Article_top

Министерството на културата е изпуснало срока да подаде иск във Върховния касационен съд (ВКС), свързан с получаване на обезщетение за ремонта на "Ларгото" в София. Това съобщава в. "Капитал". Така, след като искът на министерството беше отхвърлен на две инстанции, той въобще не стигна до ВКС, тъй като се оказа, че държавната институция е изпуснала срока, в който е трябвало да подаде жалбата си.

И вместо да получи 753 хил. лв. неустойка за забавения ремонт на т.нар. "ларго" на пл. "Независимост", министерството ще трябва да плати над 73 хил. лв. разноски по процеса. Темата е приключила с определение от миналата седмица на ВКС.

Проектът беше на стойност 12 млн. лева и се изпълняваше от консорциум, в който влизат фирмите" Пътстрой - Варна", "Реставрация", "Пътища и Мостове" и "Финанс груп 2013". Именно те са ответници по делото, което през 2017 г. беше заведено от Министерството на културата.

През 2017 г. Софийският градски съд отхвърля иска и констатира, че с действията си преди завеждането на делото Министерството на културата само се е лишило от възможността да има претенции към изпълнителя.

В началото на 2019 г. решението на СГС е потвърдено от Софийския апелативен съд, който изцяло споделя мотивите на долната инстанция.

Пред Министерството на културата остава последна възможност – да се обърнат към Върховния касационен съд. Срокът за това е изтекъл на 12 март 2019 г. и с разпореждане от 21 март Софийският апелативен съд връща жалбата на министерството, тъй като приема, че е подадена с един ден закъснение.

Министерството обжалва окончателното прекратяване на делото пред ВКС, но съдът отхвърля жалбата, а от мотивите му се вижда, че държавната институция се е опитала да влезе в ролята на процесуален шмекер.

Първо – жалбата на Министерството на културата е била внесена "на ръка", но не в Апелативния съд, а в Софийския градски съд, при това ден след крайния срок.

Пред ВКС от министерството са пробвали друга версия – жалбата е изпратена в срок, но по пощата. За целта са представили ксерокопие от лицевата част от пощенски плик с подател К.П. (представител на министерството) до Софийския апелативен съд, за който съдът заявява, че "е с напълно нечетлива дата на положения датов печат и конкретна пощенска служба".

От Министерството на културата са коментирали, че по случая тече дисциплинарна проверка.

През декември 2016 г. Агенцията за държавна финансова инспекция констатира нарушения на обществените поръчки по проекта, както и неспазване на сроковете. Проверката е назначена от Софийската градска прокуратура, която обаче отказва да образува разследване по случая.

В началото на 2019 г. тогавашният депутат от БСП Елена Йончева публикува "частен" запис от оперативка от 2016 г. при Боил Банов, тогава зам.-министър на културата. На записа се коментира как да бъде "санирано" закъснението на изпълнителя по проекта "Антична Сердика", като се коментира именно фактът, че трябва да се потърси неустойка от 700 хил. лв.

През април Специализираната прокуратура отказа да образува разследване, като най-общо се мотивира с това, че не може да се докаже, че записът на Елена Йончева е автентичен, а освен това Боил Банов и останалите участници в разговорите са отрекли да е имало подобни договорки.

 

Министерството на културата е изпуснало срока да подаде иск във Върховния касационен съд (ВКС), свързан с получаване на обезщетение за ремонта на "Ларгото" в София. Това съобщава в. "Капитал". Така, след като искът на министерството беше отхвърлен на две инстанции, той въобще не стигна до ВКС, тъй като се оказа, че държавната институция е изпуснала срока, в който е трябвало да подаде жалбата си.

И вместо да получи 753 хил. лв. неустойка за забавения ремонт на т.нар. "ларго" на пл. "Независимост", министерството ще трябва да плати над 73 хил. лв. разноски по процеса. Темата е приключила с определение от миналата седмица на ВКС.

Проектът беше на стойност 12 млн. лева и се изпълняваше от консорциум, в който влизат фирмите" Пътстрой - Варна", "Реставрация", "Пътища и Мостове" и "Финанс груп 2013". Именно те са ответници по делото, което през 2017 г. беше заведено от Министерството на културата.

През 2017 г. Софийският градски съд отхвърля иска и констатира, че с действията си преди завеждането на делото Министерството на културата само се е лишило от възможността да има претенции към изпълнителя.

В началото на 2019 г. решението на СГС е потвърдено от Софийския апелативен съд, който изцяло споделя мотивите на долната инстанция.

Пред Министерството на културата остава последна възможност – да се обърнат към Върховния касационен съд. Срокът за това е изтекъл на 12 март 2019 г. и с разпореждане от 21 март Софийският апелативен съд връща жалбата на министерството, тъй като приема, че е подадена с един ден закъснение.

Министерството обжалва окончателното прекратяване на делото пред ВКС, но съдът отхвърля жалбата, а от мотивите му се вижда, че държавната институция се е опитала да влезе в ролята на процесуален шмекер.

Първо – жалбата на Министерството на културата е била внесена "на ръка", но не в Апелативния съд, а в Софийския градски съд, при това ден след крайния срок.

Пред ВКС от министерството са пробвали друга версия – жалбата е изпратена в срок, но по пощата. За целта са представили ксерокопие от лицевата част от пощенски плик с подател К.П. (представител на министерството) до Софийския апелативен съд, за който съдът заявява, че "е с напълно нечетлива дата на положения датов печат и конкретна пощенска служба".

От Министерството на културата са коментирали, че по случая тече дисциплинарна проверка.

През декември 2016 г. Агенцията за държавна финансова инспекция констатира нарушения на обществените поръчки по проекта, както и неспазване на сроковете. Проверката е назначена от Софийската градска прокуратура, която обаче отказва да образува разследване по случая.

В началото на 2019 г. тогавашният депутат от БСП Елена Йончева публикува "частен" запис от оперативка от 2016 г. при Боил Банов, тогава зам.-министър на културата. На записа се коментира как да бъде "санирано" закъснението на изпълнителя по проекта "Антична Сердика", като се коментира именно фактът, че трябва да се потърси неустойка от 700 хил. лв.

През април Специализираната прокуратура отказа да образува разследване, като най-общо се мотивира с това, че не може да се докаже, че записът на Елена Йончева е автентичен, а освен това Боил Банов и останалите участници в разговорите са отрекли да е имало подобни договорки.

Коментари

Бобо's picture
Бобо
Бобо

Загубена държава

Е няма такава простотия

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?