В края на юли, след втория голям протест срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, Николай Слатински зададе важен въпрос - защо се получава така, сякаш недоволството срещу спорния начин, по който беше издигната тази и без друго сама по себе си спорна кандидатура, идва само от една посока?

Наистина ли само десните сили, при това извънпарламентарните, са притеснени от липсата на реално състезание между качествени кандидати за един от най-важните постове в България? Нормално ли е този въпрос да бъде оставен само на тях, сякаш не засяга всички - в това число онези политически играчи, които иначе се разминават с много от основните възгледи на център-дясната коалиция „Демократична България“, която без съмнение е основен двигател на протестите срещу Гешев?

Този въпрос е важен поне по няколко причини. От една страна, ако левите наистина „гледат отстрани“ и нямат проблем с настоящата кандидатура и процедура, тогава в известен смисъл самият Гешев би имал някакво основание, когато се опитва да маргинализира протестите срещу него, свеждайки ги до „тяснопартийни“. От друга страна, липсата на реакция от лявото поле в този ключов момент, би поставила сериозни въпроси пред неговото политическо бъдеще на следващ етап, когато се бори за политики, изпълнението на които неизменно зависи и от състоянието на правораздавателната система.

Преди да отговорим на тези въпроси е необходима важна скоба - кого точно визира г-н Слатински, когато се обръща към „левите“ и ги зове да не гледат отстрани? Една от основните критики в социалните мрежи и коментарните секции след неговата публикация беше, казано най-общо, че „БСП са част от заверата и нито имат място на протестите, нито пък желание да се противопоставят на Иван Гешев“. Подобно схващане почива (за съжаление) на дълбоко вкоренената в общественото съзнание илюзия, че БСП все още е лява политическа формация или поне такава, зад която стоят левите хора в България. Не мога да съм сигурен дали самият г-н Слатински визира именно БСП и техните симпатизанти в своя призив, но ще допусна, че случаят е всъщност друг. Куриозно на фона на политическите действия и послания на БСП, особено в последните години, все още недобре въоръженият с достатъчно наблюдения коментатор е склонен лековерно да слага знак за равенство между лявото и БСП. Казано простичко, когато някой спомене „левите“, твърде много хора бързат да се провикнат: "Не щем БСП!"

Тема на съвсем отделен анализ е защо подобно обвързване отдавна не би трябвало да е меродавно и сериозно, но в този случай нека просто обобщим - прогресивните лявомислещите хора у нас, които в действителност се определят като леви, интересуват се от левите световни течения, изповядват осъзнато леви възгледи и изобщо имат ляв политически прочит на развитието на съвременния свят, отдавна не са избиратели на БСП по десетки причини и рядко имат нещо общо с тази партия. По мое скромно мнение, именно тази група хора визира г-н Слатински. В действителност, на този етап тя не е електорално голяма. Липсва и организираност и видимост, както и каквото и да било политическо представителство. От друга страна обаче, често именно безвъзвратният разрив между тези хора и БСП коства на партията от ул. "Позитано" №20 политически загуби. Онези скромни няколко процента, разпилени из различни сложни компромиси, търсене на най-приемлив вариант, „най-малкото зло“ или най-често негласуващи, не стигат на БСП за победа.

И така, с това важно уточнение, да се върнем на основния въпрос: мълчат ли левите за кандидатурата на г-н Иван Гешев? Отговорът е не.

Споменатата липса на особена организираност и партийна рамка в лявомислещите хора у нас прави така, че често техните позиции остават нечути от широката общественост. С буквално едно или две изключения, тази група не разполага с видими свои говорители или близки медии. Но това все пак не значи, че те мълчат. Истината е, че представители на почти всички различни граждански сдружения и неформални колективи, изграждащи прогресивното ляво поле в България, присъстваха и на двата протеста срещу Иван Гешев. Трудно ще ги чуете, г-н Слатински, особено докато микрофонът се подава между бившия депутат от ГЕРБ Методи Андреев и Кирил Чуканов, например, но въпреки това те бяха там - както пред ВСС, така и пред Съдебната палата седмици по-късно.

Със сигурност ще бъдат отново на улицата и през септември, точно както го направиха и през лятото на 2014 г., поне преди тогавашните протести да се отклонят от първоначалния си замисъл и послания.

Нещо повече. Освен на улицата, левите хора у нас не замълчаха и при меко казано непремерените прояви на г-н Гешев от началото на годината, когато тогавашният зам. главен прокурор и настоящ единствен кандидат за държавен обвинител №1, атакува на едро една от най-уязвимите групи у нас - хората с увреждания.

„Недоумяваме от неподкрепени с факти твърдения, направени от Иван Гешев и считаме, че части от неговото изказване приличат повече на изявление от политик, тъй като освен, че не почиват на конкретни данни, съвпадат с твърдения на управляващи политици. Недопустимо е от висотата на поста заместник-главен прокурор на България да се тиражират неверни и манипулативни данни, да се създават фалшиви „новини“. Вменяването на колективна вина с внушения не само е цинично, но е и дълбоко непрофесионално, тъй като не почива върху никаква професионална екпертиза“, гласеше част от отворено писмо, входирано през януари до Главна прокуратура и огласено публично от една от най-видимите организации в лявото политическо поле.

Реакцията касаеше конкретни действия и поведение на Иван Гешев, а казусът е една от причините, поради които днес и левите са на улицата. Фалшивата борба с "фалшиви инвалиди" на политици и прокурори не само постави на колене хиляди хора с увреждания, не само успя твърде елементарно да захрани и без това голямото разделение в обществото между едни нуждаещи се и други още по-нуждаещи се хора, но на практика трасира пътя на Иван Гешев към бъдещата му кариера. Оформи неговия образ, по подобие на един друг „борец за справедливост“, който дълги години „хващаше лошите“, преди да хване юздите на държавата. Към днешната вече е ясно, че тази и други прояви на г-н Гешев са били преамбюл към кандидатурата му. Затова си позволявам припомнянето - полезно е да се знае кой кога и дали е мълчал.

Истината е, че в нито един момент, нито един разумен ляв човек у нас не е отричал безспорния факт, че състоянието на правораздавателната система у нас е лошо, а борбата с корупцията е задължителна. Социално-икономическите мерки, зад които левите застават, в крайна сметка не биха могли да се прилагат успешно без силни контролни органи и разбира се – без качествено правосъдие.

Това са аксиоми, които никога не са били оспорвани. Разминаванията започват някъде там, където започва разговорът дали проблемът на ситуация в България е единствено в липсата на добро правоприлагане, или голяма част от законодателните актове всъщност изначално се пишат в полза на малцината, обитаващи върха на обществената пирамида - което означава, че доброто им прилагане няма автоматично да реши проблемите, които левите виждат.

Но както и г-н Слатински посочва в края на своя коментар – има време за тези разговори. Сега е времето да не се мълчи. Първо, за да не се позволява – сега и по принцип – протестите да бъдат маргинализирани, като се поставят в тяснопартийна рамка (тук отговорността си не бива да забравят и организаторите им). И по-важното – защото някои битки наистина са общи.

----

Този материал е създаден по проект "Генерация Z".