Article_top

Не е тайна, че турският президент Реджеп Ердоган възприема страната си като водещата мюсюлманска сила в Близкия изток. Той се опитва да наложи визията си за политическия ислям над конкурентите Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Често обвинява САЩ, че се държат високомерно със страната му, и се възхищава на идеята за "Велика Турция".

Но смята ли Ердоган, че Турция има правото и нуждата да се сдобие с атомно оръжие, за да циментира статуса си?

През миналия месец турският държавен глава спомена, че "някои страни разполагат с ракети с ядрени бойни глави, не едното или другото. Но ние не можем да ги имаме. Ето това не мога да приема."

Той посочи за пример Израел.

"Израел се намира наблизо, почти съседи сме. Те плашат останалите, като ги притежават. Никой не може да ги докосне."

Това заяви Ердоган на митинг на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Може би президентът просто говореше за пред националистическия си електорат.

Също така обаче думите му може да бъдат възприемани като предупреждение, че ако Иран и Саудитска Арабия се опитат да се присъединят към клуба на държавите с ядрено оръжие, Турция ще ги последва.

През миналата година престолонаследникът на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман заяви пред американската Си Би Ес Нюз, че кралството "не желае да има атомно оръжие, но без съмнение, ако Иран го разработи, ние ще ги последваме възможно най-скоро".

Изявлението на турския лидер може би е класически пример за острата му реторика. Той е сравнявал съвременната Германия и Израел с режима на нацистите и многократно е заплашвал, че ще пусне стотици хиляди сирийски бежанци към Европа.

Има съществена разлика между няколко изречения по време на реч до дългосрочна програма за развиване на ядрено оръжие. Турция развива (с помощта на Русия) ядрена програма, но тя е страна по Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

Зия Мерал - старши сътрудник на Кралския обединен институт за изследвания в областта на сигурността и отбраната (RUSI), обяви, че към този момент "няма достатъчни знаци, че Турция се стреми към ядрено въоръжаване".

"На практика ще отнеме десетилетия на значима финансова подкрепа и значим световен натиск, като и двете биха направили (ядрените оръжия) твърде скъпи и вредни", заяви Мерал пред Си Ен Ен.

Според Мерал изявлението се харесва на религиозните и консервативни кръгове в Турция, както и на влиятелна част от обществото, която приветства опозицията на Ердоган срещу това, което е възприемано като двуличие от страна на Запада.

Под управлението на Ердоган Турция вече не е послушният съюзник на НАТО, който защитава Алианса от руския експанзионизъм. Отчасти заради неприветливото поведение на Европа турският президент се опитва да намери ново място на страната си, където тя самостоятелно си избира съюзниците и чието влияние се разпростира на хиляди километри от границите ѝ.

Експанзионизмът на Турция включва гарнизон в Катар, нарастваща роля на флота в Червено море, подкрепа за правителството в Либия срещу подпомаганите от Рияд и Абу Даби сили на Халифа Хафтар и най-голямата отвъдморска военна база на страната - в Сомалия.

Промяната на политиката на Ердоган настъпи в зората на Арабската пролет, когато той посети Кайро, Тунис и Триполи, за да възхвалява ценностите на "Турския модел" - мюсюлманско общество в рамките на светска и пазарно-ориентирана страна.

Не му се получи, но гражданската война, която избухна в Сирия, единствено задълбочи решимостта на Ердоган да увеличи влиянието на Турция.

Бившият съветник по националната сигурност на САЩ генерал Х. Р. Макмастър възприема това за най-големата геополитическа промяна в ерата след студената война. През миналия месец той обяви по време на реч, че при управлението на Ердоган Турция "иска да се представи като страна, която се отдалечава от Европа и се насочва към Близкия изток, за да може да обърне събитията в своя полза".

Мнението му е подкрепено от анализатора Арън Стайн.

"(Ердоган) изглежда използва темата за ядрените оръжия, за да представи по-обща теза за позицията на Анкара в света и да обясни, че американската и западната система, с които Турция отдавна се асоциира, са нечестни и трябва да се променят", сподели той в статия за политическия сайт War on the Rocks. "Той извежда по-лично и дълбоко недоволство за световната роля на Турция."

