Чакам ви на Улицата!

Иван Гешев очаквано преодоля последната институционална преграда пред назначението си за главен прокурор. Сотир Цацаров чака формализацията на една предизвестена процедура по избора му за шеф на КПКОНПИ. С избора му репресивната система на прокуратурата ще се утвърди като основен инструмент на властта в републиката.

Неизбрана от никой, но контролираща всеки. 

Не можещите, не знаещите, а недръзновените, нереволюционерите, невизионерите са тези, които владеят държавната "бухалка", с която подчиниха целия парламент, пък и основните извънпарламентарни фактори. Единственото, което не са подчинили, са Улицата и гражданския протест.

Защо Улицата и Протестът останаха последната територия на Свободата и опора на Нормалността у нас.

Да започнем, че у нас баланс на силите, които да неутрализират злоупотреба с власт, няма. Изгледите това да се промени са различни, но близки до нулата. 

Илюзията "президент" приключи

Още по-страшно е, че не публично видими и избрани личности управляват и насочват кораба на България, нейните ресурси, не те определят бъдещето й, а някакво неясно статукво и задкулисие. Никой от вас не е избирал Делян Пеевски или Ахмед Доган, или Ковачки, и прочие политически и бизнес олигарси, но те определят какво да консумирате като законотворчество, като права и свободи, като публична среда и възможности, като благополучие и сигурност.

Илюзията "партии", като стожер на демокрацията и гарант на обществените баланси, също се изпари. Тези, които твърдят, че могат да направят промените, нямат достъп до медии и власт, а тези които са на власт, не могат да направят промени. Класика. 

Илюзията "избори" също е развенчана. Като имаш половин милион недействителни бюлетини, още толкова купен глас и контролирани медии, контролирани социолози и агенции, да не говорим да избирателни комисии, шансът различното мнение и това на визионерите и можещите да стигне до масата избиратели и да произведе отрицание на статуквото, също клони към нула.  Теоретично е възможна промяна, но сами преценете: от гледна точка на разположението на силите, подобна партия, коалиции или други сдружения трябва да имат гарантирана подкрепа от над 2,2 милиона души и то като започнат от нулата, за да гарантират смяна на властта и надмощие над събраните гласове на ГЕРБ, ДПС и Патриоти. Сложете и игрите с недействителните бюлетини, които подставени хора в и след избирателните комисии могат да "произведат" от всеки действителен глас със съответната допълнителна "маркировка" ... и промяна през изборна победа става просто невъзможни. При това забележете, с гарантирана от прокуратурата безнаказаност. Дотук не говоря изобщо за преправените списъци...

Затова и президентът накрая схвана, че изборите у нас не решават нищо. Хората не вярват че гласът им струва нещо, че те са господари на съдбата си и определят кой да ги управлява. И затова масово не отиват да гласуват. Дори да се появи някой свестен политик, те не вярват, че той може нещо да промени нещо, ако играе по текущите правила и в рамките на текущата Система. 

Напълно в сферата на теорията и фантазиите е сценарият, при който силите на промяната печелят огромно мнозинство в Парламента, през което да генерират промени в Конституцията, вадят Прокуратурата от съдебната власт и поставят под контрол главния прокурор. Вие можете да мислите друго, но аз съм убеден, че при тази власт и тези прокурори нито машинно, нито електронно гласуване ще има. Да не говорим за класическото, проверено от векове, гласуване по пощата.

Нормалният демократичен процес у нас не само буксува, той е е хронично увреден, неспособен да генерира най-доброто управление и най-добрия избор, които да ни гарантират благоденствие и сигурност. Шансът да смените статуквото не е по-голям от шанса да смените Тодор Живков, защото те са с един корен.

Остават единствено Улицата и Протестът - не само като автономна територия на изява на гражданската активност, не само като право, но и като задължение на гражданите, когато другита канали на демокрацията са "запушени".

Защо у нас протестите не стават масови?

Няма да ви занимавам с манипулациите на властимащите и медиите им. Това е по подразбиране. Който го е страх, не ходи в гората. 

Тоталният контрол над медиите вече играе против Тях. Хората искат и очакват спорещи страни, различни гледни точки, умни, образовани, не индоктринирани събеседници, които имат право да критикуват и осмиват властта, именно като част от оздравителните механизми на обществото. 

Причината участието в протестите да се възприема като занятие на малцинството, на маргиналите, е натрупаната инерцията и безверие. Виждате, че протестите в Хонг Конг доведоха до по-висока активност и повече гласовоподаватели. Тоест Улицата, Протестът и Промяната взаимно се допълват и усилват. От действие на малцинството се превръщат в процес за мнозинството.

Друга причина за липсата на масовост в протестите е, че мнозина, включително млади, се ориентират към материално благополучие и на това подчиняват всичко. Виждат, че политическата различност не носи преки и бързи дивиденти, орязва достъпа до обществени поръчки и материални ползи. Има група от млади и не толкова млади политици, които мислят, че България ненужно се представя навън като страна с проблеми, когато има хиляди примери на успешни бизнесмени, стартъпи и иноватори, които мерят ръст с най-добрите в света. Тези нови бизнесмени имат нужда от "тишина" или поне от по-благоприятен фон, за да могат да продадат бизнеса си по-изгодно, да привлекат инвестиции, технологии и партньори. И "шума" от приказките за корупция, за непотизъм, за репресии им пречи.

