Заради конфликта в Близкия изток газът в ЕС е поскъпнал със 70 на сто, а петролът – с 60 на сто.

Това заяви еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен след извънредна видеоконференция с ресорните министри от страните членки.

Във финансово отношение 30-те дни на конфликта са добавили още 14 милиарда евро към сметката на ЕС за внос на изкопаеми горива, изтъкна Йоргенсен.

„Докато кризата навлиза във втория си месец, е ясно, че сме изправени пред много сериозна ситуация“, предупреди еврокомисарят.

Макар да няма непосредствена заплаха за липса на петрол и газ, виждаме затягане на пазарите за определени продукти, най-вече за дизелово и самолетно гориво. Наблюдаваме и нарастващи ограничения на газовите пазари и отражението им върху цените на тока.

Тази ситуация заплашва да наложи допълнителни разходи върху промишлеността и домакинствата, изтъкна Йоргенсен.

„Не трябва да си правим илюзии, че последиците от тази криза за енергийните пазари ще бъдат краткосрочни“, категоричен бе той.

По думите му от изключителна важност е да бъдем единни и да действаме в тясна координация, за да избегнем фрагментирани национални отговори и разрушителни сигнали към пазарите. Мерките трябва да бъдат целенасочени, временни и да избегнат влошаване на условията за доставки и търсене.

Европейската комисия вече координира действията по запълването на газохранилищата и сигурността на доставките.

Същевременно ЕК работи върху набор от мерки, които скоро ще представи. Те са в подкрепа на страните, както и на бизнеса и семействата.

„Но докато подкрепяме нуждаещите се, трябва да се придържаме към дългосрочната ни стратегия. Тази криза ни показва за пореден път, че Европа е изправена пред основна уязвимост към външни енергийни шокове. И тя е свързана с нашата зависимост от вносни изкопаеми горива. И затова трябва да е дошло времето да научим урока си, да обърнем тенденцията и да станем напълно независими енергийно“, посочи Йоргенсен.

Енергийната независимост е стратегически императив. Единственият път напрпед е собствената енергия, електрификацията, модернизирани интерконектори и енергийната ефективност.

Дан Йоргенсен говори и за писмото, което е изпратил до министрите на енергетиката от страните членки.

„За мерките за намаляване на търсенето трябват много поуки от кризата през 2022 г. Разбира се, има и разлика, защото тогава ставаше дума предимно за газова криза. Докато сега сме изправени пред повече на брой проблеми, най-вече по отношение на петрола и още повече, що се отнася до определени продукти като     самолетното гориво и дизела. Препоръчваме на страните членки да погледнат набора от инструменти на Международната агенция по енергетика (МАЕ), плана от 10 точки“, каза той.

Комисарят обаче допълни, че обстоятелствата са различни в отделните държави членки. Но колкото повече бъде направено на икономисване на петрол, дизел и самолетно гориво, толкова по-добре ще бъде за всички.

„Никой не знае колко дълго ще трае кризата. Но мисля, че е важно да се подчертае, че няма да е кратко. Но дори да има мир утре, ще има последици. Защото енергийната инфраструктура в региона е разрушена от войната и продължава да бъде разрушавана“, отговори Йоргенсен на журналистически въпрос.

По отношение на намаляването на търсенетоq той припомни за плана на МАЕ от 10 точки. Те включват работа от вкъщи, когато е възможно, намаляване на скоростта по магистралите поне с 10 километра в час, насърчаване на обществения транспорт и други мерки.

„Това не е нещо, което може да бъде разглеждано като стандартен пакет, който да очакваме всички страни постоянно да прилагат. Но е добър набор от инструменти и препоръчваме всяка страна да види възможностите“, смята Йоргенсен.

Накрая той обобщи, че само тази енергия може да опази Европа от пазарните удари върху горивата. И отново заяви, че Европейската комисия държи на забраната на вноса на руския газ, тъй като не може да позволи на Владимир Путин да изнудва ЕС. В момента вносът на руско „синьо гориво“ е едва 10 на сто. На този етап най-големияят доставчик на газ за Съюза е Норвегия, следвана от САЩ, Азербайджан, Алжир и Канада.