Article_top

Учения, разузнаване, наблюдение – това са отговорите, които НАТО ще предприеме, ако до 2 август Русия не се върне към спазването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие.

Решението бе взето на започналата днес двудневна среща на министрите на отбраната на страните членки на пакта, съобщи генералният секретар Йенс Столтенберг.

От българска страна участва зам.-министър Атанас Запрянов.

Съвсем очаквано договорът, подписан от САЩ и СССР през 1987 г., е главна тема на форума. Още повече Русия, която е наследник на Съветския съюз, разполага само с 5 седмици.

„Гледаме и към нашия военновъздушен и ракетен капацитет в отбраната, както и към конвенционалните оръжия“, допълни Столтенберг, без обаче да уточни подробности.

Министрите на отбраната са заявили категорично, че няма да разполагат наземни ядрени ракети в Европа.

„Няма да копираме това, което прави Русия“, увери генералният секретар на алианса.

Но пък НАТО ще гарантира, че инструментите й за ядрено сдържане остават сигурни и ефективни и са в безопасност.

Въпросът за руските ракети е обсъден по-рано днес и от Групата за ядрено планиране. Тя има същите правомощия по отношение на ядрената политика като Северноатлантическия съвет.

Макар времето да изтича, все още няма знак, че Русия желае да се върне към договора, повтори Столтенберг. Обратното – тя продължава да произвежда и да разполага ракети SSC-8. Те могат да носят бойна глава и са способни за достигнат за броени минути до градове в Европа. Тези ракети трудно могат да бъдат засечени и съответно намаляват времето за предупреждение, както и свалят прага за потенциално използване на ядрено оръжие при конфликт.

На тази среща се състоя и първото международно участие на Марк Еспър, когото американският президент Доналд Тръмп назначи само преди седмица за временен шеф на Пентагона. Той бе приветстван от Столтенберг и увери, че назначаването му е просто смяна на ръководството на военното ведомство във Вашингтон, но не и на мисията, на приоритетите, нито на ангажиментите на САЩ към пакта.

Пактът оформя космическа политика

Друга интересна новина от срещата, макар и в сянката на руските ракети, е, че за първи път НАТО очертава рамка на космическата си политика.

„Ние не планираме милитаризация на Космоса, но той е вече изключително важен за случващото се на Земята. Комуникациите, навигацията, силите за проследяване, ранното предупреждение за изстрелването на ракети, GPS – всичко това е свързано с Космоса и спътниците, така че трябва да гарантираме, че координираме усилията на съюзниците. Полагаме съвместни услия за справяне с потенциални заплахи срещу различните комуникационни спътници и друго оборудване, което не е разположено от НАТО, а от съюзниците“, заяви Йенс Столтенберг.

Срещата продължава и утре. Тогава ще бъде обсъдено и напрежението около Иран.

 

Учения, разузнаване, наблюдение – това са отговорите, които НАТО ще предприеме, ако до 2 август Русия не се върне към спазването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие.

Решението бе взето на започналата днес двудневна среща на министрите на отбраната на страните членки на пакта, съобщи генералният секретар Йенс Столтенберг.

От българска страна участва зам.-министър Атанас Запрянов.

Съвсем очаквано договорът, подписан от САЩ и СССР през 1987 г., е главна тема на форума. Още повече Русия, която е наследник на Съветския съюз, разполага само с 5 седмици.

„Гледаме и към нашия военновъздушен и ракетен капацитет в отбраната, както и към конвенционалните оръжия“, допълни Столтенберг, без обаче да уточни подробности.

Министрите на отбраната са заявили категорично, че няма да разполагат наземни ядрени ракети в Европа.

„Няма да копираме това, което прави Русия“, увери генералният секретар на алианса.

Но пък НАТО ще гарантира, че инструментите й за ядрено сдържане остават сигурни и ефективни и са в безопасност.

Въпросът за руските ракети е обсъден по-рано днес и от Групата за ядрено планиране. Тя има същите правомощия по отношение на ядрената политика като Северноатлантическия съвет.

Макар времето да изтича, все още няма знак, че Русия желае да се върне към договора, повтори Столтенберг. Обратното – тя продължава да произвежда и да разполага ракети SSC-8. Те могат да носят бойна глава и са способни за достигнат за броени минути до градове в Европа. Тези ракети трудно могат да бъдат засечени и съответно намаляват времето за предупреждение, както и свалят прага за потенциално използване на ядрено оръжие при конфликт.

На тази среща се състоя и първото международно участие на Марк Еспър, когото американският президент Доналд Тръмп назначи само преди седмица за временен шеф на Пентагона. Той бе приветстван от Столтенберг и увери, че назначаването му е просто смяна на ръководството на военното ведомство във Вашингтон, но не и на мисията, на приоритетите, нито на ангажиментите на САЩ към пакта.

Пактът оформя космическа политика

Друга интересна новина от срещата, макар и в сянката на руските ракети, е, че за първи път НАТО очертава рамка на космическата си политика.

„Ние не планираме милитаризация на Космоса, но той е вече изключително важен за случващото се на Земята. Комуникациите, навигацията, силите за проследяване, ранното предупреждение за изстрелването на ракети, GPS – всичко това е свързано с Космоса и спътниците, така че трябва да гарантираме, че координираме усилията на съюзниците. Полагаме съвместни услия за справяне с потенциални заплахи срещу различните комуникационни спътници и друго оборудване, което не е разположено от НАТО, а от съюзниците“, заяви Йенс Столтенберг.

Срещата продължава и утре. Тогава ще бъде обсъдено и напрежението около Иран.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?