Article_top

Доколкото може да се разбере, според президента Макрон обединена Европа първо трябвало да се занимае със себе си, а после да приема нови членове. С това той предаде надеждата на мнозина (и моята), че може да стане истински европейски лидер, т.е. да гледа пейзажа наоколо с широко отворени очи и оптимистичен поглед, както Европа прави (казано с израза на Аристотел) „по природа”. И като че ли се подреди до онези нароили се напоследък вождове, които заковават поглед в пъпа си и обръщат гръб на останалия свят, търсейки отговор на въпроса за "идентичността" на Европа.

Търсенето на тази идентичност по такъв начин е капан, защото приковава вниманието не там, където отговор може да бъде намерен. А именно: отвръща погледа от онази универсалност, която е характеристиката на "Европа" – и го свежда до търсенето на някаква уникална, "своя", неповторима душевност. Крайната спирка на този път е винаги някакъв вид племенничество – религиозно ("Европа е християнска"), ценностно ("Европа е права на човека") или битово ("Европа е социална").

Подобни определения като правило изключват, а не включват; отблъскват, а не привличат. Все едно някой да каже „идентичността на Подуяне е левскарска”. Веднага ще отблъсне не-левскарите, живеещи на тази територия; и ще настрои подозрително не-левскарите, живеещи около нея.

Идентичността на Европа е в идеите, според които човешките същества са свободни и равни независимо от възраст, класа, пол, занятие, вяра или цвят на кожата. Тези идеи можеха, разбира се, да бъдат формулирани и другаде. И пак щяха да са универсално приложими. Но се е случило така, че са измислени именно тук и те описват онова, което ние сме – и към което останалите се стремят, ако искат да са свободни и равни.

В сферата на философията става дума за това, че зад всички гореизброени "предикати" на човешките същества стои една и съща тяхна природа, а именно умението им да стигат до универсално приложили съждения и умението им да отчленяват добро от зло. Кант е доста изчерпателен по въпроса. Иска ми се обаче да се фокусирам по-скоро върху политиката – върху онази сфера, в която хората уреждат отношенията помежду си.

Европа е свобода

Тук нещата са описани още от Аристотел. В размишленията си за държавите той стига до извода, че една държава е трайна, когато е достатъчно голяма и достатъчно вътрешно разнообразна, за да може да води "независим живот", т.е. да не е длъжна да се подчинява на външна воля. По-нататък Аристотел дефинира държавата като съвкупност от публичните служби, заемани от гражданите. А гражданите – това са хора, способни да водят "независим" живот и да стигат до "независими" решения.

Забелязвате ли колко пъти в тия размишления се появява прилагателното "независим"? Това е посланието на "Европа": че добрият живот е живот на независимост, а не на подчинение. Политическата идентичност на Европа, т.е. начинът, по който хората уреждат отношенията помежду си, е именно окуражаването на независимия живот – на индивидите, на семействата им, на човешките общности и държави. В тази картина няма вяра, етнос, език, пол или социална класа. Няма племена. Разграничението е съвършено друго: между свободата и несвободата. Европа е свобода.

Тук няма и история. А днешните търсачи на "европейска идентичност" се забиват именно в историята – там, където е най-лесно човек да се удави. А в гореописаната "идентичност" на Европа не става дума за история, а за модел на подредба на отношенията между хората, който им дава възможността да водят добър и (добавя Аристотел) добродетелен живот.

Осъзнавайки това, вече всички сме в състояние да помогнем на президента Макрон в неговото търсене на нови критерии и механизми за приемането на нови членове в обединена Европа. Щом си решил да ставаш такъв член, просто ще трябва да реорганизираш отношенията между хората си така, че те да могат да водят независим и свободен, а не зависим и подчинен живот. 

"Европа" като орда, населена от еднакви хора?

Тази основна идея сравнително лесно може да бъде облечена в измерими политически цели и в конкретни политики за тяхното постигане. Много от необходимите неща са вече и бездруго налице в сегашния механизъм за приемане като върховенство на закона (т.е. гаранция на твоята независимост от зла чужда воля), пазарна икономика (т.е. да можеш независимо да влизаш и излизаш от различни бизнеси и никой олигарх да не може да те тормози) и подобни. Искат се малко ясна мисъл и някаква умерена реорганизация на критериите.

