"Днес търсим гордост в миналото и често загърбваме своя дълг към настоящето и бъдещето. Идейната безпътица на първенците катастрофира в апатия, отчуждение и безверие. Отдавна не знаем какъв е идеалът ни, а съединението остава единствено на думи."

Това заяви в словото си в Пловдив при честванията на 134-ата годишнина от Съединението, президентът Румен Радев. В него той освен за миналото, говори и за настоящето и бъдещето, призовавайки "да се разделим с  беззаконието, с арогантността и апатията, да отхвърлим нихилизма, да съзнаем, че докато позволяваме на несправедливостта да царува, не можем да бъдем истински единни."

Ето и цялата реч на държавния глава:

"Направихме, каквото можахме и колкото можахме. Сега можем да чакаме съда на историята. С тези скромни слова смелият министър-председател Петко Каравелов описва паметните събития от 1885 година. Присъдата е ясна. Препотвърждаваме я с признателност година след година, тук в Пловдив, за да почетем героите на Съединението. 

На седмата година от Свободата българите проявиха зрялост и национална отговорност, еманципираха се и показаха, че няма да чакат Великите сили да се събират, за да решават съдбата им. Те направиха исторически „скок“  и отхвърлиха несправедливостта,  разпокъсала снагата на Родината им. Защото макар и разделени, българите от Княжеството и Румелия продължаваха да живеят с идела за обединена и независима България. 

С тази мечта живееха всички без значение на вяра и етнос, на пол и възраст, на занаят или политически пристрастия. В онзи миг политиците съумяха да са на висотата на народа и неговите въжделения. Броени дни по-късно мобилизираните войници и доброволци от Мизия, Тракия и Македония подпечатаха с кръвта си Съединението по бойните полета на Драгоман и Сливница.

Днес търсим гордост в миналото и често загърбваме своя дълг към настоящето и бъдещето. Идейната безпътица на първенците катастрофира в апатия, отчуждение и безверие. Отдавна не знаем какъв е идеалът ни, а съединението остава единствено на думи. 

Все по-често се призовава за ново Съединение, но се пропуска, че то минава през разделение. Епохата иска от нас да се разделим с всичко, което тежи и спира нацията в нейното развитие. Трябва да се разделим с беззаконието, с арогантността и апатията. Да отхвърлим нихилизма. Да съзнаем, че докато позволяваме на несправедливостта да царува, не можем да бъдем истински единни. 

Нека помним, че най-страшна е присъдата на следващите поколения. Че истинската оценка за делата ни ще я дадат онези, които идват след нас. Но съдбата на нацията се кове тук и сега. Наш дълг е заедно да съградим справедлив и достоен живот в свободна, демократична и просперираща държава."