Тези "бизнесмени" и "политици" имат своето основание - именно егоистичния интерес на личното и колективно благополучие. Единствената причина, обаче те да се намират в изолираните острови на "нормалността" е фактът, че Пеевски и прокурори, пък и олигарси, не намират още своето място в силно трансгранично свързан бизнес. Трудно го разбират, още по-трудно им е да го контролират, защото става въпрос за мрежи на знания, ноу хау, капитали и информация, от която се прави пари. Но и това е въпрос на време, както показаха рейдовете спрямо ТАД груп. Защото колкото и екстериториално да е благополучието на подобни бизнесмени, то пак опира да умението да не прекрачват граници, да приемат корупцията като приемливо състояние на "околната среда", да не предизвикват олигарси и силните на деня, да търпят лошата мека и твърда инфраструктура, която ги прави по-неконкурентноспособни, да приемат че съдебната система във всеки момент може да ги ощети, ако си потърсят правата. Колкото и да се затварят в изолирани острови на относителното си благополучие, пак трябва да ползват образователната и здравна система, да търпят престъпността и насилието, както и да се унижават, че ги управляват неуки и посредствени хора. Защото между личната и обществената "правда" не може дълго да зее пропаст. 

Подобни "притихнали" в търсене на личната изгода обществено значими личности рано или късно опират до прозрението, че не можеш да бъдеш щастлив в море от неправди и нещастие.

Другата причина за липсата на масовост в протестите е отсъствието на големите ни интелектуалци в усилията за събуждане на народа чрез лична съпричастност към протестите. Това е функцията, която се очаква от тях - на народни духовни лидери. Не когато им раздават награди или им осигуряват привилегии, а когато хората са в беда и търсят опора. Колкото пъти съм говорил с известни интелектуалци, за да ги убеждавам да се обърнат към Улицата и Протеста, те предпочитат да се затворят в собственото си уравнение за значимост и обществен дълг. Като ги питам "защо мълчите, когато пиесите ви се цензурират и театрите не смеят да ги играят", реакция няма. Да, дами и господа, пиесите на големи творци отново са обект на цензура. 

И актьорите, и в по-общ смисъл артистите, поне голяма част от тях, също избягват да идват и да говорят пред хората. Защото си въобразяват че добрата им професионална реализация е достатъчна за изпълнение на обществения им дълг. А аз си мисля, че няма нищо по въздействащо от това един актьор да рецитира пред протестиращите великите ни поети, духовни лидери на нацията. За да имат протестите и нужната енергия, вдъхновение и посока.

В дълг към протестите са и журналистите, които също предпочитат да протестират на парче, когато имат собствена кауза, но не виждат гората и взаимосвързаността между корупция и медийна свобода, от което те най-много страдат. 

Мога да продължа - списъкът от причини протестите да не бъдат толкова масови, колкото в Румъния, Унгария, Турция, Сърбия, Гърция, ще бъде дълъг. Не всичко е плод на успешната анестезия на властта. Повечето от нещата са променими и са плод на несъвършенства в организацията и лидерството на тези протести. Ако ги организира партия, кибиците започват "защо са партийни"? Ако ги организират неправителствени организации, партиите пък странят. Ако са етикетирани като дело на леви, десните не идват и обратното. 

А се забравя, че обезличаването на българската демокрация и настъпването на прокурорска република не е десен или ляв, а тотален и топ приоритетен проблем на всички.

Моята Улица и нашият Протест

Ето защо възлагам единствената и последна надежда на моята Улица и на нашия Протест. Те не са израз на негативизъм или черногледство, напротив. Именно защото можем да преодолеем дискомфорта, да понесем студ, дъжд или пек, да отделим ценно време от това, което може да посветим на себе си и на семейството си, да изпитаме себе си в този тест как да останем изправени и непреклонни, "срещу морето от бури", е доказателството, че Улицата и Протестът са най-голямото тържество на житейския опмитизъм. Затова и протестите би трябвало и раждат усмивки и увереност във всеки, който ги посещава. Че сме заедно, че сме солидарни един с друг, въпреки различията и властта.

И последно, тъй като пак ще има обвинения, че протестърите искат власт, като с това внушено недоверие се бетонира инерцията, да ви кажа ясно и категорично. Няма как без избори който и да е протестър да стигне до висок пост, освен ако не позволи да бъде "купен" или "кооптиран" от властите. Вярвам обаче, че хората вече имат очи и уши за да разпознаят истината от фейка.

Затова още веднъж припомням думите си от последния протест - както Иван Гешев, така и Сотир Цацаров, пък и всеки друг политик или служител на висок пост, не може да действа, ако е обществено неприемлив. Оше повече, те двамата нямат никакво намерение да борят каквото и да обществено зло. Мисията им е да защитават статуквото и олигарсите, които са ги поставили на власт. Тоест поводи има всеки ден. 

Затова ви чакам на следващия протест на Улицата.