Страхувам се обаче, че не в тази посока ще върви голямото копане в търсенето на "европейската идентичност". В страни с ретроградни режими като Унгария и Полша това копане върви от години и води до все по-видима омраза към всички, които се различават от мнозинството унгарци и поляци по религия, произход или поведение. Държавите преосмислят себе си като племена – като орди, населени от еднакви хора. Ако това продължи, рано или късно някой ще ни сервира и дефиниция за "Европа" като за орда, населена от еднакви хора. И недопускаща да влизат хора, които са различни.

Какво ще прави с различните хора, които вече я населяват? Е, примери точно от Европа от ХХ век колкото искаш. 

А това ще е краят. Още Аристотел ясно предупреждава, че една държава, която е съставена от прекалено еднакви хора, не е жизнеспособна. Държавата е по-висша от племето, защото е разнообразна. А ЕС е по-висш от всяка своя държава членка, защото е по-разнообразен от всяка от тях.

Европа е свобода. Искрено се надявам някой да подари на Емануел Макрон книгата на Аристотел "Политиката", преди френският президент да се е превърнал в копие на унгарския премиер.

"Дойче веле"

 

Доколкото може да се разбере, според президента Макрон обединена Европа първо трябвало да се занимае със себе си, а после да приема нови членове. С това той предаде надеждата на мнозина (и моята), че може да стане истински европейски лидер, т.е. да гледа пейзажа наоколо с широко отворени очи и оптимистичен поглед, както Европа прави (казано с израза на Аристотел) „по природа”. И като че ли се подреди до онези нароили се напоследък вождове, които заковават поглед в пъпа си и обръщат гръб на останалия свят, търсейки отговор на въпроса за "идентичността" на Европа.

Търсенето на тази идентичност по такъв начин е капан, защото приковава вниманието не там, където отговор може да бъде намерен. А именно: отвръща погледа от онази универсалност, която е характеристиката на "Европа" – и го свежда до търсенето на някаква уникална, "своя", неповторима душевност. Крайната спирка на този път е винаги някакъв вид племенничество – религиозно ("Европа е християнска"), ценностно ("Европа е права на човека") или битово ("Европа е социална").

Подобни определения като правило изключват, а не включват; отблъскват, а не привличат. Все едно някой да каже „идентичността на Подуяне е левскарска”. Веднага ще отблъсне не-левскарите, живеещи на тази територия; и ще настрои подозрително не-левскарите, живеещи около нея.

Идентичността на Европа е в идеите, според които човешките същества са свободни и равни независимо от възраст, класа, пол, занятие, вяра или цвят на кожата. Тези идеи можеха, разбира се, да бъдат формулирани и другаде. И пак щяха да са универсално приложими. Но се е случило така, че са измислени именно тук и те описват онова, което ние сме – и към което останалите се стремят, ако искат да са свободни и равни.

В сферата на философията става дума за това, че зад всички гореизброени "предикати" на човешките същества стои една и съща тяхна природа, а именно умението им да стигат до универсално приложили съждения и умението им да отчленяват добро от зло. Кант е доста изчерпателен по въпроса. Иска ми се обаче да се фокусирам по-скоро върху политиката – върху онази сфера, в която хората уреждат отношенията помежду си.

Европа е свобода

Тук нещата са описани още от Аристотел. В размишленията си за държавите той стига до извода, че една държава е трайна, когато е достатъчно голяма и достатъчно вътрешно разнообразна, за да може да води "независим живот", т.е. да не е длъжна да се подчинява на външна воля. По-нататък Аристотел дефинира държавата като съвкупност от публичните служби, заемани от гражданите. А гражданите – това са хора, способни да водят "независим" живот и да стигат до "независими" решения.

Забелязвате ли колко пъти в тия размишления се появява прилагателното "независим"? Това е посланието на "Европа": че добрият живот е живот на независимост, а не на подчинение. Политическата идентичност на Европа, т.е. начинът, по който хората уреждат отношенията помежду си, е именно окуражаването на независимия живот – на индивидите, на семействата им, на човешките общности и държави. В тази картина няма вяра, етнос, език, пол или социална класа. Няма племена. Разграничението е съвършено друго: между свободата и несвободата. Европа е свобода.

