извършващите злоупотреби в правителството", каза Насрола Пазуки, който е продавал дрехи на техеранския Голям базар от преди Ислямската революция през 1979 година. "Когато хората дойдат на власт, вместо да работят добросъвестно и сериозно за народа, след няколко месеца чуваме и четем във вестниците, че са откраднали милиарди и избягали".

"Чии пари са това? Народни пари", добави той.
Санкциите причиняват някои от проблемите, каза Джафар Мусави, който държи бакалия в Техеран. Но много от страданията са самопричинени от повсеместната корупция, заяви той.

"Икономическата война не идва отвън, а отвътре в страната", каза Мусави. "Ако имаше почтеност сред правителството, производителите и народа ни, можехме да преодолеем натиска".

Но въпреки това хората всеки ден вземат претъпканото техеранско метро на отиване и на връщане от работа, като всеки ден изглежда получават по-малко за същия труд. В един от вагоните Абас Феайуджи и синът му Рахмат свирят траурно звучащите традиционни любовни песни, известни като "Султан-е галба" ("Султанът на сърцата" на Фарси).
"Хората ни дават по-малко от преди", каза по-старият Феайуджи, 47-годишен баща на три деца, спирайки за малко, за да говори с АП. "Не знам защо го правят, но си личи, че хората имат по-малко пари отпреди". БТА.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?