Article_top

Светът днес все още е свят на мултикултурализъм и глобализация. Никога досега различните групи, общества, държави не са били по-свързани и взаимозависими. Събитията от последното десетилетие обаче карат хората да се питат защо популистките и националистическите движения придобиват значителна сила. Отново.

През последните години авторитарни държави като Китай и Русия постепенно засилват влиянието си. Страни като Унгария, Полша и Турция, които изглеждаха като успешни либерални демокрации през 90-те, днес вече са обърнали лица към авторитаризма. Още по-значими примери за успеха на национализма и популизма, и то в две от най-устойчивите либерални демокрации в света, са изборът на Доналд Тръмп за президент в САЩ, решението на Великобритания да напусне ЕС и изборът на Борис Джонсън за премиер.

Застрашена идентичност

Според американския социолог, политолог и философ Франсис Фукуяма XXI век разклаща устоите на либералните демокрации и тяхната репутация като цяло. Една от причините се крие във възхода на политиките, свързани с признаване на твърде много идентичности, които днес са изключително актуални. Днес в много демокрации (но категорично не и в България) левицата се фокусира повече върху интересите на различни маргинализирани групи като етнически малцинства, ЛГБТК и др., десницата от своя страна предефинира своята мисия като защита на традиционните национални интереси и идентичност (най-често свързани с раса и религия).

Това автоматично води до конфликт между онези, борещи се за признание, и тези, които чувстват своята идентичност застрашена.

Победата на Борис Джонсън, който оглавява Консервативната партия (център дясно) във Великобритания, е израз тъкмо на онази част от обществото, която счита, че страната вече не отразява адекватно интересите ѝ и това, което е, т.е. нейната идентичност. Става дума за онази част от обществото, според която различието и „другостта“, били те етнически, религиозни и др., са заплаха за сигурността и суверенитета на страната ѝ.

Когато недоволните станат прекалено много, това често води до драстични промени в обществено-политическия живот. Политиките, засягащи идентичността, не са незначителен феномен или краткотрайна сензация, а се превръщат в главна концепция, която обяснява какво се случва днес в международните отношения.

За съжаление обаче невинаги признаването на все повече и повече идентичности води до овластяване и до равнопоставеност. Напротив, често това е повод за поява на конфликти.

Спорна репутация

Продукт на конфликт в обществото ли е новият министър-председател на Великобритания?

Борис Джонсън има спорна репутация заради острия си (всъщност обиден) език, презрението му към чуждото, националистическите си възгледи. Още от кариерата му на журналист личат хапливи коментари, които той свободно споделя, но за които нерядко му се е налагало впоследствие да търси извинение, тъй като са открито расистки, сексистки и ислямофобски (напр. изказването, че страхът от исляма е естествен).

Като най-виден застъпник на излизането на страната от ЕС той беше неофициален водач на кампанията „Отпуск за гласуване“ и поддръжник на тезата, че Brexit ще позволи на Великобритания да си върне контрола над своите граници.

А какво да кажем за това, че вече в ролята си на премиер Джонсън избра Доминик Къмингс, лидер на кампанията за Brexit „Гласувай за излизане“ през 2016 г., за свой старши съветник. След референдума обаче тактиката на кампанията на Къмингс бе подложена на проверки за насочени политически реклами и подвеждащи лозунги и информация, след които бяха открити нарушения и наложени глоби.

Сам имайки подобни виждания за развитието на Великобритания и събирайки покрай себе си хора със сходен мироглед, Борис Джонсън чертае мрачни перспективи за икономиката и престижа на страната. Възможността за изход от ЕС без споразумение става все по-вероятна, а това може да доведе до дълбока рецесия. Повечето икономисти прогнозират загуба на работни места и сериозни финансови проблеми.

И още – в интервю за телевизия Phoenix от Хонконг Джонсън заяви, че правителството му ще бъде много „прокитайски“ ориентирано. Твърд застъпник на идеята за самодостатъчност на Великобритания и обръщането към Китай е явен знак за външнополитическата му ориентация, която ще има пряко отражение и върху вътрешните дела.

Политика на гнева

В деня на встъпването му в длъжност повече от 10 000 души излязоха на протест в Лондон. Реакциите след избора на Джонсън са израз на тенденцията от последните десетилетия за едновременно хиперцентрализация и безкрайна фрагментация. В тази фрагментация много лидери виждат възможност за спечелване на обществена подкрепа чрез т.нар. политика на гнева. Това се случва, защото дадена група, дори да е доминиращата, когато се чувства застрашена или ощетена, е твърде податлива на крайни движения и гръмки обещания. В дългосрочен план обаче това е неустойчив модел.

Разбира се, към момента е твърде рано да даваме оценка и да предвиждаме действията на Борис Джонсън и последиците от тях. Най-малкото добрият тон изисква да му дадем сто дни, преди да го направим. Той обаче няма сто дни.

В същото време, ако приемем, че изборът на новия министър-председател на Великобритания е отражение на засиленoто разделение на обществото именно в резултат на появата и признаването на все повече и повече идентичности, то тогава, ако се стреми към стабилност, Джонсън сам ще бъде изправен пред нелеката задача да намери общ език между различните групи. Ако обаче приемем възможността да се възползва от тях, то можем единствено да очакваме още по-засилена фрагментация и разединение, тъй като фактическото многообразие на либералните демократични общества не просто се пренебрегва, то започва да се възприема като проблем.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Светът днес все още е свят на мултикултурализъм и глобализация. Никога досега различните групи, общества, държави не са били по-свързани и взаимозависими. Събитията от последното десетилетие обаче карат хората да се питат защо популистките и националистическите движения придобиват значителна сила. Отново.

