„Зоната за сигурност“, която Турция иска да създаде в Сирия има няколко цели. Първата е да гарантира сигурни граници за турците. Освен това тя трябва да реши и проблема със сирийските бежанци по силов начин, като превърне самите бежанци в преграда, отделяща Турция от въоръжените кюрди.

По такъв начин зоната ще стане враждебна за обитателите ѝ, които в мнозинството си са сирийски кюрди. Макар че ширината на зоната няма да надвишава трийсет километра, нейното създаване ще е нов етап от войната в Сирия. В най-голямата операция по делокализиране на бежанско население в историята Анкара ще се опита да се отърве от около два милиона сирийци, които в мнозинството си са араби. Тя ще ги принуди да се заселят на територия, която е със смесен етнически състав, но в тази мозайка досега преобладаваха кюрдите. Всичко това е анонс за нови етнически конфликти.

Сред онези, които биха имали най-голяма полза от подобна „социална генетика“, на първо място трябва да посочим режима в Дамаск, който ще засили преговорните си позиции, като се освободи едновременно от двама регионални съперника. Това „сирийско решение“ на Турция, при което два милиона сирийски сунити ще бъдат въдворени в кюрдските територии на североизточна Сирия, е съзвучно с операциите по етническо прочистване, които извършва Иран и съюзникът на Техеран „Хизбулла“ в друга част на Сирия.

Така че турската офанзива е нещо като подарък за Иран, който досега се опасяваше, че международният натиск ще наложи завръщането на сирийските бежанци в териториите, от които преди това Техеран ги бе принудил да избягат.

Турският президент, който е авторът на този проект, от известно време насам е решил да промени първоначалните си позиции и вече да координира сирийските си политики с двата си нови съюзника – Иран и Русия. Самата „зона за сигурност“ е част от споразумението на Ердоган с техните лидери Путин и Рохани. Това не е първия път, в който Турция използва сирийските бежанци.

Последните се превърнаха в основен коз на Анкара в преговорите ѝ с Европейския съюз. Сега пък ги използва в качеството на наемници, които хвърля срещу кюрдските въоръжени отряди в пограничните райони. Странното е, че докато по отношение на Ливан международните организации призовават да не бъдат принуждавани сирийските бежанци да се завръщат в земите си в Сирия, по отношение на Турция, която има най-голям брой от тях и е свързана най-тясно със сирийските войни, не се оказва подобен натиск.

Що се отнася до САЩ, Вашингтон открай време не е въодушевен от войната в Сирия, която не е считана за приоритет и се разглежда единствено през призмата на регионалното съперничество между Америка и Русия или в контекста на политиките на възпиране регионалната експанзия на Иран. Извън този международен контекст самата Сирия не е считана за американски приоритет за разлика от съседния Ирак.

Нова рана в Сирия 

В рамките на гореспоменатата си заинтересованост през годините на гражданската война Вашингтон предоставяше подкрепа за въоръжената сирийска съпротива, за да причини повече загуби на режима на Асад , руснаците и на иранските милиции в Сирия. Понастоящем тази подкрепа е свита до минимум, но и самата въоръжена опозиция е загубила голямата част от териториите си. Намесата на Израел се ограничава с въздушни удари. При положение, че новите военни действия се водят извън очертаната зона между столицата Дамаск и Голанските възвишения, считана за израелски военен приоритет, Тел Авив няма да се намеси.

Що се отнася до самата война, тя все още припламва. Сега турската инвазия нанася нова рана в североизточната част на страната. Тази зона обаче ще се превърне в бъдеще в постоянно главоболие за турците и техните съюзници. Принуждаването на бежанците да се преместят в територии, лишени от социални услуги и източници на препитание, ще доведе до нови конфликти.

Това ще даде второ дихание на екстремистките групировки, сред които са Ал-Каида и Даеш. Така Сирия ще продължава да бъде арена за регионални и международни конфликти, а САЩ ще са принудени да се върнат към играта на котка с мишка с терористите. От всичко това, разбира се, ще страдат не само местните народи, но и целият регион и светът.

Ердоган - игра с неясн край

Каква е крайната цел на турската игра в Сирия? Според  директорката на програмата за Турция във Вашингтонския институт за Близкия изток Гюнел Тул, военната операция на северна Сирия не преследва единствено тактически цели, а има връзка със съдбата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Авторката припомня, че докато помагал на ислямистката опозиция в Сирия срещу режима на Асад, той се е ползвал с подкрепата на религиозните сили в самата Турция за утвърждаване на своята власт.

След като обаче Ердоган е бил принуден да влезе в съюз с антикюрдска партия, е променил и отношението си спрямо въоръжените кюрдски формации в Сирия. Едновременно с това са се добавили и проблемите с милионите сирийски бежанци, превръщайки се в бреме за Анкара и лично за Ердоган. И макар че няма никакви гаранции, че сегашният му замисъл за заселването им в Северна Сирия ще успее, турският президент е решен да направи опит за това съвременно преселение на народите.

Но доколкото американската стратегия в Сирия се опираше до голяма степен на кюрдите във войната им с „Ислямска държава“, сегашната военна операция на Анкара е небесен дар за враговете на САЩ - Асад, Русия и Иран.