Article_top

Ругатни, скандали, психически и вербален тормоз, съчетани с прояви на насилие – това е част от палитрата от емоции, които предлагат повечето риалити формати в България. В тях насилието е търсен елемент, тъй като води до по-висок рейтинг. Заявявайки, че представят „умален модел” на българското общество, българските риалити предавания залагат на евтино зрелище, в което има изобилие от интриги, обиди и физически удари. Те представят пошло съдържание, допринасяйки за масовото опростачване на обществото. В тях по-интересни са мръсното пране и махленските свади на българските wannabe звезди, отколкото предлагането на стойностно телевизионно съдържание. Самите участници варират от агресивни батки до простодушни бивши/настоящи плеймейтки. Проблемът обаче не е толкова в масовото опростачване, което тези формати налагат. Всеки сам избира какво да гледа. Проблемът е, че подобни предавания често показват лоши модели на поведение, които лесно се възприемат от най-уязвимите телевизионни зрители – децата.     

Едно „шамарче” по телевизията

В своята същност риалити предаванията винаги са залагали на скандалното и агресивното поведение. Доказателство за това е изследването на британския медиен теоретик Денис Маккуейл. Той твърди: „Забавлението все повече се насочва към секса и насилието, върху първичните стереотипи, грубото редактиране като част от постепенно развиващата се „естетика на видеоклипа”....”. Формулата за вулгарните риалити формати отдавна се прилага на Запад.

В България обаче те достигат до своеобразно дъно.

Абсурдни игри подклаждат огъня на общата омраза, която избуява в различни форми на вербална, психическа и физическа агресия. Пример за това е поредната проява на насилие в риалити шоуто на бТВ – „Фермата”. През изминалата седмица един от участниците прояви физическа и вербална агресия към друг участник. След невинна забележка се стигна до груби обиди, псувни и „шамарче”. Макар че участникът бе дисциплинарно отстранен, едно от нещата, които направиха най-силно впечатление бе подценяването на тази проява на насилие. Голяма част от останалите „фермери” започнаха да го оправдават, защото това било „леко шамарче”, ударено в състояние на афект. Това „шамарче” обаче е абсолютно недопустимо, а неговото показване по телевизията с цел по-висок рейтинг трябва да бъде законно забранено. Или поне да не се излъчва в часове, в които телевизията се гледа от деца. 

„Мамо, по телевизията също правят така”

Наскоро за пореден път станах свидетел на това как лошите модели на поведение, показвани по телевизията, се пренасят в обществото. Няколко дни след излъчването на въпросния епизод с шамара, моя приятелка бе извикана по спешност в училището на 7-годишния си син. Причината – детето й е ударило свой съученик след безобиден детски спор. Синът на приятелката ми винаги е бил кротко момче и никога не е проявявал склонност към насилие. Затова, когато шокираната му майка го пита защо е постъпил така, неговият откровен отговор я смайва още повече. Детето дава за пример въпросната случка „от телевизора” и заявява: „Мамо, по телевизията също правят така”. Дори и оттук нататък да има строг контрол върху гледането на телевизия и доживотна забрана за риалити форматите от страна на моята приятелка, това не решава проблема. 

Според едно от последните проучвания на МОН, всяко второ дете у нас е жертва на насилие в училище. То има различни проявления. Най-разпространено е физическото, психическото и кибернасилието. Близо 54% от съвременните ученици са били жертва на насилие или са ставали свидетели на подобно поведение. Причините за проявите на агресия от страна на децата са най-различни – често това е модел, на който стават свидетели в своето семейство или в обществото. Демонстрацията на насилие под каквато и да е форма в обществото може да окаже също толкова пагубно въздействие върху крехката психика на едно дете, като евентуално насилие в семейството.

Затова преди да се възмущаваме от нарастващите случаи на агресия сред децата и да обвиняваме в безотговорност техните родители, трябва да се замислим дали и ние като общество не допринасяме за увеличаващото се насилие. Какво правим ние, когато станем свидетели на проява на физическо или психическо насилие? И защо допускаме в телевизионен ефир да се излъчват предавания, които заради висок рейтинг, стимулират проявите на агресия? Ясно е, че риалити форматите няма да бъдат забранени, докато носят големи приходи на своите телевизии. Трябва обаче да се упражнява много по-строг контрол върху тяхното съдържание и да не се допуска излъчването на кадри с насилие в праймтайма на телевизията, когато много деца са пред малкия екран. 

