Паметникът на съветския маршал Иван Конев в Прага е бил залят с червена боя и украсен с надпис "Не на кървавия маршал!Няма да забравим". Случката е заради 51-ата годишнина от нахлуването на войски на Варшавския договор, предвождани от СССР, за потушаване на Пражката пролет през 1968 г. Общинските власти в чешката столица обаче отказват да почистят монумента, разказа "Свободна Европа". 

Кметът на Шести район на Прага Ондрей Колар обаче е заявил, че общината няма да почисти паметника и той ще остане така, докато посолството на Русия не започне да се държи конструктивно и поднови разговорите за преместване на статуята.

„Това се случва всяка година по два пъти. През май, когато комунистите се събират на паметника, и през август, когато е годишнината от окупацията. За да предотвратим тези инциденти, ние поставихме информационна табела, която обяснява какво е правил Конев през целия си живот. Въпреки това, настроението на хората е очевидно – не го искат този паметник“, пише на страницата на Прага 6 във фейсбук.

Общинските власти са обсъждали преместването на монумента в парк, който се намира в близост до посолството на Русия. Дипломатите обаче прекратили разговорите с кметството.

Кметът на район 6 в Прага Ондрей Колар, на чиято територия е съветският паметник.

Пражката полиция разследва случая от 22 август като вандализъм, незабавна е била и реакцията на руското посолство с протестна нота, съобщава още "Свободна Европа"..

Кой е маршал Иван Конев?

Паметникът на маршал Иван Конев е вдигнат в Прага през 1980 г. Маршалът се присъединява към Болшевишката партия и Червената армия веднага след Октомврийската революция. С годините расте и във военната, и в партийната йерархия на комунистическата партия, като към 1939 г. е кандидат-член на ЦК.

През 1941 г. след като Нацистка Германия става командир на Калининския фронт, като играе ключова роля в боевете край Москва и съветската контраофанзива през зимата на 1941 – 42 г. От август 1942 г. Конев командва Западния фронт, където претърпява неуспехи. Но това не пречи да получи редица важни назначения през остатъка от войната. Командва съветския Северозападен фронт, след товаПърви украински фронт, участва в битката при Курск, командвайки южната част на съветската контраофанзива, която успешно възпира германската армия. След тази победа командваните от Конев части освобождават Белгород, Одеса, Харков и Киев, а след това през 1944 г. войската му настъпва от Украйна и Беларус към Полша, а по-късно и Чехословакия. Под негово ръководство е освободена Прага от войските на нацистка Германия, а по-късно и Берлин, въпреки че не той развява знаме над Райхстага.

През 1955 г. е назначен за главнокомандващ военните части на Варшавския договор. Скоро след като заема поста, той ръководи потушаването на Унгарската контрареволюция през 1956 г. Пенсионира се през 1960 г., по година по-късно е отново е командващ на съветските войски в Източна Германия и ръководи съветските войски при Берлинската криза през 1961 г., когато е издигната Берлинската стена. Според някои историци е участвал и в планирането на нахлуването в Чехословакия през 1968 г.

"Вандализъм" среку съветски паметници се случва навсякъде в страните от Източна Европа, където такива се намират. Паметникът на Съветската армия в центъра на София не прави изключение, въпреки че има решение на Столичния общински съвет от зората на 90-те години монументът да бъде премахнат от мястото. В последствие се оказва, че това няма как да стане, а и Русия не позволява и дума да се продума. При всяко драскане по паметника Русия пише протестни ноти, а Столичната община чисти. Бе засилена драстично и охраната на съветския момумент.