Истерията у нас преди разглеждането на въпроса за покана към Република Северна Македония (РСМ) да започне преговори за членство в ЕС показва неразбирането и смесването на понятия и категории.  Вместо да се заемат с реална политика политиците поставиха нещата изцяло в плен на историците, което е трудно разбираемо. Да определяш бъдещето на междудържавни отношения в зависимост от тълкуванието на исторически факти е смешна работа.

След 17 октомври и студения душ, с който Макрон обля РСМ и Албания идва време за по-трезв поглед върху нещата.

I. Политизиране на историята и историзиране на политиката 

Поставянето на историята, а именно историческите факти, събития и личности в центъра на българската политика и превръщането им в крайъгълен камък на отношенията между двете държави показва липсата на реализъм. 

Измисленият термин “обща история” е изцяло недефиниран и смешен  - всеки може да си го тълкува както си иска. Кое е “общото”.  И какво е “история” ? 

Историци от двете страни се вживяха в политици и експерти по всички въпроси. Пример за това са двамата ръководители на т.нар. Комисия по историческите и образователни въпроси.

От професор Драги от РСМ разбрахме, че историята била принадлежала на цивилизацията. Историята не е гражданско-правна категория и не може да бъде собственост, за да  принадлежи или да не принадлежи. Тя е тази, която е – низ от събития, които имат свои причини и корени както и съдби на хора участвували в тях и т.н. Тя не е собственост на някакви хора или комисии, които може да се разпореждат с нея като с недвижима собственост. Тя се основава на доказани документално факти, а не на възприятията на тоя или оня за нещо.

Това е само един пример от цялата каша, която се създава с тази историческа лудост, в която професори – историци се вживяват в политици. 

Политиците не останаха по-назад. Те пък се опитват да историзират политиката като я поставиха в центъра на своята дейност и визия за отношенията между България и РСМ. Накрая стигнаха дотам , че историзираха политически позиции – Рамкова позиция на правителството и Декларация на НС, до степен която може да предизвика недоумение. А политически лица говореха, че ще “решат въпроса” с личността на Гоце Делчев. 

И двата политически по своя характер документа са писани с ултимативна лексика, а някои от исканията са практически неизпълними в кратки срокове.  Неясно защо т.нар. Комисия по исторически и образователни въпроси е превърната от България в ключов политически фактор и регулатор на отношенията между двете държави, каквато тя не може да бъде дори съгласно клаузите на Договора за добросъседство. Ако това стане основа и сърцевина на българската политика към РСМ двустранните отношения ще бъдат тласнати в блатото на безкрайни безплодни исторически спорове. От което имат интерес само евразийските спонсори на разделението на региона на слаби враждуващи държавички . 

Затова историята би следвало да бъде оставена на по-заден план, а въпросната Комисия да бъде преформатирана като нейната роля бъде сведена само до консултативно-експертно звено към Междуправителствената комисия. Като в нея бъдат включени юристи, дипломати и други експерти. Би било добре работата и бъде направена напълно публична – например в интернет.  Нещо тайно и секретно ли има в това, че Гоце Делчев 100 пъти сам е писал, че е българин ? Могат да си обменят мненията и становищата и по интернет. Ако въобще са създали правила за работата си, които да са ясни, публични и утвърдени от двете правителства. 

Факт е, че северомакедонските   “академици” и “професори” помакедончват национално всеки когото решат, стигайки чак до прабаба ми Христина родена в с. Загоричани (Егейска Македония) , която никога не е живяла на територията на РСМ  като я записаха в свой труд за “македонка”...Всъщност РСМ е държавата с най-голям брой академици и професори по история на глава от населението може би в целия свят.

II Реалната политика на добросъседство

В реалната политика има един въпрос, който за България следва да бъде приоритетен и който за съжаление досега не е бил повдиган.. И това не е историята, която ще си дойде на мястото или националното самоопределение на Гоце Делчев.

Решаването на този въпрос  следва да стане незаобиколимо условие за наша подкрепа за членство в ЕС и той е вписването на българския народ – изрично в Преамбюла на Конституцията на РСМ, заедно с албанския народ, турския народ, влашкия народ , ромския народ, сръбския народ и босанския (бошнячкия) народ, които са изрично упоменати там.  При положение че над 110 000 (досега) граждани на РСМ изрично са заявили своята българска националност, на която основа са станали и граждани на Република България те да бъдат вписани в категорията “други” е неприемливо за България.  Статистически, досега заявилите своите българска национална принадлежност и корени са повече от турци, власи, сърби и босанци взети заедно. 