Има ли медийна регулация

Излъчването на кадри с насилие в различни риалити формати не е нещо ново за българския телевизионен ефир. За близо 10-те години, през които съществуваше риалити шоуто „Биг Брадър”, се появиха всякакви индивиди, упражняващи различни форми на вербален, психически и физически тормоз.

През септември 2018 г. въпреки множеството сигнали на зрители Съветът за електронни медии излезе с решение, в което заяви, че не може да се намесва в редакционната независимост и в избора на гости на телевизиите. Повод за реакцията на медийния регулатор беше участието на бившия рапър, претърпял и наказание в затвора -  Ванко 1, в последното издание на "Биг Брадър". Тогава представители на СЕМ обясниха, че участието на Ванко 1 в предаването не нарушава Закона за радиото и телевизията. 

Необузданите риалити шоута с тяхната агресия обаче се превръщат във все по-сериозен проблем в медийната среда. Подборът на агресивни участници в името на по-висок рейтинг не трябва да бъде оправдано. И въпреки че в Закона за радиото и телевизията са регламентирани санкциите при излъчването на кадри с насилие, трябва да се упражнява по-добър контрол. По-доброто наблюдение за спазването на закона е едно от нещата, които биха могли да предотвратят неблагоприятното влияние на подобни предавания върху уязвимата детска психика. Като общество също трябва да бъдем по-отговорни към подобни случаи и да не допускаме подценяване на проблема. В противен случай ще продължаваме да ставаме свидетели на нарастващото насилие сред децата и дружно ще си скубем косите, когато се стигне до поредния фатален инцидент.         

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 
ПОЛИТИКА дете телевизия епа бгнес

Ругатни, скандали, психически и вербален тормоз, съчетани с прояви на насилие – това е част от палитрата от емоции, които предлагат повечето риалити формати в България. В тях насилието е търсен елемент, тъй като води до по-висок рейтинг. Заявявайки, че представят „умален модел” на българското общество, българските риалити предавания залагат на евтино зрелище, в което има изобилие от интриги, обиди и физически удари. Те представят пошло съдържание, допринасяйки за масовото опростачване на обществото. В тях по-интересни са мръсното пране и махленските свади на българските wannabe звезди, отколкото предлагането на стойностно телевизионно съдържание. Самите участници варират от агресивни батки до простодушни бивши/настоящи плеймейтки. Проблемът обаче не е толкова в масовото опростачване, което тези формати налагат. Всеки сам избира какво да гледа. Проблемът е, че подобни предавания често показват лоши модели на поведение, които лесно се възприемат от най-уязвимите телевизионни зрители – децата.     

Едно „шамарче” по телевизията

В своята същност риалити предаванията винаги са залагали на скандалното и агресивното поведение. Доказателство за това е изследването на британския медиен теоретик Денис Маккуейл. Той твърди: „Забавлението все повече се насочва към секса и насилието, върху първичните стереотипи, грубото редактиране като част от постепенно развиващата се „естетика на видеоклипа”....”. Формулата за вулгарните риалити формати отдавна се прилага на Запад.

В България обаче те достигат до своеобразно дъно.

Абсурдни игри подклаждат огъня на общата омраза, която избуява в различни форми на вербална, психическа и физическа агресия. Пример за това е поредната проява на насилие в риалити шоуто на бТВ – „Фермата”. През изминалата седмица един от участниците прояви физическа и вербална агресия към друг участник. След невинна забележка се стигна до груби обиди, псувни и „шамарче”. Макар че участникът бе дисциплинарно отстранен, едно от нещата, които направиха най-силно впечатление бе подценяването на тази проява на насилие. Голяма част от останалите „фермери” започнаха да го оправдават, защото това било „леко шамарче”, ударено в състояние на афект. Това „шамарче” обаче е абсолютно недопустимо, а неговото показване по телевизията с цел по-висок рейтинг трябва да бъде законно забранено. Или поне да не се излъчва в часове, в които телевизията се гледа от деца. 

