Article_top

Писателят Петер Хандке – вторият австриец с литературен Нобел през последните 15 години (след Елфриде Йелинек през 2004 г.) – коментира за първи път критиките срещу себе си, като заяви, че „никога повече“ няма да разговаря с журналисти, след обвиненията заради позицията му по войните в Югославия през 90-те години.

В изявление пред австрийските медии във вторник вечерта след неофициална среща с общински лидери в родния му град Грифен, Южна Австрия, Хандке се оплака, че журналистите го бомбардират с въпроси за политическите му възгледи, без да се интересуват от писането му, съобщава „Гардиън”.

„Стоя на портата на градината ми, срещу мен 50 журналисти – всички ми задават въпроси като вас и не чух нито един да е чел нещо от мен или да знае поне една от книгите, които съм написал”, каза Хандке през австрийския канал ORF.

„Задават ми само въпроси, свързани с реакции от цял свят. Реакции на реакциите на реакциите. Аз съм писател, произхождам от Толстой, от Омир, от Сервантес. Оставете ме на мира и не ми задавайте такива въпроси”, каза обиденият нобелист, който според ORF повече нямало да разговаря с журналисти.

Хандке се разсърди, след като бе помолен да коментира критиките от Саша Станишич, босненско-германски романист, спечелил наградата „Германска книга“ в понеделник.

„Имах щастието да избягам от войната, която Петер Хандке не успя да опише – каза Станишич в словото си при приемането на наградата. – Аз съм в състояние да застана тук пред вас, въпреки реалността, която този човек не успя да приеме.“

Други писатели, включително Салман Рушди и Хари Кунзру, разкритикуваха Нобеловия комитет за присъждането на тазгодишната награда на Хандке. В статия в „Ню Йорк Таймс“ Александър Хемон, босненско-американски романист, нарече Хандке „Боб Дилън на апологетите на геноцида“.

Шведската академия е търсена многократно за коментар на критиките, но все още не е отговорила.

По време на войните в Югославия през 90-те години Хандке, който има словенска кръв по майчина линия, зае силно просръбска позиция. В книгата си от 1996 г. „А Journey to the Rivers: Justice for Serbia (Пътешествие към реките: Справедливост за Сърбия) Хандке обрисува Сърбия като истинската жертва на конфликта.

През 2006 г. в словото си на погребението на сръбския военнопрестъпник Слободан Милошевич Хандке каза:

„Не знам истината. Но аз гледам. Слушам. Чувствам. Помня. Ето защо днес съм тук, близо до Югославия, близо до Сърбия, близо до Слободан Милошевич”.

"Площад Славейков"

 

Писателят Петер Хандке – вторият австриец с литературен Нобел през последните 15 години (след Елфриде Йелинек през 2004 г.) – коментира за първи път критиките срещу себе си, като заяви, че „никога повече“ няма да разговаря с журналисти, след обвиненията заради позицията му по войните в Югославия през 90-те години.

В изявление пред австрийските медии във вторник вечерта след неофициална среща с общински лидери в родния му град Грифен, Южна Австрия, Хандке се оплака, че журналистите го бомбардират с въпроси за политическите му възгледи, без да се интересуват от писането му, съобщава „Гардиън”.

„Стоя на портата на градината ми, срещу мен 50 журналисти – всички ми задават въпроси като вас и не чух нито един да е чел нещо от мен или да знае поне една от книгите, които съм написал”, каза Хандке през австрийския канал ORF.

„Задават ми само въпроси, свързани с реакции от цял свят. Реакции на реакциите на реакциите. Аз съм писател, произхождам от Толстой, от Омир, от Сервантес. Оставете ме на мира и не ми задавайте такива въпроси”, каза обиденият нобелист, който според ORF повече нямало да разговаря с журналисти.

Хандке се разсърди, след като бе помолен да коментира критиките от Саша Станишич, босненско-германски романист, спечелил наградата „Германска книга“ в понеделник.

„Имах щастието да избягам от войната, която Петер Хандке не успя да опише – каза Станишич в словото си при приемането на наградата. – Аз съм в състояние да застана тук пред вас, въпреки реалността, която този човек не успя да приеме.“

Други писатели, включително Салман Рушди и Хари Кунзру, разкритикуваха Нобеловия комитет за присъждането на тазгодишната награда на Хандке. В статия в „Ню Йорк Таймс“ Александър Хемон, босненско-американски романист, нарече Хандке „Боб Дилън на апологетите на геноцида“.

Шведската академия е търсена многократно за коментар на критиките, но все още не е отговорила.

По време на войните в Югославия през 90-те години Хандке, който има словенска кръв по майчина линия, зае силно просръбска позиция. В книгата си от 1996 г. „А Journey to the Rivers: Justice for Serbia (Пътешествие към реките: Справедливост за Сърбия) Хандке обрисува Сърбия като истинската жертва на конфликта.

През 2006 г. в словото си на погребението на сръбския военнопрестъпник Слободан Милошевич Хандке каза:

„Не знам истината. Но аз гледам. Слушам. Чувствам. Помня. Ето защо днес съм тук, близо до Югославия, близо до Сърбия, близо до Слободан Милошевич”.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?