В македонските медии вече бе публикуван фактът , че около 200 (! ) души от македонския елит в РСМ – политически (от всички македонски партии) , икономически и всякакъв друг е с българско гражданство, т.е.  е приел българските си национални корени. И сега какво правим ?  Ако един македонски политик, полковник от армията или председател на общински съвет реши да гласува в български избори на територията на Република България може да го направи спокойно и в това няма никаква драма. Той може да бъде вписан в избирателните списъци съгласно закона и с гласа си да определя бъдещото развитие на България, което е добре.  Като се отчете и фактът че над 110 000 граждани на РСМ имат и българско гражданство, това е сериозна електорална сила. Не е известно колко български граждани са приели и македонско гражданство...

В Преамбюла на Конституцията (Уставот) на РСМ пише: 

“Граѓаните на Република Македонија , Македонскиот народ , како и

Граѓаните кои живеат во нејзините граници кои се дел од албанскиот

Народ , турскиот народ , влашкиот народ , српскиот народ , ромскиот

народ, бошњачкиот народ и другите , преземајќи ја одговорноста

за сегашноста и иднината на нивната татковина , свесни и благодарни

на своите предци за жртвите и посветеноста во нивните заложби и

борба за создавање самостојна и суверена држава Македонија и

одговорни пред идните генерации...”

 Възниква закономерно въпроса с какво част от турския народ (?) , влашкия  народ (?) , сръбския народ (?), ромския (циганския) народ (?)  и босанския народ (?) са благодарни на своите предци за жертвите и тяхната “посветеност и заложби” и борба за създаване на ... суверенна държава Македония”. И какви всъщност жертви са дали техните предци  в борбата за независима и суверенна държава Македония?  За българите е ясно – дали са хиляди жертви и то в огромната си част родени на територията на днешна РСМ. 

Отричането на присъствието на част от българския народ в РСМ днес и изтриването на българите от етно-националната карта на държавата е политически неприемливо . Това следва да бъде политически въпрос за България . Посочения  по-горе текст е редакция на първоначалния текст на Конституцията, приет през 1991 г. , в който са вписани само албанци, турци, власи и роми (цигани). С цитираната по-горе редакция бяха дописани сърби и бошняци (босанци). Няма да е трудно да бъдат дописани и българите. 

Без това да се случи, дискусиите за “исторически личности и събития” губят значение. 

И становището на премиера на РСМ Зоран Заев, че в 21-ви век нямало защо да се говори за идентитета (националното самоопределение) са смешни. Има защо, и още как. 

Без вписването на българския народ като държавотворен народ в Преамбюла на Конституцията (Уставот) заедно с посочените по-горе 6 народа българите в РСМ ще продължат да бъдат подлагани на дискриминация – открита или прикрита. Ето това не може да бъде прието и да продължава. 

В същото време България следва да подкрепя на междудържавно политическо и експертно ниво  РСМ за интегрирането и в голямото европейско семейство. 

III Интеграционни и евроинтеграционни процеси

Въпросът за интеграцията на РСМ в ЕС е важен, но е по-важен за младата държава отколкото за България. България може и без РСМ, въпросът е дали РСМ може без нас. Това е въпрос на тяхна преценка.

В момента Западните Балкани са точка № 129 от общо 129 в дневния ред на ЕС и българската политика и премиера Борисов с усилие накараха европейските си партньори да оставят въпроса жив след 17.10.2019. Никой от развита Европа за съжаление не се интересува, ЕС не е подкрепил и с  1 евро Западните Балкани. И какво са всъщност Западните Балкани, че им отделяме толкова внимание? Остатъците от бивша Югославия + Албания наситени с нерешени проблеми : Босна и Херцеговина – отсъствие на реална държавност, Сърбия и Косово – нерешени проблеми, Черна Гора с размерите на Пловдив, Албания към която има сериозни забележки относно функционирането на демокрацията и...РСМ.  Всички елити в тези държави или полудържави са вперили директно поглед в Брюксел и са отворили човки за някое евро. Всичките са с икономики, далеч по-слаби от българската. Времената на шушляците и лъскавата Югославия отминаха преди 30 години. 

Мнозина у нас се питат защо трябва да ни е грижа нас как ще се разбират политически в Босна и Херцеговина или Сърбия с Косово освен това да не се изпотрепят отново, което със затягането на обръча на НАТО с членството на Черна Гора и РСМ прави това малко вероятно? И без това изстрадахме икономически касапницата и кръвопролитията, която си организираха в началото на 90-те. И е много странно защо Гърция, която е с по-дълъг стаж и опит в ЕС не се нагърбва да бъде лидер в решаването на техните проблеми и интеграция. Просто гърците са прагматични хора.

Така, че въпросът е дали Скопие възнамерява да развива икономическа интеграция и със София освен с Атина и Белград. Въпрос на тяхна преценка. 

----

* Минко Ноев е бивш дипломат от кариерата. Работил е в посолствата ни в Югославия, Македония, Великобритания и Норвегия.Текстът е написан специално за Клуб Z.