„Мамо, по телевизията също правят така”

Наскоро за пореден път станах свидетел на това как лошите модели на поведение, показвани по телевизията, се пренасят в обществото. Няколко дни след излъчването на въпросния епизод с шамара, моя приятелка бе извикана по спешност в училището на 7-годишния си син. Причината – детето й е ударило свой съученик след безобиден детски спор. Синът на приятелката ми винаги е бил кротко момче и никога не е проявявал склонност към насилие. Затова, когато шокираната му майка го пита защо е постъпил така, неговият откровен отговор я смайва още повече. Детето дава за пример въпросната случка „от телевизора” и заявява: „Мамо, по телевизията също правят така”. Дори и оттук нататък да има строг контрол върху гледането на телевизия и доживотна забрана за риалити форматите от страна на моята приятелка, това не решава проблема. 

Според едно от последните проучвания на МОН, всяко второ дете у нас е жертва на насилие в училище. То има различни проявления. Най-разпространено е физическото, психическото и кибернасилието. Близо 54% от съвременните ученици са били жертва на насилие или са ставали свидетели на подобно поведение. Причините за проявите на агресия от страна на децата са най-различни – често това е модел, на който стават свидетели в своето семейство или в обществото. Демонстрацията на насилие под каквато и да е форма в обществото може да окаже също толкова пагубно въздействие върху крехката психика на едно дете, като евентуално насилие в семейството.

Затова преди да се възмущаваме от нарастващите случаи на агресия сред децата и да обвиняваме в безотговорност техните родители, трябва да се замислим дали и ние като общество не допринасяме за увеличаващото се насилие. Какво правим ние, когато станем свидетели на проява на физическо или психическо насилие? И защо допускаме в телевизионен ефир да се излъчват предавания, които заради висок рейтинг, стимулират проявите на агресия? Ясно е, че риалити форматите няма да бъдат забранени, докато носят големи приходи на своите телевизии. Трябва обаче да се упражнява много по-строг контрол върху тяхното съдържание и да не се допуска излъчването на кадри с насилие в праймтайма на телевизията, когато много деца са пред малкия екран. 

Има ли медийна регулация

Излъчването на кадри с насилие в различни риалити формати не е нещо ново за българския телевизионен ефир. За близо 10-те години, през които съществуваше риалити шоуто „Биг Брадър”, се появиха всякакви индивиди, упражняващи различни форми на вербален, психически и физически тормоз.

През септември 2018 г. въпреки множеството сигнали на зрители Съветът за електронни медии излезе с решение, в което заяви, че не може да се намесва в редакционната независимост и в избора на гости на телевизиите. Повод за реакцията на медийния регулатор беше участието на бившия рапър, претърпял и наказание в затвора -  Ванко 1, в последното издание на "Биг Брадър". Тогава представители на СЕМ обясниха, че участието на Ванко 1 в предаването не нарушава Закона за радиото и телевизията. 

Необузданите риалити шоута с тяхната агресия обаче се превръщат във все по-сериозен проблем в медийната среда. Подборът на агресивни участници в името на по-висок рейтинг не трябва да бъде оправдано. И въпреки че в Закона за радиото и телевизията са регламентирани санкциите при излъчването на кадри с насилие, трябва да се упражнява по-добър контрол. По-доброто наблюдение за спазването на закона е едно от нещата, които биха могли да предотвратят неблагоприятното влияние на подобни предавания върху уязвимата детска психика. Като общество също трябва да бъдем по-отговорни към подобни случаи и да не допускаме подценяване на проблема. В противен случай ще продължаваме да ставаме свидетели на нарастващото насилие сред децата и дружно ще си скубем косите, когато се стигне до поредния фатален инцидент.         

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

....

Съгласен съм с общото послание на горния материал, но имам две забележки.

Първо, във "Фермата" едва 2-3-ма бяха на страната на побойника, а останалите бяха за неговото изгонване. Второ, агресия се лее от всички страни - книги (вкл. комикси), видео- и компютърни игри, филми и сериали, социални мрежи. Тоест дори да има някакъв регламент по този въпрос за реалити предаванията (където безспорно има проблем), това не решава въпроса. Много по-удачно според мен би било подрастващите да бъдат обучавани на емоционална интелигентност и проявите на насилие в живота и в изкуството да бъдат пресичани рано. Иначе няма оправия.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?