25 години минаха от времето, когато за последен път световната преса пишеше с огромни заглавия за българския футбол. През 1994 година националният отбор успя да стигне до полуфинал на Световното и отстрани дори фаворита Германия. „Българи юнаци“ викахме всички. От радост.

Какво се случи за тези 25 години и как стигнахме до тук - радостният възглас „Българи юнаци“ да се превърне в олицетворение на вица „Българи, you nazi?“ Кои са тези хора по трибуните, които крещят обиди срещу чернокожите играчи на терена, имитират маймунски движения и вдигат ръце за хитлеристки поздрав? Как се случи така, че медиите в цял свят днес пишат за българския футбол със заглавия: „Най-отвратителния мач в живота ми“?

Всъщност нацизмът си е на мода в агитките, откакто се помня. На „Кравай“ и Попа покрай метъли, уейвове и хипари висяха и типчетата, които се преструваха, че са бръснати, а не плешиви и мускулести, а не дебели. Гордо мърдаха татуси, изобразяващи Хитлер, вдигащ наздравица и се канеха да бият всеки чернокож, който им се мерне пред очите. Тогава обаче чернокожи имаше само от време на време и те все бяха яки американци от КФОР. С тях не им стискаше много, въпреки бухалките в черните им мешки. Но пък имаха циганите. Просещите деца на Централна гара прекарваха с дни там, страхувайки се да се приберат до махалата, защото ги причакваха скинарчета и агитки и ги пребиваха.

Постепенно нещата се промениха. Професионализараха се. Заговори се, че агитките рекетират собствениците на клубове и им искат по няколко хиляди евро, за да не правят изцепки по стадионите. Съвсем официално го заяви един от поредните собственици на ЦСКА - Димитър Борисов. За вече несъществуващото списание „Тема“ той казва през 2010 година:

"Агитката е разделена на фракции. Едната се ръководи от Дучето и Главата, а другата - от хора, на които дори не знам имената. Всеки мач ми е струвал по 3000 лева, или 12 бона на месец. За двубой от Европа мизата е 7000 лв. Още толкова за хореография. Всичко си има ценоразпис. Какво излиза накрая? Давам им пари, а те печатат лозунги срещу мен. Като влязохме в ЦСКА, дойдоха Дучето и Главата - и ни обясниха: "Досега сме взимали тези пари от Сашо Томов и това трябва да продължи. В противен случай ще стане лошо, ще се правят на маймуни, на расисти. Ще те глобят, ще те изгонят от Европа". С други думи, давайки им въпросната сума, си осигурявам спокойствие", твърди още Борисов.

Дучето бе официален лидер на агитката на ЦСКА години наред. Дори прякорът е достатъчен, за да се сетим, че той и хората му не са точно деца на цветята. Агитката на „Левски“ е не по-малко брутална, „Дейли Телеграф“ й посвети дори обширен материал преди мача вчера, който илюстрира със снимки на двете около 6-7-годишни дечица, изрисувани по телата със свастики, които вдигат ръка за хитлеристки поздрав на финал за Купата на България.

Британското издание цитира и Павел Климентко от организацията Fare, която се бори срещу неравенството във футбола. "Левски" е сред най-лошите отбори, когато става дума за нео-нацистка пропаганда, казва той. Припомня и разпънатото хитлеристко знаме на стадиона на мач на 20 април 2013 година, с което левскарските ултраси честват рождения ден на Хитлер. Тяхна е идеята за подигравки с кампанията на УЕФА „Да кажем „не“ на расизма“, като от 2014 носят тениски с „Да кажем „да“ на расизма“.

Случаите на проявен расизъм и неонацизъм по стадионите в България са безброй и са описвани многократно. Не са никаква тайна нито за обществото, нито за управляващите. По-интересно е още по-тясното професионализиране на част от агитките, които се появяват като по команда на всеки протест в София, висят пред Съдебната палата в защита на Гешев или пък удобно развихрят страстите при всеки проблем с роми някъде в страната.

Например в Катуница. Някой би ли се учудил, ако излязат доказателства, че определени политически партии се възползват от услугите им преди избори? Има ли някой, който да не е провидял удобната поява на расисти всеки път, когато в парламента влизат партии, „бранещи“ българите от цигани и партии, „бранещи“ малцинствата от българи?

И да - вярно е твърдението на много запалянковци, че расизмът е болест в цял свят, особено пък в Европа, че по стадионите в Източна Германия, в Чехия, в Италия, в Русия многократно се е стигало до сцени като снощните в София. Само че няма друга страна, в която агитките да помагат удобно за печеленето на гласове на избори. Напротив, мерките срещу изстъпленията по трибуните са болезнени. В Англия такава проява те изкарва от стадиона до живот. В Германия спират мачовете на клуба, който не контролира проявите на агитките си. Полицията арестува дори за нацистка татуировка, камо ли за развято нацистко знаме на рождения ден на Хитлер.

Може нашата полиция да не е баш Скотланд Ярд, но дали наистина не знае поименно всеки от ултрасите? Дето се вика, родословното им дърво би могла да знае, ако си бръкне в архивите, нали „Левски“ беше полицейският клуб, а ЦСКА военният. Полковнишка работа, като със синода. Трудно ли е да се прекъсне тази пъпна връв?

Има и още една възможност за реакции. Далеч от държавните дела и нежелание за отстраняването на проблемите.

През 2006 година по време на мач в 4-та лига между „Заксен“ (Лайпциг) и "Хале" имаше почти същите сцени като в София снощи. Ултрасите крещяха обиди и издаваха маймунски звуци срещу нигериеца Адебавале Огунгбуре-Аде, а един от ултрасите дори изтича  на терена и се изплю в лицето му. Стигна се до голям скандал, шефовете в двата клуба не пожелаха да дават оставки, плати се глоба от едва 600 евро и с това уж случаят приключи. Не и за футболистите и по-голямата част от феновете, които се възмутиха от ултрасите. Започна спонтанна кампания, в която съотборници и играчи от други клубове, запалянковци на „Заксен“ (Лайпциг), но не само, излизаха по трибуните и терените с лица, намазани с черна боя и надписи на фланелките „Ние всички сме Аде“.

Възможна ли е подобна акция у нас? Или ние реагираме само, когато „се изложим пред чужденците“. А когато всичко е заметено под килима, уж няма проблем и всичко е дебелашка шега. И така си се шегуваме вече почти 30 години.