По време на кавгата между Анкара и Вашингтон след задържането на американския пастор Андрю Брънсън Ердоган бе директен.

"Това не е някаква случайна държава. Това е Турция." 

През последните 17 години властта в Турция е концентрирана в малък кръг от приближени до президента, а външната политика на Анкара се ръководи от инстинктите му.

Те може да се променят в зависимост от тактическото предимство (развалянето на отношенията и последвалото сдобряване с Москва например, както и използването на убийството на Джамал Кашоги, за да се унижи Саудитска Арабия).

Ердоган гледа на света като на арена на конкуриращи се сили - САЩ, Китай, Русия, в който Турция трябва да се бори, за да извлече ползи. Това несъмнено означава отдалечаване от Вашингтон.

Ричард Хаас - президентът на Съвета по международни отношения, написа в туитър, че е било крайно време САЩ да се "откажат от фантазията", че Ердоган е съюзник.

"САЩ трябва да изтеглят всички ядрени оръжия, да не разчитат толкова много на турските бази и да ограничат споделянето на секретна информация и продажбите на оръжие. Трябва и да начертае "червени линии" в Сирия", написа Хаас.

Много по-важна от коментара за ядреното оръжие е срещата през август на Ердоган и Путин, в която те бяха заснети как похапват сладолед, докато се възхищават на новите бойни самолети Су-57.

"Ще платиш ли и за мен", попита Ердоган, което е косвена контраатака срещу заплахата на САЩ да задържат продажбата на американските Ф-35.

    Както Стайн заключва:

    "Анкара не напуска НАТО, нито ще се обръща на Изток. Вместо това настоящите лидери отхвърлят настоящите правила на играта и искат да ги променят. Това може да се окаже дори по-лошо за Вашингтон."

     

    Не е тайна, че турският президент Реджеп Ердоган възприема страната си като водещата мюсюлманска сила в Близкия изток. Той се опитва да наложи визията си за политическия ислям над конкурентите Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Често обвинява САЩ, че се държат високомерно със страната му, и се възхищава на идеята за "Велика Турция".

    Но смята ли Ердоган, че Турция има правото и нуждата да се сдобие с атомно оръжие, за да циментира статуса си?

    През миналия месец турският държавен глава спомена, че "някои страни разполагат с ракети с ядрени бойни глави, не едното или другото. Но ние не можем да ги имаме. Ето това не мога да приема."

    Той посочи за пример Израел.

    "Израел се намира наблизо, почти съседи сме. Те плашат останалите, като ги притежават. Никой не може да ги докосне."

    Това заяви Ердоган на митинг на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Може би президентът просто говореше за пред националистическия си електорат.

    Също така обаче думите му може да бъдат възприемани като предупреждение, че ако Иран и Саудитска Арабия се опитат да се присъединят към клуба на държавите с ядрено оръжие, Турция ще ги последва.

    През миналата година престолонаследникът на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман заяви пред американската Си Би Ес Нюз, че кралството "не желае да има атомно оръжие, но без съмнение, ако Иран го разработи, ние ще ги последваме възможно най-скоро".

    Изявлението на турския лидер може би е класически пример за острата му реторика. Той е сравнявал съвременната Германия и Израел с режима на нацистите и многократно е заплашвал, че ще пусне стотици хиляди сирийски бежанци към Европа.

    Има съществена разлика между няколко изречения по време на реч до дългосрочна програма за развиване на ядрено оръжие. Турция развива (с помощта на Русия) ядрена програма, но тя е страна по Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

    Зия Мерал - старши сътрудник на Кралския обединен институт за изследвания в областта на сигурността и отбраната (RUSI), обяви, че към този момент "няма достатъчни знаци, че Турция се стреми към ядрено въоръжаване".

