Някои новини не са това, на което приличат. Когато тези дни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщи, че е установила картел от 33 фирми, възползвали се от програмата за саниране, мнозина възкликнаха: “Знаехме си!”.

Но какво по-точно? Че от санирането, което е запазена марка на ГЕРБ, се облагодетелстват определени фирми и политици? Че при обществените поръчки по програмата за 2 милиарда лева има нередности? Че КЗК си върши работата?

Първо, картелът е установен при дейности, за които не отива лъвският пай от Националната програма за енергийна ефективност, чийто старт бе даден през 2015 година - става дума за обследване на сгради и изготвяне на енергийни и технически паспорти. Големите разходи са за външната топлоизолация. И тъй като санирането и строителството на магистрали са визитките на управлението на ГЕРБ, техните “лаврови венци”, управляващите няма да допуснат и листо да падне от тях.

Второ, един и същ кмет на два пъти сигнализира КЗК за картели на фирми, облагодетелствали се от програмата за саниране. Това е д-р Дарин Димитров, първи мандат кмет на Търговище, избран от листата на ГЕРБ, който би желал и втори. Кметът е подател на сигнала, по който е актуалното решение за картел. Но има и друг от март 2016 - анонимка, за която Димитров твърди, че нямало как да не препрати на КЗК. А самата КЗК се произнася чак след две години, през декември 2018 - също със заключение за картел, този път от 13 фирми. И в двата сигнала става дума за едно и също - фирми се договаряли как да си разпределят обектите и какви цени да предлагат.

Твърде много съвпадения

Освен проявената на два пъти кметска бдителност, впечатление правят и други съвпадения - въпросните картели изпълняват обществени поръчки в общините Пловдив и Гоце Делчев. (Но са работили и на територията на община Търговище.) От което следва, че ще бъдат проверявани кметовете на двете общини - Иван Тотев, чиито несходства с премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов са публично известни, и Владимир Москов, който кара шести пореден мандат като кмет на Гоце Делчев, от листата на БСП.

Три фирми се набиват на очи в съобщенията на КЗК за картели по Националната програма за енергийна ефективност - ВМЛ-Консулт, Архкон Проект и Евиданс инженеринг. Те (заедно с други) фигурират в три решения на КЗК - в двете по сигналите на кмета на Търговище и в още едно от декември 2018, където отново се визира сговаряне за същата дейност в картел от 11 фирми, действали в община Гоце Делчев.

Но какъвто и да е резултатът от решенията, от там няма да тръгне разплитането на схемите в санирането. Досега всеки опит да се надникне в тях беше блокиран. Опитаха се да го направят от служебния кабинет, назначен от президента Радев през 2017 година. Тогава имаше сигнал до прокуратурата заради прекалено високи и необосновани цени на санирането, но прокуратурата не откри данни за престъпление. Според говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова, в сигнала било посочено, че навярно е възможно да има злоупотреби, както и че липсва контролен орган за разходване на средствата. Но нямало конкретно нарушение. От БСП пък, въпреки отделни критики, не показаха последователност по темата.

Така една от най-големите схеми за разходване на публични средства се оказва извън обсега на опозицията, макар че през 2017 Сметната палата констатира, че е нарушена бюджетната дисциплина, тъй като правителството е изляло 1 милиард в проект, за който не са били предвидени разходи в бюджета. А активността на КЗК по отделни случаи разфокусира вниманието от общини, обявени за първенци в санирането - и съответно получатели на най-много средства по националната програма.

Половината от тези средства са от заеми, чието изплащане предстои в следващите години. Българската банка за развитие (ББР), през която минава финансирането на санирането, изтегли два кредита - от Банката за развитие към Съвета на Европа и от германската KfW, за общо 500 милиона лева, които трябва да се върнат през 2022 и 2023 година. Освен това има и друг финансов ангажимент за още половин милиард лева.

"Не е справедливо"

По-рано от падежите обаче изтича 5-годишната гаранция на първите санирани сгради. В случай на дефекти сдруженията на собствениците, регистрирани заради изискванията на програмата, трудно ще си търсят правата по съдебен ред. Защото под договора за целево финансиране стои подписът на съответния кмет, упълномощен от сдружението да го подпише.

Други новини за санирането няма. И пари няма. Управляващите периодично съобщават, че над 2 000 жилищни сгради имат договори за целево финансиране с ББР, но това е факт от януари 2016, когато е преустановено сключването на нови договори. По данни на Министерството на регионалното развитие, санираните сгради са 1669, за други имало обявени обществени поръчки за техническо обследване или за строително-монтажни работи, а по трети нищо не е започнато. Тази пролет властта обяви, че програмата спира. При едно пътуване до Пазарджик с джипа на министър-председателя, вицепремиерът Томислав Дончев обясни, че програмата за държавно саниране спирала, защото не било справедливо с данъците на всички да се ремонтират жилищата на малцина. Това през 2015 г. не го ли знаехте, г-н Дончев?

"Дойче веле"