Китай оставя над Хонконг да тегне заплахата от силова интервенция, която да сложи край на демонстрациите. Икономическият риск обаче вероятно ще обезсърчи Пекин да извърши нов "Тянанмън" в бившата британска колония, твърдят експерти.

"Тези, които си играят с огъня, ще загинат в пламъци", предупреди миналата седмица високопоставен служител на комунистическия режим, който разкритикува растящото насилие на демонстрациите, което полицията на Хонконг не успява да възпре.

В илюстрация към думите си Пекин разпространи видеоклипове как китайската армия тренира разпръскване на демонстранти, като по-този начин засили очакванията за интервенция в Хонконг, която да сложи край на протестното движение.

"Пекин използва заплахата от китайската армия или друга форма на директна интервенция, за да уплаши демонстрантите. С оглед обаче рисковете на ситуацията в Хонконг и опасността за репутацията и икономиката на Китай, изпращането на китайската армия (в Хонконг) би било много опасно", твърди експертът Бен Бланд от австралийския институт "Лоуи".

Китайската армия не е използвана срещу демонстранти от репресиите на Тянанмън в Пекин през юни 1989 г. Тогава загинаха стотици, а по някои данни над хиляда души, като впоследствие се стигна до две години на частична стагнация на икономиката, а Китай попадна в международна изолация.

Тридесет години по-късно Уър Кайси, бивш студентски предводител от протестното движение на Тянанмън, се съмнява, че Пекин ще поеме риска да изпрати армията по улиците на ключов финансов център като Хонконг.

"Не бива да забравяме, че китайското правителство се ръководи от интереса си и че личният интерес на китайските лидери е свързан със запазването на икономическата стабилност на Хонконг. Мисля, че те разбраха, че за прибягването до армията се плаща доста висока цена", казва Уър Кайси от Тайван, където живее в изгнание.

Евентуална военна интервенция би имала освен това и унищожителен ефект върху Тайван, който Пекин се опитва да убеди да мине под китайски контрол.

"Черпене на опит от Запада"

По силата на специалния статут на бившата британска колония, върната на Китай през 1997 г., гарнизонът на китайската армия, който наброява няколко хиляди души, не може да прави интервенции в Хонконг, освен ако местните власти не поискат това. След 1989 г. китайската армия усъвършенства техниките си за съхраняване на реда, което би й позволило да направи по-малко кървава интервенция от тази в Пекин.

"Репресиите на Тянанмън бяха голям урок за Китайската комунистическа партия", отбелязва политологът У Цян от университета Цинхуа в Пекин.

След клането западните страни наложиха ембарго на продажбата на оръжия на Китай, но това не попречи на засиленото сътрудничество между Пекин и полицейските сили на европейски държави и САЩ, имащи повече опит с безкръвното справяне с демонстрации, казва той. 

"Голяма част от това сътрудничество бе фокусирана върху това как да се реагира при политически безредици и срещу мирни демонстранти. Голям опит бе почерпен от европейските страни и САЩ", изтъква У.

Остава да видим как китайските сили и демонстрантите ще действат при реални условия.

"Китайският режим няма опит с операции при безредици в условията на свободно общество, той си остава във фазата на обучението", смята У Цян.

Дегизирани полицаи?

Дори комунистическият режим да се откаже открито да използва армията, той може вместо това тайно да изпрати войници и полицаи от континентален Китай, прогнозира китаистът Уили Лам от Китайския университет в Хонконг.

"Те ще носят униформи на полицията на Хонконг, за да не се говори за официално разполагане (на китайски сили)", предполага експертът.

В комюнике от четвъртък полицията на Хонконг категорично отрече "твърденията", че в редиците й вече има подкрепления от континентален Китай. Миналия вторник имаше учение за действия при условия на безредици в град Шънчжън, недалеч от Хонконг. В учението участваха най-малко 12 000 души, съобщи местната полиция във видеоклип, който изглежда имаше за цел да въздейства на демонстрантите в Хонконг. Но не само на тях.

"Става дума най-вече да се попречи на ситуацията в Хонконг да се разпространи в континентален Китай", казва професор У Цян.

"Това, което плаши китайските власти, са последиците в самия Китай", твърди китаистът Жан-Пиер Кабестан от Баптисткия университет в Хонконг. "Изправени пред това предизвикателство за партийната диктатура", китайските лидери "се усещат застрашени и стават по-склонни да прибягнат до репресивни мерки" в Хонконг, предупреждава той.

Материалът е от АФП. Преводът е на БТА