През последните години авторитарни държави като Китай и Русия постепенно засилват влиянието си. Страни като Унгария, Полша и Турция, които изглеждаха като успешни либерални демокрации през 90-те, днес вече са обърнали лица към авторитаризма. Още по-значими примери за успеха на национализма и популизма, и то в две от най-устойчивите либерални демокрации в света, са изборът на Доналд Тръмп за президент в САЩ, решението на Великобритания да напусне ЕС и изборът на Борис Джонсън за премиер.

Застрашена идентичност

Според американския социолог, политолог и философ Франсис Фукуяма XXI век разклаща устоите на либералните демокрации и тяхната репутация като цяло. Една от причините се крие във възхода на политиките, свързани с признаване на твърде много идентичности, които днес са изключително актуални. Днес в много демокрации (но категорично не и в България) левицата се фокусира повече върху интересите на различни маргинализирани групи като етнически малцинства, ЛГБТК и др., десницата от своя страна предефинира своята мисия като защита на традиционните национални интереси и идентичност (най-често свързани с раса и религия).

Това автоматично води до конфликт между онези, борещи се за признание, и тези, които чувстват своята идентичност застрашена.

Победата на Борис Джонсън, който оглавява Консервативната партия (център дясно) във Великобритания, е израз тъкмо на онази част от обществото, която счита, че страната вече не отразява адекватно интересите ѝ и това, което е, т.е. нейната идентичност. Става дума за онази част от обществото, според която различието и „другостта“, били те етнически, религиозни и др., са заплаха за сигурността и суверенитета на страната ѝ.

Когато недоволните станат прекалено много, това често води до драстични промени в обществено-политическия живот. Политиките, засягащи идентичността, не са незначителен феномен или краткотрайна сензация, а се превръщат в главна концепция, която обяснява какво се случва днес в международните отношения.

За съжаление обаче невинаги признаването на все повече и повече идентичности води до овластяване и до равнопоставеност. Напротив, често това е повод за поява на конфликти.

Спорна репутация

Продукт на конфликт в обществото ли е новият министър-председател на Великобритания?

Борис Джонсън има спорна репутация заради острия си (всъщност обиден) език, презрението му към чуждото, националистическите си възгледи. Още от кариерата му на журналист личат хапливи коментари, които той свободно споделя, но за които нерядко му се е налагало впоследствие да търси извинение, тъй като са открито расистки, сексистки и ислямофобски (напр. изказването, че страхът от исляма е естествен).

Като най-виден застъпник на излизането на страната от ЕС той беше неофициален водач на кампанията „Отпуск за гласуване“ и поддръжник на тезата, че Brexit ще позволи на Великобритания да си върне контрола над своите граници.

А какво да кажем за това, че вече в ролята си на премиер Джонсън избра Доминик Къмингс, лидер на кампанията за Brexit „Гласувай за излизане“ през 2016 г., за свой старши съветник. След референдума обаче тактиката на кампанията на Къмингс бе подложена на проверки за насочени политически реклами и подвеждащи лозунги и информация, след които бяха открити нарушения и наложени глоби.

Сам имайки подобни виждания за развитието на Великобритания и събирайки покрай себе си хора със сходен мироглед, Борис Джонсън чертае мрачни перспективи за икономиката и престижа на страната. Възможността за изход от ЕС без споразумение става все по-вероятна, а това може да доведе до дълбока рецесия. Повечето икономисти прогнозират загуба на работни места и сериозни финансови проблеми.

И още – в интервю за телевизия Phoenix от Хонконг Джонсън заяви, че правителството му ще бъде много „прокитайски“ ориентирано. Твърд застъпник на идеята за самодостатъчност на Великобритания и обръщането към Китай е явен знак за външнополитическата му ориентация, която ще има пряко отражение и върху вътрешните дела.

Политика на гнева

В деня на встъпването му в длъжност повече от 10 000 души излязоха на протест в Лондон. Реакциите след избора на Джонсън са израз на тенденцията от последните десетилетия за едновременно хиперцентрализация и безкрайна фрагментация. В тази фрагментация много лидери виждат възможност за спечелване на обществена подкрепа чрез т.нар. политика на гнева. Това се случва, защото дадена група, дори да е доминиращата, когато се чувства застрашена или ощетена, е твърде податлива на крайни движения и гръмки обещания. В дългосрочен план обаче това е неустойчив модел.

Разбира се, към момента е твърде рано да даваме оценка и да предвиждаме действията на Борис Джонсън и последиците от тях. Най-малкото добрият тон изисква да му дадем сто дни, преди да го направим. Той обаче няма сто дни.

В същото време, ако приемем, че изборът на новия министър-председател на Великобритания е отражение на засиленoто разделение на обществото именно в резултат на появата и признаването на все повече и повече идентичности, то тогава, ако се стреми към стабилност, Джонсън сам ще бъде изправен пред нелеката задача да намери общ език между различните групи. Ако обаче приемем възможността да се възползва от тях, то можем единствено да очакваме още по-засилена фрагментация и разединение, тъй като фактическото многообразие на либералните демократични общества не просто се пренебрегва, то започва да се възприема като проблем.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Продължава търсенето на теле под вола.

Все по-трудно, защото търсачите вече са от кохортата, която не знае какво е вол и какво - теле, но може да обясни напоително колко десетки "джендъра" има и от двете след бързо търсене в гугъл и справка в уикипедията - модерните заместители на образование.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?