Днес Европейският парламент одобри целия състав на новата Европейска комисия начело с германката Урсула фон дер Лайен. Престои ѝ мандат от пет трудни години. Преди той формално да започне на 1 декември, да припомним някои особености на тази Комисия:

- нейната председателка беше одобрена от Европейския парламент с исторически малката разлика от девет гласа;

- толкова много кандидат комисари не са били връщани и "късани" на изслушванията за утвърждаване в комисиите на Европейския парламент поне през последните 15 години;

- причините за това бяха "войната" между Парламента и Европейския съвет за процеса на "водещите кандидати". Парламентът си отмъсти, че държавните и правителствените ръководители казаха, че не са обвързани с него и отхвърлиха кандидатите да оглавят Комисията, издигнати от европейските политически семейства и водили кампании преди европейските избори тази пролет. Отделно, германците в Европейската народна партия си отмъстиха на френския президент Еманюел Макрон, за това че се обяви против техния кандидат за шеф на Комисията Манфред Вебер. Парламентът "скъса" първата кандидат-комисарка на Макрон Силви Гулар;

- комисията на Фон дер Лайен ще трябва да разчита на динамични мнозинства от проевропейските партии. За първи път от много години традиционните левица и десница нямат обикновено мнозинство и не могат да въпроизведат традиционната голяма коалиция. Сега те ще зависят от либералите (сред които най-голямата национална група са французите от партията на Макрон) и от зелените. Това пъстро проевропейско мнозинство има неясни граници и вътрешни противоречия за това накъде да върви Европа след Брекзит;

- все по-очевидни стават различията между Германия и Франция по тези въпроси, съответно между лидерите им, канцлерката Ангела Меркел и Макрон. Т.е. досегашият германо-френски тандем начело на Европа отсъства. Заменен е с открито несъгласие, ако не - със съперничество. Меркел е в края на последния си мандат, начело на неустойчива и неохотна коалиция със социалдемократите в Германия. Приемничката ѝ начело на християндемократите Анегрет Крамп-Каренбауер не образува мнозинство като евентуална бъдеща канцлерка. Управляващите партии губят лошо в поредица провинциални избори и се борят с кризи на лидерството. В тази обстановка крайнодясната "Алтернатива за Германия" и Зелените печелят позиции. Отслабената Германия е сигнал за амбициозния Макрон да посегне към неформалното лидерство в Европа, което досега безспорно беше в ръцете на Меркел. Радикалните му идеи обаче досега раждат повече съпротива на национално ниво в различните държави членки отколкото резултати;

- Фон дер Лайен дължи избирането си на подкрепата "черни овце" от Централна Европа като премиерите на Полша и Унгария Матеуш Моравецки и Виктор Орбан. Ще ѝ бъде трудно да продължи непримиримата политика на предшественика ѝ Жан-Клод Юнкер към тях, особено що се отнася да върховенството на закона и т.нар. "нелиберална демокрация". В същото време сред шестте ѝ приоритета са "зелен договор за Европа" и редовно наблюдение за върховенството на закона във всички държави членки с годишни доклади от Брюксел. Само това стига за конфликт с управляващите консевратори от "Право и справедливост" във Варшава, които няма да прежалят лесно нито икономически важния въгледобив, нито ще се огънат пред процедурата за ограничаване на членските права на страната им заради спорни съдебни реформи, започната още от комисията на Юнкер и стигнала до "кривата круша". Тази процедура е сред "горещите картофи" от наследството на Юнкер. Първият му заместник, холандският лейбърист Франс Тимерманс (един от неуспелите водещи кандидати за шеф на Комисията), ще бъде пак сред първите заместници на Фон дер Лайен, но с нов "обезопасен" ресор - политиките за климата. Моравецки и Орбан се отърват от калвинистката му безкомпромисност по върховенството на закона.

- Ден преди гласуването на новия Колегиум на комисарите в Страсбург Германия и Франция представиха съвместен план за "ремонт" на ЕС. Ако Европейският съвет през декември го приеме по принцип, той ще бъде обсъждан през следващите две години от "Конференция на бъдещето на Европа". Това прилича на Конвента, свикан през 2001 г., който изработи проекта за несъстоялата се европейска конституция, още повече че в документа се споменава и промяна на договора на ЕС, ако такава се налага. Може обаче да става дума и просто за германска хитрина да бъдат опитомени реформаторските Sturm und Drang (буря и натиск - нем.) на Макрон, промените да бъдат отложени и размити в рамките на двегодишни дебати, в които да бъдат и заоблени по-острите им ръбове. Така вече се случи с амбицията на Макрон за общ бюджет на еврозоната, който да бъде отделен и по-голям от сегашния бюджет на ЕС и да изпълнява стабилизиращи функции. С модерираща роля на Берлин беше постигнато съгласие за значително по-малък фискален "инструмент", който е част от общия бюджет на ЕС, няма стабилизиращи функции и служи за повишаване на конкурентоспособността на икономиките в единната валута.