Парламентарните избори на 5 октомври не успяха да решат незабавно един от най-спешните проблеми на страната – съставяне на ново стабилно правителство, което евентуално да предприеме важни реформи, целящи ускоряване на икономическия растеж и намаляване на безработицата. Политиците започнаха да говорят за това, че ако не успеят да съставят стабилно правителство, ще се премине към трети поред парламентарни избори в рамките на две години.

Може ли да се считат тези приказки като предупреждения за нещо по-лошо или по-добро за българската икономика? Провеждането на нови избори при провал на политическите преговори между партиите поставя въпроса въобще има ли и ако да - какво е влиянието на изборите върху икономиката?

Макар и в България да липсват достатъчно данни за провеждане на изследване, лесно може да се предположи, че провеждането на ежегодни парламентарни избори би имало крайно негативно влияние върху икономиката на страната.

Самите разходи за провеждането на тези избори представляват най-малкото зло. В конкретната ситуация в страната, едни нови избори биха забавили решаването както на редица актуални проблеми (бюджет, банкова система, енергетика, взаимоотношения с Европейския съюз, Русия и т.н.), така и забавяне на важни реформи, свързани с енергетиката, държавната администрация, съдебната власт, здравеопазването, образованието, инфраструктурата и много други, а също и спад на чуждестранните инвестиции и влошаване на салдото на платежния баланс (разбирай валутните резерви).

Но всичко това, като че ли, изглежда пределно ясно за страничния наблюдател. По-интересният въпрос може би е какво е влиянието на редовните парламентарни избори върху икономиката на страната.

Но да се върнем преди това върху някои основни постановки относно връзката между избори и икономика, известни още като преплитане между политическите и икономически цикли. Традиционно се смята, че преди избори управляващите политици биха предприели краткосрочни популистични мерки, най-често свързани с увеличаване на правителствените харчове, с цел печелене на политически дивиденти. Дори редица изследвания в областта са доказали, че подобни практики се използват по света, независимо от партийната принадлежност на управляващите правителства. Така на практика се разбиват предубедените теории, че "левите" правителства харчат повече преди изборни години в сравнение с "десните" кабинети.

Тези резултати, обаче, се намират в зависимост от това дали правителствата в съответните държави са могли да оказват влияние и върху паричната политика, както и от структурата на партийната система в страната. Късата история в България като че ли по-скоро потвърждава предубедените теории относно повишените харчове при „левите“ правителства.

Общата теория гласи също, че независимо от това коя е управляващата партия, изборите имат положително влияние върху икономиката на страната, тъй като подтикват управляващите в годината преди самите избори да предприемат по-експанзивни фискални политики и други популярни действия. Тези политики най-често се разпознават, когато приетите бюджети изглеждат прекалено оптимистични, делът на правителствените разходи в брутния вътрешен продукт се повишава, а непопулярните реформи остават в забава. В резултат на това в годината на избори се увеличават вътрешното потребление и инвестиции.

В реда на тези мисли излиза, че в краткосрочен план редовните избори имат по-скоро положително влияние върху икономиката. Други фактори, които също допринасят за тази хипотеза са:

Очакванията на икономическите агенти, че правителството, след получаване на подкрепа, ще предприеме структурни реформи, които биха имали положително влияние върху икономиката в дългосрочен план.

Дори смяната на управляващата политическа партия може да окаже положително влияние, ако успее да трансформира новите си идеи в реален резултат.

Влиянието на изборите в дългосрочен план или поне след втората година на власт не може да бъде лесно дефинирано. Дори могат да бъдат изброени редица негативни влияния на изборите в това отношение.

Предприетите фискални мерки могат да имат краткосрочно положително въздействие върху икономиката, но дългосрочно негативно, тъй като повишените разходи в годината преди и след избори могат да доведат до увеличение на бъдещите разходи за обслужване на държавен дълг или пък да демотивират потреблението, тъй като икономическите субекти ще очакват неизменно повишаване на данъците. Както и повишаване на инфлацията и безработицата в резултат от комбинацията от експанзивни фискални и монетарни политики и отказ от провеждане на реформи поради спад на доверие и опасения от загуби през следващите редовни избори.

Ако за момент се отдръпнем от темата за вота, много важен е и въпросът доколко изборите и държавните политики оказват влияние върху икономиката или пък по-голямо е влиянието на външни за икономиката фактори – състоянието на икономиките на основните търговски и финансови партньори, международни лихвени проценти, международни цени на основни суровини и продукти, чуждестранни валутни курсове и други.

Връщайки се отново на ситуацията в България, може да направим извод, че изборите по-скоро имат негативно влияние върху икономиката в краткосрочен план, докато в дългосрочен план по-силно влияние имат външни за икономиката фактори – надуването на цените на активите, бума на строителството и евтиното кредитиране през периода 2003-2007 година, последвана от световната икономическа криза, плахото възстановяване и честата поява на външни шокове като кризата в Гърция, Украйна и други.