Какво се съдържа в досието за нацисткия лекар и военнопрестъпник Йозеф Менгеле в Швейцарския федерален архив? В продължение на години историци безуспешно се бориха за достъп до него. Сега настъпи обрат.

Швейцарската Федерална разузнавателна служба (NDB) предоставя достъп до досието на нацисткия военнопрестъпник Йозеф Менгеле, което досега беше държано в тайна в Швейцарския федерален архив. Това съобщи изненадващо днес NDB.

Лекарят от концентрационния лагер Аушвиц, Менгеле, след 1945 г. е бил международно издирван военнопрестъпник. Междувременно се счита за доказано, че в средата на 50-те години Менгеле е прекарал ваканция в Швейцария под фалшиво име, идвайки от аржентинско изгнание. Остава неясно дали в началото на 60-те години той е пребивавал и в Цюрих, където съпругата му е наела жилище.

Какво са знаели швейцарските власти за това? Става дума за чувствителни материали, които евентуално се съдържат в досието „Менгеле“. Фактът, че това досие в бъдеще ще може да бъде преглеждано при определени условия, се дължи на упоритостта на историк от Берн. Първоначално разузнавателната служба е отхвърлила неговото искане за достъп с аргумента за защита на източниците.

Историкът обжалва това решение пред Федералния административен съд. Разузнавателната служба обаче, в съгласие с Федералния архив, изпревари съдебната процедура със своето днешно изявление. Достъпът до досието „Менгеле“ ще бъде предоставен при все още уточнявани условия, тъй като то продължава да съдържа информация, която подлежи на защита.

Нацисткият лекар Йозеф Менгеле участва по време на Втората световна война в убийството на стотици хиляди хора. Като лагерен лекар той извършва селекция на депортираните, пристигащи в Аушвиц – решавал кой е годен за труд. Останалите изпращал в газовите камери – на смърт.

Военнопрестъпникът и лекар от Аушвиц Менгеле е прочут със своите смъртоносни експерименти върху хора.

Известен като „ангелът на смъртта“, той извършва жестоки експерименти върху деца, близнаци и хора с физически аномалии. Той измъчва и осакатявал хора, като повечето от тях умират в резултат на експериментите му.

Въпреки че е виновен за изключително тежки престъпления, Менгеле успява да избегне наказателно преследване, като се укрива в Южна Америка. През 1979 г. умира в Бразилия, без никога да бъде изправен пред съд за извършените зверства.

Би ли могло да се стигне до друг край? Някои индикации предполагат, че Йозеф Менгеле е пребивавал неколкократно в Швейцария през 50-те и 60-те години. Защо не е бил арестуван?

Бившият депутат от социалдемократите Жан Циглер още през 1999 г. поиска от Федералния съвет да проведе разследване. В своя подробен отговор правителството посочва, че е имало индикации Менгеле да е прекарал ски ваканция през 1956 г. в Енгелберг. Това обаче не е доказано.

Второ конкретно указание съществува за 1961 г., когато германски журналист от „Bild“ информира кантоналната полиция в Цюрих, че Менгеле се намира в жилището на своята снаха Марта Менгеле на адрес Schwimmbadstrasse 9 в Клотен. Чрез Интерпол Швейцария се е опитала да получи снимка или пръстови отпечатъци на Менгеле – без успех, както пише Федералният съвет.

До днес остава неясно дали полицията на кантон Цюрих е успяла да го идентифицира. Бил ли е действително в Швейцария или не? С тези спекулации историкът Жерар Ветщайн иска да сложи край, както заявява пред SRF. Затова той поиска достъп до съответните архиви на Федералната разузнавателна служба (NDB).

Администрацията упражнява свободно цензура

Пътят обаче се оказва труден, въпреки че законът по принцип предвижда свободен достъп до архивите след 30-годишен срок. Ветщайн си извоюва достъп: още през февруари NDB отказва искането му, а в момента тече процедура по обжалване пред Федералния съд. На този фон службата вече реши да „предостави достъп до досието Йозеф Менгеле“. Още през 2001 г. Федералният съвет беше въвел „либерална практика за достъп“ до документи, използвани в рамките на доклада „Бержие“.

Саша Зала, председател на Швейцарското историческо дружество, определя случая като фарс: проблемът не е в Менгеле или разузнаването, а в рестриктивното отношение на администрацията към архивите.

„Свободният достъп до федерални архиви след 30 години по принцип има само две ограничения. Но с аргумента за защита на личните данни администрацията много лесно може да удължи срока за защита.“

Зала настоява за неутрален орган, който да може лесно да оспорва отказите за достъп. Защото:

„Администрацията може активно да цензурира, щом прецени едно досие като донякъде чувствително. На практика днес това решение може да бъде оспорено само чрез Федералния съд – тоест почти от никого.“

Липсва баланс, който да защитава интересите на научните изследвания. Какво означава това за досието „Менгеле“? Според Зала едва ли ще се наложи Швейцария да пренаписва историята си: „Ако в доклада „Бержие“ няма повече информация, малко вероятно е досието да разкрие сензационни нови факти.“