    "На практика ще отнеме десетилетия на значима финансова подкрепа и значим световен натиск, като и двете биха направили (ядрените оръжия) твърде скъпи и вредни", заяви Мерал пред Си Ен Ен.

    Според Мерал изявлението се харесва на религиозните и консервативни кръгове в Турция, както и на влиятелна част от обществото, която приветства опозицията на Ердоган срещу това, което е възприемано като двуличие от страна на Запада.

    Под управлението на Ердоган Турция вече не е послушният съюзник на НАТО, който защитава Алианса от руския експанзионизъм. Отчасти заради неприветливото поведение на Европа турският президент се опитва да намери ново място на страната си, където тя самостоятелно си избира съюзниците и чието влияние се разпростира на хиляди километри от границите ѝ.

    Експанзионизмът на Турция включва гарнизон в Катар, нарастваща роля на флота в Червено море, подкрепа за правителството в Либия срещу подпомаганите от Рияд и Абу Даби сили на Халифа Хафтар и най-голямата отвъдморска военна база на страната - в Сомалия.

    Промяната на политиката на Ердоган настъпи в зората на Арабската пролет, когато той посети Кайро, Тунис и Триполи, за да възхвалява ценностите на "Турския модел" - мюсюлманско общество в рамките на светска и пазарно-ориентирана страна.

    Не му се получи, но гражданската война, която избухна в Сирия, единствено задълбочи решимостта на Ердоган да увеличи влиянието на Турция.

    Бившият съветник по националната сигурност на САЩ генерал Х. Р. Макмастър възприема това за най-големата геополитическа промяна в ерата след студената война. През миналия месец той обяви по време на реч, че при управлението на Ердоган Турция "иска да се представи като страна, която се отдалечава от Европа и се насочва към Близкия изток, за да може да обърне събитията в своя полза".

    Мнението му е подкрепено от анализатора Арън Стайн.

    "(Ердоган) изглежда използва темата за ядрените оръжия, за да представи по-обща теза за позицията на Анкара в света и да обясни, че американската и западната система, с които Турция отдавна се асоциира, са нечестни и трябва да се променят", сподели той в статия за политическия сайт War on the Rocks. "Той извежда по-лично и дълбоко недоволство за световната роля на Турция."

    По време на кавгата между Анкара и Вашингтон след задържането на американския пастор Андрю Брънсън Ердоган бе директен.

    "Това не е някаква случайна държава. Това е Турция." 

    През последните 17 години властта в Турция е концентрирана в малък кръг от приближени до президента, а външната политика на Анкара се ръководи от инстинктите му.

    Те може да се променят в зависимост от тактическото предимство (развалянето на отношенията и последвалото сдобряване с Москва например, както и използването на убийството на Джамал Кашоги, за да се унижи Саудитска Арабия).

    Ердоган гледа на света като на арена на конкуриращи се сили - САЩ, Китай, Русия, в който Турция трябва да се бори, за да извлече ползи. Това несъмнено означава отдалечаване от Вашингтон.

    Ричард Хаас - президентът на Съвета по международни отношения, написа в туитър, че е било крайно време САЩ да се "откажат от фантазията", че Ердоган е съюзник.

    "САЩ трябва да изтеглят всички ядрени оръжия, да не разчитат толкова много на турските бази и да ограничат споделянето на секретна информация и продажбите на оръжие. Трябва и да начертае "червени линии" в Сирия", написа Хаас.

    Много по-важна от коментара за ядреното оръжие е срещата през август на Ердоган и Путин, в която те бяха заснети как похапват сладолед, докато се възхищават на новите бойни самолети Су-57.

    "Ще платиш ли и за мен", попита Ердоган, което е косвена контраатака срещу заплахата на САЩ да задържат продажбата на американските Ф-35.

      Както Стайн заключва:

      "Анкара не напуска НАТО, нито ще се обръща на Изток. Вместо това настоящите лидери отхвърлят настоящите правила на играта и искат да ги променят. Това може да се окаже дори по-лошо за Вашингтон."

      Коментари

      Най

      Следвайте ни

       
       

      Още по темата

      Още от категорията