Article_top

Като репортер съм отразявал два Let it be протеста в БНР. Единия - против Закона за електронните медии на БСП ( 1996 г. май беше), другия - против новото тогава ръководство на националното радио, наложено от правителството на Иван Костов (2001 г.).

Оттогава се познаваме със Silvia Velikova. Стане ли напечено, първо махат нея. И после я връщат.

Общото между двата протеста, извън песента на "Битълс", беше, че предшестваха падания на правителства. Кризите на властите в България имат тенденция да се изразяват в кризи между тях и медиите. Защото медиите са тялото на публичността.

Показателно е, че 25 години след закона на Клара Маринова и подир 12 години членство в ЕС свободата и плурализмът на медиите у нас продължават да се разбират като свобода на всички равностойно да се изкажат в тях. Особено, когато става дума за т.нар. обществени медии, които са всъщност държавни.

Продукт на това квотно разбиране на свободата е идеята всеки репортер в БНР да има дубльор - за да няма ощетени интереси в националния ефир. Изглежда там са преброили интересите у нас като два (на Пеевски и всички останали). Или толкова позволяват щатът и бюджетът.

Струва ми се, че е време да разберем, че свободни са онези медии, на които никой не пречи да търсят истината "без страх и в ничия услуга", а не тези, които работят в услуга на всички "истини" и в непрекъснат страх да не остане някоя от тях необслужена.

Това е сърцевината на разбирането за алтернативните факти. Няма една истина, има различни виждания за нея и всяко трябва да има равностойно място в медиите. Например, че американците не са стъпвали на Луната.

В тази перманентно историческа обстановка (която е малко уморителна) доживях най-пламенният борец за свободата на медиите у нас да стане БСП и по-специално лидерката му Корнелия Нинова. Никаква хигиена. Пълна безпаметност.

Тези, които се събират на Бузлуджа и полагат венци пред паметника на Тодор Живков в Правец, се борят за свободата ми. Благодаря, няма нужда.

Свободата има цвят, госпожо Нинова, и в България той определено не е червеният.

Няма в България партия, която да има толкова прегрешения към свободата колкото вашата. Но има мераклии да ви настигнат. 

 

Като репортер съм отразявал два Let it be протеста в БНР. Единия - против Закона за електронните медии на БСП ( 1996 г. май беше), другия - против новото тогава ръководство на националното радио, наложено от правителството на Иван Костов (2001 г.).

Оттогава се познаваме със Silvia Velikova. Стане ли напечено, първо махат нея. И после я връщат.

Общото между двата протеста, извън песента на "Битълс", беше, че предшестваха падания на правителства. Кризите на властите в България имат тенденция да се изразяват в кризи между тях и медиите. Защото медиите са тялото на публичността.

Показателно е, че 25 години след закона на Клара Маринова и подир 12 години членство в ЕС свободата и плурализмът на медиите у нас продължават да се разбират като свобода на всички равностойно да се изкажат в тях. Особено, когато става дума за т.нар. обществени медии, които са всъщност държавни.

Продукт на това квотно разбиране на свободата е идеята всеки репортер в БНР да има дубльор - за да няма ощетени интереси в националния ефир. Изглежда там са преброили интересите у нас като два (на Пеевски и всички останали). Или толкова позволяват щатът и бюджетът.

Струва ми се, че е време да разберем, че свободни са онези медии, на които никой не пречи да търсят истината "без страх и в ничия услуга", а не тези, които работят в услуга на всички "истини" и в непрекъснат страх да не остане някоя от тях необслужена.

Това е сърцевината на разбирането за алтернативните факти. Няма една истина, има различни виждания за нея и всяко трябва да има равностойно място в медиите. Например, че американците не са стъпвали на Луната.

В тази перманентно историческа обстановка (която е малко уморителна) доживях най-пламенният борец за свободата на медиите у нас да стане БСП и по-специално лидерката му Корнелия Нинова. Никаква хигиена. Пълна безпаметност.

Тези, които се събират на Бузлуджа и полагат венци пред паметника на Тодор Живков в Правец, се борят за свободата ми. Благодаря, няма нужда.

Свободата има цвят, госпожо Нинова, и в България той определено не е червеният.

Няма в България партия, която да има толкова прегрешения към свободата колкото вашата. Но има мераклии да ви настигнат. 

Коментари

Квотното разбиране за "свободата" на медиите

е изцяло англо-американски продукт. Причината за съществуването му е съвсем очевидна, освен за най-необразованите.

Медиите са продавачи на рекламно простанство, а главният интерес на собствениците им е печалбата от това. Говорим, разбира се, за "нормалните" съвременни медии, а не за спонсорирани от някой олигарх губещи парцали, които имат други цели - да му пазят империята или да осигурят влизането му в рая по някакъв негов начин.

Та, за да бъде рекламното пространство привлекателно, медията избягва да заема позиции, които могат да "навредят" на рекламодателя - като "вреда" се определя не от медията, а от същия тоя рекламодател.

Това налага тенденцията медията да не заема позиция за нищо - от една страна, така рискува по-малко да антагонизира никого, от друга - не може и да сбърка.

Това е моделът на мотото "we report, you decide", модел на най-успешната глобална медийна империя. Предишното мото на същите беше "Fair and Balanced" и то лансираше същата липса на позиция.

Разбира се, рекламирането на такъв модел не пречи на медииите, използващи го да бъдат сред най-зловредните манипулатори на общественото мнение.

Същата медийна група е в основата на кампании, които не само раздухват омраза, ксенофобия, расизъм, антинаучен мироглед, ами дори започнаха войни и осигуриха победа на най-реакционните групировки, "водили" някога западния свят, комуто ние като държава се кланяме.

Този медиен модел у нас разцъфна по поръчка именно на тези групи, които го поддържат и на запад и да се обвинява за него Нинова е просто израз на определено идеологическо закърняване и отричане на фактите, което беше характерно за най-твърдите партийци.

Тънката работа тук е това, че

манипулативните медийни кампании отдавна не се водят с "журналистика".

Там се използват други, по-фини методи.

Там работят специалисти по маркетинг и масажиране на данни като злополучно известната Кеймбридж Аналитика, чиято работа е да подбират, организират и представят дезинформацията така, че тя да хваща максимален дикиш сред популацията.

И това не са фантазьори като нашите контрадезинформатори от Булгариа Аналитика, а професионалисти, каквито у нас не сме виждали, защото няма гешефт, с който да могат да се изплатят.

У нас - както във всичко - главно аматьорщина.

Въпросната журналистка.

в колко НПО-та е на хранилка? Нарушавала ли е правилата, за да прокарва тезите за които получава грантове? От цялата дандания разбрах, че НПО-шките превзеха БНР!

Вече не се казва "нпо-шки", наци.

Вече се казва "шпиони".

Евала,

яко си зачукал глупостите на гербавата брюкселска калинка.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?