Когато българските власти обещават 635 км газопровод за 12 месеца, а други 151 км газова връзка се бавят 12 години, при положение, че и двата проекта са уж еднакво приоритетни, пита се кой е факторът, който ускорява първия и забавя втория? Тази задачка постави бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков на форум, организиран от фондация “Конрад Аденауер” и Гражданския съвет. Темата на форума: "Диверсификация на газовите доставки за България: Геополитически и пазарни изменения”. Трайков даде и отговора: “Интересът на “Газпром” изглежда има твърде определящо значение за това, което се случва в България”.

635-те километра газопровод са т.нар. разширение на газопреносната мрежа – т.е. втората тръба на “Турски поток”, който предвижда пренасянето на газ от Русия до Турция. Това е проект, който само българските управляващи упорстват да наричат “Балкански”, и за който ще се платят 1.102 милиарда eвро. “Булгартрансгаз” осигурява финансирането и е собственик на съоръжението.

Докъде стигна интерконекторът с Гърция

А интерконекторът с Гърция – т.е споменатата вече 151- километрова газова връзка, ще даде възможност България да се свърже с Трансадриатическия газопровод (ТАП) догодина и да получава 1 милиард куб. м. газ от Азербайджан - една трета от годишното ѝ потребление. Интерконекторът струва 240 млн. евро, от които 220 милиона са капиталови разходи, а за половината от сумата има държавна гаранция.

На развитието на този проект е било отделено специално внимание на срещата на новата американска посланичка в България Херо Мустафа с министърката на енергетиката Теменужка Петкова. Според прессъобщението на ведомството, “приоритет както за правителството на Република България, така и за американската страна, е гарантиране на енергийната сигурност чрез диверсификация на доставките на ресурси”. Министър Петкова е представила свършеното досега, а Херо Мустафа “подчерта, че САЩ очакват завършването на газовата връзка в срок”.

Проектът за интерконектор между Гърция и България е от стратегическо значение и се подкрепя както политически, така и финансово от Европейския съюз, заяви на конференцията Торстен Гайслер, ръководител на бюрото на фондация “Конрад Аденауер” в България. Той отбеляза, че друг стратегически проект е независимата система за пренос на природен газ в близост до Александруполис, която се очаква да бъде въведена в търговска експлоатация през 2022 г. Няма яснота обаче по заявеното преди време намерение на София да участва в този проект.

Чрез интерконектора ще може да се реализират доставки на втечнен природен газ (LNG) в България както от гръцките терминали, така и от съоръжения в Турция. Този път има шанс строителството на газовата връзка, спечелено от гръцката J&P AVAX, най-сетне да започне: “Битките и кризите, за да не стане проектът, не бяха малко, имаше сътресения”, заяви на форума Теодора Георгиева, изпълнителен директор на проектната компания за интерконектора ICGB. В същото време “Балкански поток” явно не се среща с подобни затруднения. “Булгартрансгаз” вече преведе авансово 127 млн. евро на компанията-строител “Аркад”.

"Турски поток" 2 и "газпромските санстефанци"

В плановете на “Газпром” България е по-важна като транзитьор на газ, а не като потребител - съотношението е 5 към 1, каза един от докладчиците на конференцията - д-р Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. Целта на “Южен поток”, който трябваше да транзитира над 60 млрд. куб. м. беше именно такава - да увеличи рязко тази роля заради заобикалянето на Украйна.

"През 2014 г. обаче този проект се провали, защото не отговаряше на изискванията на енергийното законодателство на ЕС, а ЕК не бе склонна да направи за него изключение от тези изисквания. Оттогава „Южен поток“ се превърна за проруското енергийно лоби в София в това, което някога е била Санстефанска България за националистите в страната – несбъдната мечта, но и ориентир, задаващ посоката на бъдещите усилия. До голяма степен въжделенията за мащабен транзит на руски газ през българска територия се вписват в сегашния лозунг на правителството: „България да остане на енергийната карта на Европа!“, се казваше в доклада, изнесен от Пламен Димитров.

Според него, руското влияние се базира на географията, дългата традиция на българо-руските газови връзки и личните контакти, заварената след 1989 г. енергийна инфраструктура, както и на умението на “Газпром” и руската страна “да мотивират представители на висшия енергиен мениджмънт в България да работят в полза на тези руски проекти”.

Сега на дневен ред е втората тръба на “Турски поток”. Трайчо Трайков коментира, че почти нищо няма да спечелим от нея. “Вече почти публично се призна, че сме се отказали от приходите по договора с “Газпром” до 2030 г. Всичко това няма как да ни радва, но може да радва газпромските санстефанци”, заяви той.

В доклада, подготвен от д-р Димитров и д-р Димитър Бечев, старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина, се изразяват опасения, че сериозна част от капацитета на „Балкански поток” може да остане неизползвана. Причината за това е, че макар правителството да го представя за част от несъществуващия газов хъб „Балкан”, става дума за транзитен газопровод, който по дефиницията на ЕС за „голяма енергийна инфраструктура” подлежи на контрол от ЕК, обясняват авторите. Тяхната теза е, че най-вероятно Еврокомисията няма да разреши 90% от капацитета на съоръжението да бъдат използвани само за пренос на руския газ, идващ от „Турски поток".

В България обаче, въпреки бързането, строителството на „Турски поток” 2 закъснява от графика и газ по него няма да потече от 1 януари 2020 г. Управляващите вече обявиха, че ще са готови към средата на годината. Очевидно бързат, за да бъде изпреварена газовата връзка с Гърция.

Където газът, там и геополитиката

Според д-р Бечев, България може да се поучи от Турция по отношение на енергийната си политика. Турция е вторият най-голям потребител на руски газ в Европа, и макар че енергетиката е гръбнакът на отношенията Москва-Анкара, Турция се стреми да диверсифицира енергийните си доставки, отбеляза той. Руският газ в общия обем намалява - от 48% до 34%, затова пък се увеличават доставките на каспийски газ за турския пазар. Наред с това расте вносът на LNG за Турция, а в последните три години растат и количествата от традиционни доставчици като Алжир и Катар.

А какво прави България?

Дойче Веле