Тук няма и история. А днешните търсачи на "европейска идентичност" се забиват именно в историята – там, където е най-лесно човек да се удави. А в гореописаната "идентичност" на Европа не става дума за история, а за модел на подредба на отношенията между хората, който им дава възможността да водят добър и (добавя Аристотел) добродетелен живот.

Осъзнавайки това, вече всички сме в състояние да помогнем на президента Макрон в неговото търсене на нови критерии и механизми за приемането на нови членове в обединена Европа. Щом си решил да ставаш такъв член, просто ще трябва да реорганизираш отношенията между хората си така, че те да могат да водят независим и свободен, а не зависим и подчинен живот. 

"Европа" като орда, населена от еднакви хора?

Тази основна идея сравнително лесно може да бъде облечена в измерими политически цели и в конкретни политики за тяхното постигане. Много от необходимите неща са вече и бездруго налице в сегашния механизъм за приемане като върховенство на закона (т.е. гаранция на твоята независимост от зла чужда воля), пазарна икономика (т.е. да можеш независимо да влизаш и излизаш от различни бизнеси и никой олигарх да не може да те тормози) и подобни. Искат се малко ясна мисъл и някаква умерена реорганизация на критериите.

Страхувам се обаче, че не в тази посока ще върви голямото копане в търсенето на "европейската идентичност". В страни с ретроградни режими като Унгария и Полша това копане върви от години и води до все по-видима омраза към всички, които се различават от мнозинството унгарци и поляци по религия, произход или поведение. Държавите преосмислят себе си като племена – като орди, населени от еднакви хора. Ако това продължи, рано или късно някой ще ни сервира и дефиниция за "Европа" като за орда, населена от еднакви хора. И недопускаща да влизат хора, които са различни.

Какво ще прави с различните хора, които вече я населяват? Е, примери точно от Европа от ХХ век колкото искаш. 

А това ще е краят. Още Аристотел ясно предупреждава, че една държава, която е съставена от прекалено еднакви хора, не е жизнеспособна. Държавата е по-висша от племето, защото е разнообразна. А ЕС е по-висш от всяка своя държава членка, защото е по-разнообразен от всяка от тях.

Европа е свобода. Искрено се надявам някой да подари на Емануел Макрон книгата на Аристотел "Политиката", преди френският президент да се е превърнал в копие на унгарския премиер.

"Дойче веле"

Коментари

Питащият 's picture
Питащият
Питащият

Свобода

Свобода без отговорност, права без задължения . Европа е кочина и ще става все по-гнусна кочина защото обединението е ужким върху принципи , а на практика все повече в интерес на корпорациите , на бизнеса и то на силните на деня . Принципите и свободата са хубаво нещо , както и независимостта , но си имат цена , а когато едни плащат , а други ползват няма управия . Европа още след Първата световна война трябваше да стане федерална държава по подобие на САЩ , но вместо това национализма и реваншизма избояха . Поне да бяха го направили след Втората световна преди да падне Берлинската стена , но пак не им стигна акъла . Вместо това тръгнаха да се разширяват със съмнително разнообразните бивши соц. страни . Защо ? Ценности ? Хайде де . Майнов , глупак ли си или нещо по-лошо . Много добре знаеш защо защо ЕС и НАТО се разшириха включително със идиоти като нас . Пазари , интереси и геостартегически съображения . Нула ценности . Бившите колонизатори се сдобиха със заден двор . Сега цената им се вижда висока и не искат нови членове . Това е положението .
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Европа е радост бе, Миндя

Паважният планктон напоследък сте нещастни щото Европа ви завъртя голямата бургия отзад. Сега до кого ще си пишете доносите, м? До Аристотел?
hallucination tasd's picture
hallucination tasd
MHallucinatioN

да, ама не

Хайде, хайде, Европа няма нужда от нова България, пък какво да говорим за цели две - Македония и Албания. Макрон в случая е прав, достатъчно проблеми има за разрешаване, та в момента да се приемат нови членки. А свободата не е свободия. Свободията е криворазбраната страна на свободата.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията