Държавната енергийна компания "Булгартрансгаз" е превела аванс в размер на 127 млн. евро на избрания изпълнител на проекта "Балкански поток" - саудитиската компания "Аркад". Това стана ясно от думите на енергийния министър Теменужка Петкова в студиото на БНТ тази сутрин. 

Неяснотите относно финансирането на строителството обаче остават. Цялата стойност на системата се очаква да бъде 1,1 млрд. евро. Финансирането би трябвало да стане през една част собствени средства на "Булгартрансгаз", но останала част от парите могат да бъдат набрани през заем от изпълнителя. Такава възможност предвижда концепцията на проведената обществена поръчка, но дали "Аркад" ще даде парите все още не е ясно, въпреки че Петкова твърди, че всичко е договорено.

"Има възможност за изпълнителя, който е избран, да осигури финансирането и впоследствие "Булгартрансгаз", в рамките на 120 месеца, ще възстанови това финансиране на изпълнителя", обясни Петкова. 

Това е единият вариант за финансиране. По думите на Петкова обществената поръчка предвижда и втори такъв - след построяването на първите 308 км от трасето, българската държавна компания да излезе на финансовите пазари и "ако тя успее да осигури финансиране при по-добри параметри, то тогава съществува възможност "Булгартрансгаз" да възстанови задължението си към изпълнителя, да получим заем от банките и да има задължение към банката, която ще кредитира дружеството".

Малко след като Петкова говори в ефира на националната телевизия пък от "Булгартрансгаз" съобщиха, че осигуреното финансиране за авансовото плащане е от кредит от няколко европейски банки, както и от Международната банка за икономичесто сътрудничество, базирана в Москва.

Така, от обясненията на Петкова, на практика единственото ясно нещо е, че финансирането на проекта е неясно, въпреки че по него се работи изключително ускорено. Само преди дни премиерът Бойко Борисов откри първите 11 км от тръбопровода. Според подписаните договори срокът, в който трябва да бъде реализиран целия проект, е 615 календарни дни, а тези 308 км, за които говори министърът, трябва да са готови в първите 250 дни. Тук идва поредната въпросителна. При подписването на договора за строителството - на 18 октомври тази година, руският енергиен министър Денис Мантуров обяви, че "Газпром" очаква газ да потече по българското разклонение на "Турски поток" от 1 януари 2020 г.

До края на годината обаче не остават 250 дни, а доста по-малко. Как България смята да спази този срок не е ясно. В предишни интервюта Теменужка Петкова многократно е казвала, че при забавяне страната ни няма да търпи наказателни санкции, но това предстои да бъде разбрано. 

Днес Петкова обясни, че заради забаванято на процедурата по обществената поръчка за избор на изпълнител и проектът се е забавил, но ще бъде готов в първата половина на 2020 година. Това, което Петкова пропусна да спомене е, че вината за забавянето на търга всъщност е на българската страна. 

След като саудитският консорциум "Аркад" спечели обществената поръчка и трябваше да се върви към подписване на договора,  държавното дружество "Булгартрансгаз" се опита да подмени това решение и да подпише набързо договор с класирания на второ място консорциум "Газово развитие и разширение в България". В него има и руско участие - чрез фирмата „Комплишънс Дивелъпмънт С.А.Р.Л. - клон България", която е свързана с руската компания за производство на тръби "Трубная металлургическая компания" (ТМК) на Дмитрий Пумпянски. 

Съдът обаче отказа на "Булгаргаз" да подпише договор, а КЗК спря решението за подмяна на изпълнителя. Последва делото във ВАС от "руския" консорциум. Именно "Комплишъс Дивелъпмънт" в последствие реши - не е ясно защо точно, да се оттегли от жалбата, на което основание съдът прекрати делото.

ЧЕЗ 

Тази сутрин министър Петкова коментира и темата с продажбата на българските активи на ЧЕЗ и бъдещето на въглищните централи в България. 

Относно продажната на ЧЕЗ на застрахователния холдинг "Еврохолд", Петкова припомни, че по-голямата част от сделката се води по чешкото законодателство, защото ЕРП-то е собственост на Прага. Министърката беше категорична, че всички процедури следват правилата и че тя няма предварителна информация какво ще реши Комисията за защита на конкуренцията - дали да пусне сделката или да я спре. 

Припомняме, че само няколко часа след като от "Еврохолд" обявиха, че очакват КЗК да заключи, че всичко е наред, членовете на антимонополната комисия решиха да предприемат допълнително проучване - заради съмнения, че застрахователният бизнес на "Еврохолд" може да влияе на участниците на електроенергийната борса, които сключват договори за застраховна на гаранциите по сделките си. Обединяването на дейностите на два такива големи икономически мастодонта пък би се отразило съществено и на техните пазарни позиции. Решението се очаква до 4 месеца.